На 23 октомври (5 ноември) 1893 г. в град Солун шестима млади българи – д-р Христо Татарчев, Петър Попарсов, Христо Батанджиев, Ениджевардарско, Андон Димитров, и Дамян Груев – се събират и провеждат учредителната сбирка на Организацията. За председател е избран д-р Христо Татарчев, а Дамян Груев е секретар и касиер. Постепенно в революционната дейност се включват цяла плеяда от български учители в Македония.
ВМРО възниква като национално-освободителна организация на българите в Македония и Одринска Тракия, оставени под османска власт с решенията на Берлинския конгрес. Апостолът на Македония Гоце Делчев обяснява пред своя близък приятел поета Пейо Яворов целта на ВМРО така: “Трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост като един етап за бъдещето им присъединяване към общото Българско Отечество”.
По своята същност ВМРО се явява пряк продължител и духовен наследник на делото на българските революционери от епохата на Възраждането. За кратко време Организацията се разраства и нейната мрежа покрива цяла Македония. ВМРО става държава в държавата със свои закони, съдилища, селска милиция, поща и др., т.е със всички институционални белези на една функционираща държавност. Организацията ликвидира грабителските банди и турски аги, които тероризират и грабят местното българско население. Тя спомага и за подобряването на икономическото състояние на населението.
Едновременно с революционната дейност Организацията съдейства и подпомага развитието на българското просветно и църковно дело в Македония и Тракия. Тя е покровител и защитник на единствената легитимна българска институция в Македония и Одринско – Българската екзархия.
Българското население е будно и революционизирано от пропагандата на ВМРО и като логично следствие от упоритата работа на Организацията се явява избухването на Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринска Тракия през 1903 г. Въстанието избухва на 20 юли (2 август) в Битолски революционен окръг и на 6 (19) август в Одринско. Въпреки героизма на въстаниците численото превъзходство и по-доброто въоръжение на турската армия води до потушаването на бунта, съпроводено с масови палежи на села, грабежи, убийства и насилия. Равносметката от потушаването на въстанието е: 201 опожарени села, 4594 души – мъже, жени, деца и старци, са избити и изгорени живи. Без дом остават 70 835 души, а 30 000 избягват в свободна България. По броя на участниците и по продължителността си Илинденско-Преображенското въстание е най-голямото българско въстание.
Въпреки потопеното в кръв българско население и загубите на едни от основните водачи, ВМРО не прекъсва своята дейност. През 1934 година, Организацията е забранена от правителството на Кимон Георгиев и продължава своята дейност в нелегалност до идването на демокрацията през 1990 година.
Цялата същност и истина за ВМРО, като че ли най-добре е изразена в изказването на големия български историк Петър Мутафчиев: “Македонското освободително движение цели две десетилетия не престана да привлича в редовете си всички ония, който не можеха да се примирят с дребнавото всекидневие на живота в свободната част от българската земя. А тия люде малко мислеха за реабилитацията на едно загасващо минало, те живееха само с идеалите на бъдещето и решението за саможертва, на която се обричаха. Всекидневният подвиг на ония отвъд бе, който възпитаваше поколението тук и тласкаше към поробената земя избраниците”.
ВМРО е идеализъм и саможертва! Борбата продължава…
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
