Среща-разговор с писателя Захари Карабашлиев събра студенти, преподаватели и негови почитатели в препълнената зала „Европа” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.
Тя се организира от Дипломатическия клуб в Университета и Маргарита Сариева и е под патронажа на председателя на Великотърновския общински съвет Венцислав Спиридонов.
Срещата с нашумелия писател е първа от поредицата „Открий българския писател”, чиято цел е да преоткриването на българските писатели чрез общуването очи в очи и стимулиране на интереса към съвременната българска литература.
Захари Карабашлиев сам представи накратко част от, оказа се, доста вълнуващата си и пълна с обрати биография. „Много ми беше приятна срещата с вашия ректор. Нямаше как да не ми направи отрупаната му катедра с книги. Хора, имате ректор, който чете. Това е страхотно!”, възкликна писателят в началото.
Роден е във Варна, през 1968 г., кандидатствал „Българска филология” и във ВТУ, и в Шуменския университет, но избрал втория. Този избор обаче се оказал съдбоносен за това, че е станал писател, защото „понякога писането следва по-неправилните избори”. Имал невероятни преподаватели, поне двама от тях, които му помогнали да работи върху себе си. И да не зареже студентството още втори курс заради чужбина. Все пак заминал за Америка след като завършил висше образование. „Там изкарах 17 години. Работех какво ли не, за да се издържам. Бил съм шофьор на куриерска кола, дълги години бях фотограф, барман…През цялото това време обаче пишех. Това исках да правя. Лека-полека, нещата започнаха да се случват и ето сега говоря пред вас”
Връща се в България преди 5 години и е поканен от издателство „Сиела” да стане главен редактор. Още преди да оглави издателството той го консултирал какви книги да се издават, намесвал се в политиката му и много му харесала съвместната им работа. Казва, че нито за миг не е съжалил, че се е върнал в България. „Чувствам се наистина на мястото си. Това, което ми най-много е липсвало в САЩ и не може да бъде компенсирано по никакъв начин, е българския език. Този език, от който исках да избягам като бях студент. Това е много по-дълбоко и по-голямо от нас. По-скоро ние сме функция на езика, той говори чрез нас”, сподели с аудиторията писателят.
Разговорът се завъртя около книгата му „Хавра”, излязла през 2017 г. Верен на навиците, придобити в Общинския съвет, г-н Венцислав Спиридонов беше водещият на срещата и зададе към автора първия въпрос: „Хавра” ли е България?” Преди това Захари Карабашлиев разясни значението на думата, непозната особено за тези, които не са чели още книгата му. Хавра първо може да се преведе като гюрултия, нещо неоправено, хаос. Означава още запустяла земя или земя, оставена една година да си почива от засяване. През турски език се превежда като синагога. Все пак думата идва от иврит. „Хавер” означава общност, приятели и е думата, с която равинът се обръща към хората при неделната служба. Разговорната авер, със значение приятел, има същия произход. „Интересно е как думата, означаваща приятели, в българския идва като пущинак, нещо необработено. Но което съдържа в себе си обещание”.
Г-н Спиридонов призова към по-голяма диалогичност и разговорът тръгна. С впечатления от прочетеното, че книгата е емоционално разголване. И как всичко в нея е много лично и много въздействащо. „Най-трудното в нея беше балансът”, признава авторът, който е писал първите 50-60 страници на един дъх, после зациклил за повече от година, но най-вече житейския му опит му позволил да я донапише за няколко месеца. И така, два часа в откровен и интересен разговор.
Преди срещата в Университета, и Захари Карабашлиев, и Венцислав Спиридонов се срещнаха с учениците от Езикова гимназия във Велико Търново
Ана Райковска
