140 години от създаването си и 20 години от възстановяването на Апелативния съд честваха днес във Велико Търново. Магистрати, историци и граждани се събраха в сградата на Учредителното събрание, за да направят равносметка за постигнатото през последните две десетилетия.
Апелативните съдилища в България са създадени още след Освобождението. Тяхната работа е преустановена през 1947 година. 50 години след това започва и възстановяването на висшата инстанция. А Велико Търново получава правото да бъде един от петте града в страната, които стават седалище на Апелативния съд.
„Равносметката за 140 години от създаването на съда е, според мен, че това са устоите на държавата и те трябва да съществуват така, както са в момента“, сподели председателят на Апелативния съд във Велико Търново Янко Янев.
Развитието на Апелативния съд в старата столица през годините довежда и до по-голяма натовареност. Въпреки това магистратите съумяват да обработват бързо делата. В същото време институцията полага и усилия за популяризиране на работата си в обществото.
„Само ако минете през Съдебната палата ще видите, че прозорците там светят и събота, и неделя и вечер до късно. Даваме всичко от нас, лишаваме семействата си от вниманието, което те заслужават, за да изписваме делата си бързо и своевременно, за да няма забавено правосъдие и гражданите да получат това, за което са дошли в съда“, каза още Янко Янев.
По време на честването историческо слово за развитието на съдебната система у нас произнесе проф. Милко Палангурски.
„Захари Стоянов казва едно простичко изречение. Ако бяхте дали правата, свободите и независим съд, още щяхме да си живуркаме под щастливата шапка на султана. Тоест съдът, правораздаването, правата са онова, което прави нацията“, каза проф. Палангурски
В Учредителното събрание беше разположена и изложба, посветена на годишнината. Гостите можеха да видят копие от Търновската конституция и първия съдебен печат в България.
Михаил Михалев
--135.JPG)
