Изключително ценен авторски ръкопис на последната драма „Севт III” на Радко Радков подари проф. Иван Харалампиев на бъдещия литературен музей във Велико Търново. 41 листа, написани от ръката на гениалния поет. Както сам сподели бившият ректор на Великотърновския университет и близък приятел на Радко Радков, той му е подарен лично на 14 септември 2005 г.. Ръкописът е с посвещение, което гласи: „Иване, връчвам ти оригинала на моята мистерия за Севт, която ти артист, поет и певец, ще съхраниш за бъдещето цяло. В три денонощия я изковах. И в нея прототип на Лизимах си ти, по красота и по замах”. Така този ръкопис, заедно с лавровия венец и плаща на Радко Радков, също дарени, оформят първите ценни експонати за музея.
Дарението стана факт пред очите на огромната аудитория в Изложбени зали „Рафаел Михайлов”, събрана на литературния форум „И словото е истинския свят”, с който бе почетена 80-годишнината от рождението на великотърновския поет Радко Радков. Носител два пъти на наградата „Солензара”, духът на майстора на изящното слово отново бе сред неговите почитатели и приятели, които разказаха спомени за него.
„Радко имаше много приятели, но те бяха много различни. Те бяха на пластове: имаше нощни приятели, дневни, интелектуални. С професор Даскалов бяхме част от невероятна четворка, която включваше още Радко Радков и Страхил Попов, посещавана често от Матей Шопкин. Аз бях единственият, който пееше песни по сонетите и на Радко, и по стиховете на Матей. Радко ако беше жив на 80-та си годишнина, щеше да е седнал сред нас – накипрен, той обичаше това, с тогата, с кръста и с присвити очи. С насочен малко нагоре поглед щеше да си мисли пак нещо в рими”, бяха думите на Иван Харалампиев.
А Николай Даскалов – най-близкият до Радко Радков от приятелския кръг, и познавач на творчеството му, говори дълго и обаятелно за поетичния гений. Не пропусна да разкаже и две весели случки: „Аз го познавам от студентските години, той беше „Класическа филология”. Имаше шизофренична памет в най-хубавия смисъл на думата. Всичко помни. Което е написал – поезия, драми – всичко. Явява се на държавен изпит Радко, трима професори три часа го изпитват. Каквото го питат – знае. На Радко му писнало, и като си измислил един византийски поет, измислил му и име, и цитирал някакво стихотворение на старогръцки, което, разбира се, съчинил той. Професорът сваля очилата, бърше ги, пак ги слага и му казал: „Радко, такъв поет няма, аз не съм го чувал”. – „Има, ама той е в десеттомната история на византийската литература на руски език, на 132 страница е, последният том. Но това стихотворение го няма, само пише за поета в общия очерк”. Професорът отива в библиотеката. Намира 132 страница – няма такъв. Връща се и: „Радко, няма такъв поет. Можеш ли да повториш стихотворението?” – „Не мога”. Изпитващият му взема студентската книжка, пише му шест, а той имаше само шестици, отваря вратата, изхвърля му книжката и го изгонва с думите „Марш навън, божествен имбецил!” А Радко се смее”. И още една: за да му публикуват стихотворението „Константинопол” от „Византийски запеви”, което показал на Павел Матев, но нямало как да бъде публикувано, той написал в стила на соц. поетите поема за Кремиковци. Тя завършвала така: „Как горд съм с теб, Кремиковци,/ как горд съм с теб,/ как те обичам, как силен съм, богат/ наш обичан, наш епичен металургичен комбинат!” И за тия глупости – 30 лева.
На форума, на който присъстваха още Матей Шопкин, дъщерята на Радко Радков – Мария, представители на Общината, университетски преподаватели, поети и писатели от Велико Търново, прозвучаха блестящите му стихове в изпълнение на актьори от МДТ „Константин Кисимов”.
80-годишнината от рождението на Радко Радков бе отбелязана и с изложба пред факултет „Изобразителни изкуства” с негови снимки и цитати от произведенията му. Тя бе открита от арх. Донка Колева – председател на читалищното настоятелство на читалище „Надежда” – организатор заедно с Инициативен комитет на двете събития. Фотосите са от личните архиви на Мария Радкова, Ружа Братанова, Найден Найденов, Тихомир Манев, Иван Русков, както и материали от музея „Емилиян Станев”. Материалите вече са предоставени на арх. Донка Колева за бъдещия литературен музей.
Специално за RegNews г-жа Колева сподели, че инициативата за този музей, който да събере паметта на поети и писатели, родени или работили за Велико Търново, е на читалището, но със съдействието на Инициативния комитет „Радко Радков”. „Оказа се, че лека-полека с времето доста неща се губят и младите хора трябва да могат да познават това, което е било в миналото. И литературното творчество има своята история и памет, която трябва да съхраним. А като му дойде времето, заедно с Общината, ще решим къде да направим този музей”, каза тя.
Досега над 12 човека са предали материали, включително непубликувани до сега снимки. Великотърновският университет е предал Студентската клетва и сонет за търновската алма матер, написана от Радко Радков. Артистите от търновския театър Иван Митеви и Кирил Ангелов също са отделили от своите архиви.
Изложбата и литературният форум, посветени на Радко Радков, са под патронажа на кмета на Велико Търново инж. Даниел Панов.
Ана Райковска
