180 години навърши на 26 октомври православният храм „Св. Димитър“ във великотърновското село Ветринци. Красивата църква обаче посрещна годишнината си в незавидно състояние.
Още през 2017 година основата в западната част на храма поддава и буквално постройката пропада. Ако не бъдат предприети спешни мерки, има опасност църквата да се разцепи на две и да рухне изцяло.
Въпреки това в последния ден на октомври Инициативен комитет организира честване по случай основаването и освещаването на храма. Десетки се събраха в двора, където беше отслужен празничен благослов, а малки и големи си пожелаха църквата им да бъде спасена и да се намерят щедри дарители, които да помогнат за реставрацията.
Отдавна състоянието на храма е лошо. Почти нищо не е останало вътре в църквата, където са изписани имената на дарителите през годините. А и в момента е опасно да се влиза. Всъщност служба вътре в храма не е водена от далечната 1957-ма година, а днес жителите на селото се надяват, след повече от половин век, отново да се чуе камбанен звън и да се палят свещи…
Историята на село Ветринци се губи далеч във времето, същото се отнася и за историята на църковната сграда. През 1840 г. новата църква е осветена за духовен живот. Ктитори и предстоятели на храма „Св. Димитър“ са първият свещеник Георги Кънев и ветринчанските християни Цоню Димитров Кильовски, дарил мястото в памет на убития си баща, Колю Вълчев, Хаджи Марко, Драгни Кулоолу, Колю Славчев, Петко Цонев, Георги Дерменджиев и Марин П. Рускоолу.
Храмът повече от век е грижливо пазен, поддържан, обогатяван и благоукрасяван от свещениците, свещенодействали в него. Най-дълго църквата „Св. Димитър“ е обслужвана от енорийския свещеник Стефан Пеев, полагал изключителни грижи както за храма, строен по време на турското робство, така и за вярата на населението. Той допринася и за развитието на напредничав обществен живот в селото.
„Пътят към храма е свързан с устремената към небето камбанария, с мълчаливото тайнство на иконите, с молитвения пламък на восъчните свещи, с имената на предстоятели, ктитори и дарители, пренесли благоговението към храма през времето, за да ни подтикнат да преоткрием значението на българската духовност и дарителството“, споделя за църквата историкът Елена Мачковска. Към момента тя изследва историята на храма и се надява да се намерят дарители за спасението му.
