Исторически музей – Горна Оряховица продължава с поредицата, посветена на краеведа Владимир Давидов и неговите проучвания за празничния календар на българите, с една малко известна в днешно време традиция в Горна Оряховица за Лазаровден.
„У българина има чудесен непрекъснат стремеж да опазва и прекарва през пътищата на времето своите съкровени празници и обичаи – възникнали още от тракийско време, а после и при ранните славяни по нашите земи. В корените на тези обичаи народът ни е намирал сили, за да оцелее до днешно време, въпреки многовековните теглила, покруса и робия. Родовата памет е съхранила и предавала от поколение на поколение тези обичаи, в които е вградена душевността на народа ни“, казва Давидов, на чиято 100-годишнина посвещаваме тази поредица.
„Много дни преди Лазаровден майките и бабите бъркат в старите ракли – сандъци за съхранение на дрехи и чеиз; за да подготвят премяната на малките момиченца – да бъдат те с най-гиздава национална носия – като лазарки. А в това време в училище се разучават седмици наред лазарските песни.
Лазаруването е голяма радост за децата – празник за момиченцата от 6 до 14 годишна възраст, даже и за подрастващите моми. Група лазарки – организирана обикновено от училището – обхожда домовете, където на двора изпълняват лазарски песни и танци, като играе едно или няколко момиченца (даже и момченца), а останалите пеят. Песните имат насоченост (адрес): за момите, на които предстои женитба; за ергените, които позакъсняват със задомяването; за подрастващите деца; за добрите стопани; за плодородие, па даже и за мързеливците. Със събраните пари – давани от домакините на лазарките – се подпомагаха училищните трапезарии за осигуряване безплатна закуска на всички ученици – филия с мармалад“, разказва Владимир Давидов.
Интересни за нас са и коментарите му за опитите да се възродят тези традиции през 80-те години на XX век, когато той прави своите проучвания:
„Похвална е инициативата на някои учителки с класовете си от основните училища да възродят този обичай, но е повече за съжаление обстоятелството, че тази година (1988 г.) в квартал „Пролет“ – пред Големия супермаркет, гражданите наблюдаваха безучастно тази проява, без да изразят похвала или даже мнение по този плах опит за възраждане на една вековна традиция, камо ли да възнаградят по някакъв начин ентусиазираните лазарки…“, записал е краеведът.
„Християнската църква е обновила и приспособила празника така, щото на деня „отчита“ със съответни молитви върбови клонки, които се раздават след „вечернята“ на вярващите християни да окичат с клонките предимно гробовете на близките си, а по-рядко с венче от върбово клонче да се накичи някое плодно дръвче. А денят се нарича Лазаровден според библейското предание, защото на този ден Христос е влязъл в Йерусалим, възседнал осел (магаре) и носейки в ръка върбово клонче. По молба на посрещачите си и за да докаже силата си на Син Божий, той възкресил починалия преди четири дни бедняк Лазар“, разказва още Давидов.
(Всъщност Исус е носел палмова клонка при влизането си в Йерусалим. Това става в неделя, а ден преди това е възкресяването на Лазар, уточнява университетският преподавател Йордан Петров, който коментира за нас проучванията на краеведа).
А ето и позабравената традиция на горнооряховчани, свързана с този ден:
„В Горна Оряховица от началото на века (а може-би и от по-рано!) до началото на петдесетте години на Лазаровден ставаше голям пазар на грънци пред входа на старото гробище – днес парк „Никола Петров“. Гражданите посещаваха в този ден (повечеря) гробовете на близките си за отдаване почит към паметта им, окичваха надгробните камъни, кръстове и плочи с върбови клонки. На излизане от гробището – по установената традиция, гражданите си закупуваха по някакъв нов глинен съд (стомна, саксия, купичка, ваза, окарина, гърне за варене на боб, гювече или друг предмет) и го внасяха в дома си като израз на подновяване на покъщнината си“, разказва в проучванията си Владимир Давидов.
Снимки - фонд на Исторически музей - Горна Оряховица
