Великотърновският комитет „Ген. Сава Муткуров” си поставя поредната родолюбива цел – да бъде възродена паметта за видния търновец генерал Никола Михов. Комитетът, в който членуват изявени общественици от старата столица, доби известност с широката си програма за популяризиране имената на достойни търновци, които имат забележителна съдба и заслуги за развитието на България, но по една или друга причина не са достатъчно известни за широката общественост. След активната дейност на комитета миналата година в централния парк „Марно поле” беше издигнат бюст-паметник на ген. Сава Муткуров, а спортното училище в града беше именувано на друг велик търновец – Георги Живков.
Сега усилията на комитета са насочени към ген. Никола Михов, който трябва да заеме своето място в плеядата на търновските герои. Ген. Михов е български офицер (генерал-лейтенант) от артилерията. Военен министър във второто правителство на Богдан Филов (1942 – 1943 г.), а след смъртта на цар Борис III влиза в Регентския съвет на малолетния Симеон II. Екзекутиран от комунистическия режим на 1 февруари 1945 г.
Ген. Михов е роден на 11 декември (29 ноември стар стил) 1891 г. в Търново. Завършва Военното училище в София през 1911 г. По време на Балканските войни командва батарея, която взима участие в обсадата на Одрин. През Първата световна война участва в превземането на Тутракан, а от 1917 командва конно артилерийско отделение.
След войната Михов заема различни длъжности в артилерията, а от 1938 г. е началник на Военното училище. През април-август 1941 командва Пета армия в Македония, а през 1941 – 1942 – Първа армия в София. Той е военен министър във второто правителство на проф. Богдан Филов (1942 – 1943).
На 9 септември 1943 е избран в Регентския съвет, заедно с проф. Богдан Филов и княз Кирил Преславски. Веднага след Деветосептемврийския преврат от 1944 ген. Никола Михов е отстранен от този пост и скоро след това арестуван. През декември е изправен на съд пред т. нар. „Народен съд“. Осъден на смърт и екзекутиран на 1 февруари 1945 г. Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 г.
Ген. Михов е носител на Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви и 2-ри клас, Княжеский орден „Св. Александър“ III степен и IV степен, Народен орден „За военна заслуга“ II степен и Германски орден „Железен кръст“.
На 24 май се навършиха 79 години от церемонията по издигането на българското знаме в Охрид на 24 май 1941 г. Церемонията е командвана от генерал Никола Михов. Охрид е освободен в Априлската война от италиански войски, които остават там по демаркационната Виенска линия, определена от външните министри на Германия и Италия - Йоахим фон Рибентроп и граф Галеацо Чано, на 21 април 1941г.
Българската дипломация и лично Н. В. Цар Борис III oбаче не се примиряват с тази историческа несправедливост и повеждат борба за присъединяването на Охрид към България. В тази борба се включват чрез масови демонстрации с лозунги за обединение и жителите на старата българска столица, начело с Илия Коцарев, които за пореден път показват българското си самосъзнание. Въпросът за съдбата на Охрид и на съседния град Ресен е поставен на много високо ниво, като българските аргументи са категорични и безспорни. С подкрепата на Германия италианските войски са принудени да се изтеглят.
На 24 май 1941г. българските войски издигат на тържествена церемония българското знаме над Охрид, който окончателно влиза в пределите на България. Илия Коцарев става кмет на града и остава на тази длъжност през целия период на българското му управление до 1944 г.
На същия ден, 24 май 1941г., в 25 ОНС в София министър-председателят професор Богдан Филов произнася голяма реч ипод бурните аплодисменти на народните представители обявява обединението на България ''от Дунав до Бяло море и от Черно море до Охрид.''
