Търново е столица на Второто българско царство. Велики царе са сядали на престола. Векове по-късно търновец поема кормилото на държавата. През септември 1943 г. ген. Никола Михов е избран за регент на Царство България, или казано по друг начин - изпълняващ длъжността цар до навършване на пълнолетие на престолонаследника.
Никола Михов е роден в Търново на 29.11.1891 г. Завършва Военното на Негово Величество училище. През 1911 г. е произведен в чин подпоручик с 31-ви випуск на училището, с ротен командир подполковник Борис Дрангов. Сражава се в Балканските войни. Командва батарея при атаката и превземането на Одринската крепост. По време на Първата световна война отново е в центъра на тежки битки за превземането на една от най-добре укрепените крепости в Европа – Тутраканската. Назначен е за командир на конно артилерийско отделение.
След войната заема различни длъжности. Инструктор по артилерийската част във Военното на Негово Величество училище, Адютант на Артелерийския отдел на Министерството на войната, инспектор на артилерията. На 2 май 1933 г. е назначен за командир на 7-ми дивизионен артилерийски полк, а на 17 октомври за командир на 3-ти пехотен полк.
И той, подобно на много от образованите и родолюбиви българи по това време, има и книжовна дейност. Бил е редактор на списание „Артилерийски преглед”. От 17 февруари 1937 г. до 19 април 1941 г. полковник Михов е началник на Военно на Негово Величество училище. На 19 април 1941 г. генерал-майор Никола Михов поема командването на 5-та армия, която влиза в освободения Охрид, където на 24 май 1941 г. командва издигането на българския флаг. От края на 1941 г. до 1942 г. е началник на Първа армия, а после е военен министър във второто правителство на проф. Богдан Филов. На 01.01.1942 г. е повишен в чин генерал-лейтенант.
След кончината на цар Борис III е избран за регент.
Близо година заедно с другите регенти - принц Кирил и проф. Филов, управлява държавата в динамично и трудно време, като води умерена и балансирана, но и твърда политика, която запазва постигнатото обединение на България, отстоява нейната независимост, като не допуска окупация и това войската ни да бъде въвлечена в бойни действия, българи да умират по бойните полета и запазва страната от вътрешни кръвопролития.
Ген. Михов е екзекутиран на днешната дата през 1945 г. от коминтерновския башибозук, който устройва поредното си антибългарско и античовешко престъпление. В услуга на чужда държава и в изпълнение на плана си за класово и политическо прочистване, една шайка нискограмотни, озверели комунистически главорези устройва болшевшика кланица в България, като прави най-страховитото масово изтребление на държавници в цяла Европа – в тази нощ са разстреляни и хвърлени в общ гроб трима регенти, 22 министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и един княз.
За сравнение Нюрнбергският трибунал има само 14 постановени смъртни присъди за видни нацисти, във Франция Де Гол дори отменя смъртната присъда на ръководителя на режима ВИШИ Филип Петен, а изпълнените присъди са „едва” 791, докато българският Народен съд с всичките си областни поделения директно избива 2730 държавници. И това при положение, че до септември 1944 г. българската армия не води бойни действия, а администрира територи, населени предимно с етнически българи.
Практически в България не се изършва наказване на виновни за разпалване и водене на Втората световна война, както е според решение на конференцията в Техеран и по-късно залегнало в Потсдамкската декларация, а има политическа чистка, отваряща пътя към диктатура и пълна зависимост от Съветска Русия. Новата власт допуска окупация на България от СССР, хвърля войската ни по бойните полета, зловещо предава Македония и работи за помакедончването на българите там, окървавява България с вътрешни братоубийства и за няколко десетилетия страната ни губи своята независимост.
Генерал-лейтенат Михов е реабилитиран с решение на Върховния съд. Десетилетия името му беше осъдено на забвение и охулване от палачите му.
Именно затова от комитет „Ген. Сава Муткуров” днес ще поднесат венец в знак на признателност и почит пред паметта му.
Ще продължим да работим за възраждане на спомена за него и ще направим паметен знак и за този достоен търновец и регент на Царство България, казват от Комитета.
