Култура

Разкрит е напълно цял жилищен квартал на Трапезица

  15:59, 11 Nov 19
Разкрит е напълно цял жилищен квартал на Трапезица

След приключване на разкопките на Трапезица за този археологически сезон вече можем да говорим за крепостта като за средновековен град със свои жилищни квартали. Това твърдят тримата археолози от НАИМ при БАН – филиал Велико Търново Мирко Робов, Константин Тотев и Деян Рабовянов, които работиха почти едновременно в различни сектори на Трапезица, продължавайки проучванията си от предишни години. Археологическите разкопки започнаха през юли и за всеки един от проектите им бе осигурено държавно финансиране от по 20 хиляди лева, с което бе възстановен ритъмът на проучванията. Днес тримата, заедно с главния архитект на Трапезица Пламен Цанев обобщиха резултатите от тазгодишните проучвания.

Църква № 21 е по-скоро синагога, е новата хипотеза на Мирко Робов

Неговият терен за действие е в югоизточната част на южния склон на Трапезица, където през 2014 г. разкри църква № 21. Това беше работната му хипотеза тогава. През миналата година той за кратко бе на Трапезица, колкото да установи западната граница на църквата. „Там е функционирал един много голям комплекс за обработка на желязо. Самият сектор е върху три тераси. Най-високият е с църква № 3, по средата е портата на феодалния комплекс, където са били разположени ковашките огнища. На третата, най-ниска тераса с условно наречената църква № 21, са били жилищата на железарите, две от които бяха разкрити през настоящия сезон”, уточнява Мирко Робов. Т. н. църква № 21 е шестоъгълна, с внушителни външни размери: 22 на 14,5 метра. Вътрешното пространство само на новоразкритата част през тази година е 267 кв. метра. С откриването на абсида в източната част и бази за колони през този сезон, а и сградата е ориентирана в  посока изток-запад, това навежда на мисълта, че Мирко Робов по-скоро е открил синагога, а не християнски храм. С условието, че това е много трудно да се докаже и предстои внимателен анализ, още повече че такава в Търново досега не е открита от този период. Била е настлана с каменни плочи, затваряла се е с масивна еднокрила врата. Новооткритото в последните дни на разкопките стълбище не я свързва функционално с епископията на Трапезица, а в обратната посока, с улица, минавала между църкви № 3 и № 13. Стенописи не са открити, за разлика от другите църкви, което също клони към хипотезата, че това е еврейски комплекс. Още повече, че всички еврейски топоними са около Трапезица. Сградата е съществувала от 40-50-те години на 13-ти век до падането на Търново. Само през този сезон откритите монети са над 300, във вътрешността на постройката. Друга интересна находка е апликация с двойна котва, с позлата, вероятно украсявала колан. И още - позлатен обков за малка иконка, железни кръстове, оръжия и предмети на бита.   

Разкрит е цял жилищен квартал в южния склон на крепостта

Това са над 2 декара площ, в най-равната и удобна за обитаване част на Трапезица.

Изцяло е разкрита от доц. Деян Рябовянов връзката между една от основните улици на Трапезица изток-запад (между двете порти в южната част на крепостта), както и кръстовище, което свързва с друга главна улица с направление север-юг. „Може да се твърди, че сме разкрили един цялостен възел от градската улична мрежа. Открихме и части от доста големи и представителни постройки, които са разположени около тези улици. Това, че са непосредствено до югозападната порта и това кръстовище, и над средния брой находки показва, че става въпрос не за жилищни сгради, а за такива с други функции. Всъщност, напълно затворихме резултатите, свързани с уличната мрежа на тази част на Трапезица, което показва целенасоченото й планиране и изграждане на кварталите, свързани с нея. Тя датира от началото на управление на цар Иван Александър, а през 70-те години на 14-ти век (управлението на Иван Шишман) е имало ремонтиране или повторно изграждане. Тогава е имало промени и в кварталите. Улиците са с размери между 3 и 3,50 метра, което за средновековен град никак не е малко”, каза доц. Деян Рябовянов.

Тази година той допроучва пространството около откритата от него преди време църква № 22, която се оказа и най-богата на находки. Усилията му били насочени към некропола около църквата и нейния притвора, който бил използван за погребване на голям брой хора, обитаващи квартала. Общо над 140 са разкритите гробове, като през този сезон те са над 70.

Откритите монети в неговия обект тази година са над 400 – повечето сребърни и златни. Сред най-значимите са сребърни монети на Иван Александър и Иван Шишман, златна монета на Йоан III Дука Ватаци – орязана и пригодена към теглови стандарт от 14 век, татарски сребърен пул. Интерес представлява откриването на импортни стоки – фрагменти от селадонов съд, т.е – китайски порцелан, което е рядкост за епохата. Според археолога населението на Трапезица било икономически активно, има белези и за ювелирно производство, макар и такава работилница все още да не е намерена.

 Нова бойна кула откри тази година проф. Константин Тотев

Тя е с размери 7 на 4 метра. Над нея се разкрила сграда, която поради металния материал – пирони, скоби, археологът допуска, че би могла да е платформа или стълба към кулата. Нови 40 метра крепостна стена са разчистени и готови за бъдеща консервация.

За трета година той работи на крепостната стена на западната част на Трапезица, около откритата от него миналата година църква № 23. Тя се оказа с много ефектни находки. Там бяха намерени единственият в света златен кръст енкулпион с частица от Светия кръст и най-богатата стенописна украса. Новото, във връзка с тазгодишните разкопки е, че тя се оказала енорийска, свързана с квартала. Открити са и 5 нови постройки, опрени на крепостната стена в този квартал, проучването на който тепърва ще се разгръща. Строителството им е в края на 13-ти век. Те са съборени, за да се направи място за строителството на църква № 23 и за некропол, от който са разкопани 50 гроба. „Този район е бил на по-бедно население и това се доказва от открития тази година инвентар – детски играчки, копчета, железни инструменти”, уточнява проф. Тотев. Въпреки това общо находките са над 200, сред които също има златни монети, характерни за 14-ти век.

Находките общо от Трапезица са толкова много, че всяка година би могло да се подрежда нова изложба в експозицонната сграда на Трапезица. А в над 70 % от територията на крепостта археологически проучвания дори не са започвали. За разлика от Царевец, тук културните пластове са от 50 см до 2 метра. Интересно е още, че досега не са открити монети от османския период, което сочи, че населението се е изселило от този град.

10 процента от средствата за разкопките по правило отиват за консервация – временна и полева, колкото да изтраят находките до следващата година. А разкопките в значителна степен изпреварват консервацията на обектите. От 12 години е плана за консервация и социализация на Трапезица на главния архитект на крепостта Пламен Цанев, но за това са нужни много средства и то всяка година.

Ана Райковска    

 

 

     


Ключови думи
Трапезица открития разкопки
Анкета
Ще гласувам за

Резултати