България има своя Свещен път, който по нищо не отстъпва и може да бъде толкова привлекателен за поклонниците, колкото е Пътят на пилигримите между Франция, Португалия и Сантяго де Кампостела в Испания. Историческите корени на българския Свещен път са толкова стари, колкото на Камино, чисто географски нашият дори е по-труден. Истинската стойност на българската поклоническа пътека е не толкова в предизвикателството да преминеш по стъпките на монасите, пренесли мощите на най-големия български светец от вече падналата под робство столица до Рилската обител. Целта на хората, работещи за българския път Камино, е да привлекат внимание върху места - жалони на българската история и духовност, които са в руини и са забравени от наследниците на техните съзидатели.
550 години, след като монаси пренасят мощите на св. Йоан от Търново до Рилския манастир, по стъпките им ще тръгнат десетки българи. Походът по Свещения път се организира вече няколко месеца и е съпътстван от много прояви, целящи да запознаят днешните българи с миналото, с вярата и с културата. Началото на похода е на 1 юли 2019 г. Започва се с голяма благодарствена служба в катедралния храм във Велико Търново. След това шествието ще се отправи към стария Патриаршески храм „Св. св. Петър и Павел” в Асенова махала, където са били мощите на свети Йоан и откъдето е тръгнала процесията преди 550 години. Стъпка по стъпка след монасите ще тръгнат и днешните пилигрими.
Походът ще продължи един месец. Минава се през Никопол, Плевен, Луковит, Враца, Черепишкия манастир, София, през полите на Витоша до Дупница, град Рила и крайната точка е Манастира, посветен на светеца, закрилник на България. Пътят повтаря монашеското поклонение с мощите, но и акцентира върху някои забравени от днешните българи опори на българщината в миналото. Един от замислите ни е да привлечем внимание върху тези обекти, които трябва да бъдат съхранени, възстановени и експонирани за поколенията, обяснява Евгени Коев, който е един от инициаторите и основните двигатели на Светия път.
Такова туристическо, историческо и културно предизвикателство в България не е организирано никога. Затова и единствените мащаби, с които може да се съизмерва, е пътят Камино, изминаван от пилигримите в Западна Европа, който е и много популярен сред българите в последните години.
Евгени Коев, който е сред идейните бащи на похода, започнал да обмисля проекта преди около 20 години. Като учител и водач към ТД „Академик ВТУ” той повел група ученици и студенти към хижа „Кръстец”. Тя била стопанисвана от Туристическото дружество и целта била да се почисти пътя от едноименната гара към хижата и към върха. По това време имало вече идея да се построи параклис в района, който да е посветен на свети Йоан Рилски. В групата били и доста студенти от първите випуски на Богословския факултет, които смятали, че имено тук е мястото, описано в житието на светеца, където процесията с мощите спряла за цяла седмица. Става въпрос за пренасянето на мощите от Рила към Търново по време на цар Иван Асен I. Това са първите свети мощи, внасяни в новата столица на Второто българско царство и пътят им е бил много тържествен. Според житието на светеца, процесията с мощите спряла за една седмица в местността Кръстец, докато завършат църквата „в град Трапезица”, където трябвало да бъдат положени. „Според нашите проучвания тази местност е именно днешния връх Кръстец”, обяснява Евгени Коев.
Преди 20 години, докато разчиствали пътя към хижа Кръстец, идеята да се изгради параклис започнала да се облича в реални форми. Първо мислели да е до хижата, но когато се качили на върха се случили знамения, които им посочили правилното място. По чиста случайност тогава се изкачили на върха на 1 юли, когато Църквата почита Йоан Рилски. Докато разчиствали пътеката, попаднали на един скален блок на самия връх, в който имало ниша, сякаш да приеме ковчег с мощи. В този момент от съвсем ясното и слънчево небе започнала да ръми роса, която богословите изтълкували като знак свише за благоволение към делото. Така определили мястото на параклиса да е на самия връх. Все пак продължили с поручванията дали наистина това е Кръстец от житието на Йоан Рилски. В крайна сметка били събрани достатъчно убедителни доказателства. След това започнало и самото строителство, което продължило почти три години. Освещаването на първата копка събрало на върха 7 свещенослужители начело с владиката. В работата се включили по един или друг начин стотици хора. Изографисали го студенти, като два от стенописите са авторски и напълно уникални. Цялото зографисване е посветено на Св. Йоан Рилски, но и на светците от Старопланинския регион. По идея на Евгени Коев студенти пресъздават като стенопис пренасянето на мощите на св. Йоан и посрещането им на Кръстец.
Параклисът е отворен 24 часа 365 дни в денонощието. Особено събота и неделя тук е пълно с хора, а вече четвърта тетрадка събира впечатленията и молитвите на поклонниците. Много хора се връщат тук отново и отново, защото са намерели помощ заради вярата си.
„Успяхме благодарение на стотици хора, които се включиха в начинанието и благодарение на Бог, защото без благоволението свише няма как да се случат нещата”, казва Евгени Коев.
От тази спирка по пътя на първото пренасяне на мощите идва идеята за Светия път. Той обаче повтаря последното пренасяне на мощите – от Търново към Рилския манастир. „От три години насам много хора се трудят по този проект, няма как да спомена всички, но няма как да не спомена Паскал Пиперков, с чиито знания и упоритост успяхме да възстановим пътя, по който са минали монасите преди 550 години”, разказва Евгени Коев.
Пътят ще започне на 1 юли в Катедралата във Велико Търново с тържествена служба. Целият маршрут е над 550 км. Минава през 19 общини и покрай много паметници, които са важни не само за православието и за българската култура, но и за човешката цивилизация въобще. Много от тези паметници са забравени и в руини и Свещеният път си поставя за цел да привлече внимание към тях и да помогне за спасяването им.
Пътят ще продължи един месец, но е направен на етапи и човек може лесно да се присъедини, дори ако разполага само с няколко свободни дни. Още повече, че има договореност с една от големите търновски туристически фирми, която ще организира съпътстващи екскурзии по време на похода.
Организацията за Светия път вече има Фейсбук група, която се разраства всеки ден, а скоро ще има и сайт, където освен да получат информация, заинтересованите ще могат да се запишат за участие. Заедно с това върви национален конкурс за есе, снимка и отличителен знак на Светия път, който приключва в средата на февруари. От три години насам организаторите пробват отделните участъци от маршрута и правят подготовка за голямото поклонение. Проверени са почти 90 % от целия път с участието на десетки сподвижници. По идеята работят наистина много хора, но и това е целта - колкото може повече хора да се включат и колкото може повече хора да открият българския Свещен път. А защо не той да привлече и поклоници от чужбина, както пътя Камино.
Елена ВЕЛКОВА
