Бягство от реалността – така определя ролята на писането в своя живот творецът, когото повечето хора всъщност познават като д-р Василева. Дочка Василева е горнооряховчанка, чиито характеристики и роли в живота се преплитат по такъв естествен и ползотворен начин, та дори на пръв поглед несъвместимите такива работят в синхрон. Тя е дъщеря, майка, съпруга, баба, специалист по ендокринология и болести на обмяната, писател и поет. Старае се да не смесва професионалната си реализация с творческата, но истината е, че именно в болничната обстановка и съдбите на своите пациенти открива идеите за най-добрите си произведения, родени от човешките тъга и щастие.
За пътя на твореца и своя собствен в света на писаното слово Дочка Василева разговаря в четвъртък – 24 април, с почитателите си в Общинска библиотека в Горна Оряховица. Сумата от продадените книги на срещата тя дари на библиотеката.
Дочка Василева започва да пише поезия още през ученическите си години, но след като се омъжва и създава семейство, в продължение на 15 години загърбва творческия си талант и се отдава на това да бъде добра майка, съпруга и лекар. Когато обаче дъщеря й пораства, започва също да проявява интерес към писането, очевидно наследила заложби от своята майка. Покрай нея Дочка започва да твори отново и си припомня колко всъщност важна част от живота ѝ е била поезията преди да я заключи на тъмно за толкова много време в незнайните кътчета на сърцето си.
През 2007 г., отново по инициатива на дъщеря си, се регистрира в сайта „Откровения“ и се решава да публикува там свои произведения. Две години по-късно авторката започва да пише и публикува и разкази, които, оказва се, будят още по-голям интерес у читателите. Първият ми разказ беше всъщност базиран на сън – разказва с усмивка писателката – след като го разказах на дъщеря ми, тя възкликна, че прилича на сюжет за филм, затова реших да опитам да го пресъздам писмено.
След множество публикации в „Откровения“, стотици положителни коментари относно творчеството ѝ и подтиквана от желание да помогне на благотворителна кампания за спасяване на един човешки живот, през 2011 г. Дочка Василева издава първата си книга с прозаични произведения – „Пътуване към обратната страна на вината“. Следва пауза от няколко години, в които тя усилено твори, и през 2020 г. издава втората си книга с разкази „Думи зад оградата“, като с нея преиздава и първата поради силен читателски интерес. И двете си първи книги посвещава на баща си, който бил всъщност неин пръв най-голям почитател и критик в изкуството на писането. Макар да не беше високо образован – разказва авторката – беше изключително интелигентен, четеше много и винаги се стараеше да ми даде безпристрастна обратна връзка и да ме поучи.
Дочка Василева споделя, че харесва повече поезията, но смята, че прозата оставя по-ярка следа в съзнанието на читателя. Разказът, стига да е написан качествено, е способен да пренесе четящия далеч от реалността, в която се намира, и да го накара да съпреживее съдбата на героите от историята. Според нея стихотворенията могат да бъдат разтърсващи, но трудно рисуват така детайлно емоциите и характеристиките на главните лица, както разказът може да го направи. Често героите изскачат в съзнанието на читателя дълго след прочита на разказа и го предизвикват да разсъждава относно поуката от историята, която е прочел.
През 2023 г. след десетки години писане, редактиране и подбор, авторката показва на бял свят първата си стихосбирка „Врабец между сезоните“, а още на следващата година – и втората си поетична книга „Миг преди червеното“. Автор на корицата на „Врабец между сезоните“ е съпругата на сина ѝ Пламен – Силвия Мадемова. От разказите ми беше по-лесно да подбера най-добрите за издаване, докато при стихотворенията беше доста по-сложно, затова и се забавиха толкова, макар да пиша поезия от толкова много години, споделя тя.
.jpg)
И за разказите си, и за стихотворенията си черпи вдъхновение както от радостите, така и от трагедиите на живота. Всяка болка може да прерасне в изкуство – категорична е Дочка Василева – стига да я насочиш правилно. По време на изпълнение на професионалното си призвание всекидневно се сблъсква с множество тъга, но и с надежда. Самата тя преживява трусове в живота си и мъка от загуба на любими хора. Старае се обаче от цялата емоционална палитра да филтрира онова, което ѝ е необходимо, за да го превърне в нещо красиво и докосващо. Много мои идеи за текстове се родиха по време на служба – разказва писателката – и до днес си записвам в тефтерче, когато нещо ми хрумне като плодородна мисъл, докато работя, и след време, когато сюжетът добре узрее в главата ми, сядам и го написвам на един дъх.
Освен от болницата, Дочка Василева среща музата си и на улицата, в автобуса, докато пътува до работното си място, дори в сънищата си. Сънищата ми са изключително цветни и реалистични – споделя тя – доста от разказите ми наистина се коренят в онова, което съм сънувала. Други от разказите й са всъщност реални случки от живота на баща й, които тя пречупва през призмата на изкуството и ги превръща в увлекателни четива.
Няма основна тематика в текстовете ѝ – те обхващат цялата широкоспектърна палитра на човешкия живот. Повечето описват житейски истории от миналото и настоящето, някои са фантастични, други – разтоварващи и комични. Първият разказ може да ви усмихне, вторият да ви разплаче, третият да ви възмути и ядоса, а четвъртият ще опита да ви прегърне и утеши. Дочка Василева пише за нещастието по света, за социалната неправда, въвлича читателите си и в културите на Изтока, възмутена от нехуманността, на която е способен човекът. Освен това посвещава свои произведения и на щастието, на любовта между хората и красотата. Пише за живота в натуралния му вид, понякога пъстър и топъл, друг път – тъмен и суров. Произведенията ѝ са винаги провокирани от силни емоции, според това дали са положителни, или отрицателни, зависи и какъв ще бъде крайният резултат.
В момента авторката работи върху третата си книга с разкази „Корени и седем шепи пръст“, която скоро ще бъде достъпна за читателите. Същевременно с това отскоро пише и детски стихотворения, черпейки вдъхновение от своите внучета, които й показват как изглежда любовта в най-чистата ѝ форма. Все още обаче не е напълно категорична дали ще издава трета стихосбирка.
Дочка Василева е носител на много награди от литературни конкурси на местно и национално ниво. Участва със свои произведения в поетичен сборник „Приятели в поезията 3“, в годишен литературен алманах на град Ловеч „Ехо от Мелта“, както и в периодичните алманаси на литературна група в гр. Горна Оряховица. Посредством онлайн платформата „Откровения“ става и съучастник в международните сборници на Еврочикаго „Черга пъстроцветна“ и „Часовникова кула“, в които името й се нарежда до писатели като Здравка Евтимова.
Докато пиша, се пренасям далеч – разказва авторката – писането за мен е истинско бягство от действителността. Работата ми е натоварваща и изключително отговорна. Десетки години наред отговарям за здравето на хора, гласували ми живота си, и това понякога е истински изморително – иска ти се да избягаш от всичко и да бъдеш някъде сам със себе си, да се отдадеш единствено на своите мисли, споделя още писателката. Именно изкуството е онова утопично място, в което творецът търси разтуха, щом реалността на живота му се стори твърде грозна или меланхолична, и от което черпи енергия за нови човешки подвизи.
Мария ЛАЛОВА
