128 години от рождението на Константин Кисимов ще отбележи Музикално-драматичният театър във Велико Търново, който носи името на великия актьор. В деня на рождението на Кисимов - 16 април, екипът на МДТ по традиция ще се събере пред паметника му, разположен в градинката до театъра, за да почете неговото дело.
Паметната годишнина беше предшествана от Седмица на театъра в старата столица, която включва три спектакъла, създадени по произведения на български автори. Празничният афиш завършва тази вечер с пиесата „Нирвана“ на Константин Илиев, която ще се играе от 19 часа в камерна зала на МДТ. Постановката представя драматичната любов на две от най-ярките личности в българската история – поетът Пейо Яворов и съпругата му Лора Каравелова.
Преди три години гримьорната на Кисимов във великотърновския театър беше превърната в музей, припомня директорът на МДТ Васил Вълчев. Помещението е ремонтирано и отворено за посещения от публиката. В гримьорната могат да се видят портрети на актьора в различни сценични образи, както и автентични гримове от 50-те години на миналия век.
Няколко автентични костюма, носени от Константин Кисимов, пази като реликва нашият театър, споделя Васил Вълчев. Единият е от ролята на Аркашка в пиесата „Лес“ на Островки, с която през 1950 г. Кисимов печели Димитровска награда. Друг ценен костюм е от превъплъщението му в образа на Езоп през 1956 г. в едноименната пиеса на Гилерме Фигейреду. За тази роля е издигнат паметник на българина в Бразилия.
Константин Кисимов е сред родоначалниците на българския театър и кино. Роден на 16 април 1897 г. в Търново и е потомък на патриотичен търновски род. Неговият прадядо Георги Кисимов е бил участник във Велчовата завера през 1835 г., дядо му Пантелей - член на Букурещкия революционен комитет, а баба му Евгения Кисимова - модерна и образована за времето си жена, основава първото женско дружество у нас. Бащата на актьора завършва прочутия Роберт колеж в Истанбул и Международно право в Кеймбридж. Самият Константин Кисимов се дипломира право в Софийския университет, но не става адвокат или съдия, а се отдава на любовта си към театъра и киното.
Още през 1922 г. започва да учи в театралната школа при Народния театър, а по-късно е изпратен на специализация в Сорбоната в Париж, откъдето се завръща през 1928 г. Дебютът му на театралната сцена е в ролята на Сганарел в „Любовта лекар“ от Молиер в Театър Студия на Исак Даниел. След като през 1924 г. студията се разформирова, постъпва в Народния театър, където играе до края на живота си.
През годините известният великотърновски актьор е създал на театралната сцена незабравими образи от нашата и световната драматургия, а сред тях са „Големанов”, „Хамлет”, „Хъшове”, „Свекърва”, „Тартюф”, ”Боряна”, „Опечалена фамилия” и др. Участва „на живо“ в постановки на прохождащия телевизионен театър и прави великолепни роли в „Камък в блатото“ (1959), „Юнгфрау“ (1961) и „Българи от старо време“ (1963). Пристрастен е към Алековия герой бай Ганьо, с изключително отношение към художественото слово и въздействието на текстове на Ботев, Вазов, Вапцаров. Освен в театъра, той е рецитатор на българска и руска класическа поезия, участва в радиото, телевизията и киното.
Снимки – архив на МДТ
