Култура

Позакъснялата истина за последната творба на Панайот Димитров - Понката

  17:12, 06 Apr 20
Позакъснялата истина за последната творба на Панайот Димитров - Понката

Никога не е късно човек да си признае грешките, особено когато става дума да се реабилитира голям творец и авторството му върху дадена творба. Дори тя да не е венец на неговото творчество. Тук иде реч за мраморния проскинитарий в църквата „Св. 40 мъченици”. През 2017 г. в него бе положена иконата на св. Сава, подарена от сръбския ювелир Горан Ристович-Покимица от Кралево. Масово тиражираната тогава информация бе, че той е направен от каменоделеца Петър Петров по идея на Панайот Димитров - Понката. Истината обаче излезе друга. И то в разговор с Почетния гражданин на Велико Търново по повод и преди несъстоялия се Празник на града. И преди въобще животът ни да се обърне с хастара навън.

„Всички орнаменти от трите страни на проскинитария, както и надписът „Св. Сава” са мое дело. Петър Петров ми подготви само суровия материал. Правих го в ателието му, почти месец и дали затова някой се е повлякъл да говори, че той е авторът, не знам. Какво значи проект?! На мен проектът ми е в главата. Няма нужда да го рисувам, аз знам какво правя. Засегнат се чувствам, защото ме зачеркнаха като автор”, сподели за Regnews Понката. За творбата си получил подарък сребърен кръст, връчен му лично от Горан Ристович. А и сърбите го посетили в ателието на Петър Петров още докато я работел, да видят как върви.

 Така три години след освещаването на проскинитария медиите, общинската администрация и тази на Музея дължим огромно извинение на Понката. За това, че никой тогава не си направи труда да го попита и така да се разбере, че той е истинският автор. А и този мраморен постамент може да се окаже последната торба на твореца, оставил и за бъдните поколения повечето от емблематичните скулптурни работи в старата столица. Не защото няма вдъхновение, не толкова и заради липсата вече на поръчки, а защото го мъчи артрита.     

 Признат от гражданите и недолюбван от институциите, Понката отдавна е чужд на суетата. Но му тежи липсата на елементарно уважение. Един от първите преподаватели във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, той спомена, че например нито веднъж не е канен там след като го напуска – нито на чаша вино, нито да разкаже на настоящите студенти за първите години на втория по големина университет в България. „Не заради мене, а заради самата институция, да покаже, че държи на историята си. Има една зала, кръстена на първия ректор Александър Бурмов и аз съм изработил бронзовия му барелеф. Все пак съм оставил някаква следа”, е краткият коментар на твореца. А пък заради ударите, получени през годините, сам той отказва да присъства на тържествата по случай Празника на Велико Търново. Нищо, че е Почетен гражданин.  

 В тези дни на изпитание почти 86-годишният скулптор дописва петата си книга, все така събира около себе си съмишленици на прословутите Петъци и брои болните си и здрави приятели. И вярва, че силният му дух ще го преведе и през това премеждие.

Ана Райковска

 

 


Ключови думи
Понката