Бръмбар проправя път на Мария Банкова към професионалната театрална сцена

Героинята, за която ще ви разкажем, служи за доказателство, че мечтите се сбъдват, стига да вложиш в тях сърце и душа.

Театърът е изкуство и любов, казват някои хора, но не храни семейство, добавят други. Такива и още подобни обезкуражаващи думи чува многократно младата актриса Мария Банкова по пътя към постигане на целите си. Нито веднъж обаче не се замисля да се откаже от тях, подтиквана от несигурност, защото вярва, че когато правиш нещо с желание и истинска обич, то няма как да не ти се отблагодари щедро.

Още от детството си Мария проявява актьорски умения в ежедневните игри и умело успява да бяга от задълженията си с различни измислени постановки. Постоянно има нужда да се изявява пред публика и често рецитира стихотворения или пее песни пред роднини и съседи. Много си измислях – споделя с усмивка младата актриса – постоянно разказвах фантасмагорични истории за това какво работят родителите ми или за това какво сме правили вчера например, които нямаха грам общо с реалността.

Средното си образование Мария завършва в СУ „Вичо Грънчаров“ и още първите години класната й ръководителка Даниела Велчева забелязва нейната артистичността. По инициатива на учителката малката, все още непроявена актриса, постъпва в театралната трупа на покойния Симеон Христов към НЧ „Напредък-1869“, където прави първите си крачки по пътя на театралното изкуство. Аз всъщност исках да стана балерина, но бях по-едричка и пачката не ми ставаше, признава през смях Мария. За завършването на 7 клас театралната трупа на г-н Христов подготвя изключително драматична пиеса за опасните изкушения, пред които е изправено младото поколение – „Случаят Марина“. Именно в нея младата актриса играе първата си, и оказва се не последна, главна роля.

Едва на 14 години, Мария заминава за Южна България, където е приета в Национална гимназия за сценични и екранни изкуства – Пловдив. Там попада в една истински магична за нея среда – запознава се в по-професионален аспект с изкуството на театъра. Печели прекрасни приятели, които застават неотлъчно до нея, докато опознае големия град и свикне с неговата опияняваща обстановка, завързва нови познанства с много амбициозни млади хора, както и с опитни преподаватели, готови да дадат всичко от себе си, за да подготвят учениците си. Нейна класна ръководителка през този гимназиален етап е преподавателката по актьорство за куклен театър Соня Ботева. Други учители, които споменава с уважение, са още Стоян Сърданов – доайен от Драматичния театър в Пловдив, и актьорът Димитър Атанасов-Шърата. 

През последната година в своята любима гимназия Мария взема окончателното решение, че иска да посвети живота си на театъра. Пиесите, в които участва през този период, са „Сонетите на Шекспир“ с режисьори Стоян Сърданов и Соня Ботева, „Обичай ме“ по текстовете на Лора, Мина и Пейо Яворов с режисьори Стоян Сърданов и Соня Ботева, „В Търсене на синята птица“ по Морс Матерлинг, с режисьор Соня Ботева, „Снежната кралица“ от Ханс Кристиян Андерсен, с режисьор Соня Ботева, и „Офлайн – на театър съм“ с режисьор Димитър Атанасов-Шъръта.

След като завършва, младата актриса е приета в Пловдивския университет да изучава „Актьорско майсторство за драматичен театър“. Там й преподава професор Леонард Капон, а асистент е Петър Влайков, директор на Държавен куклен театър – Пловдив. В университета Мария преживява невероятни години, в които истински се влюбва в театъра и осъзнава, че това наистина е нейното единствено призвание. Заедно със своите колеги и помощта на преподавателите подготвят две страхотни пиеси, за които си спомня с любов и до сега – „Чушкаров и другите“ по „Двубой“ на Иван Вазов, сценична адаптация – Лео Капон, с режисьори Лео Капон и Петър Влайков, и „Маршрутка“ на Елин Рахнев, с режисьори Лео Капон и Петър Влайков.

След дипломирането си Мария се завръща в родния си град Горна Оряховица и започва да си търси работа като актриса. Това не отнема много време и скоро получава предложение за работа от Стилян Николов – директор на Хасковския драматичен театър и също възпитаник на проф. Леонард Капон.

Не си бях и мечтала да работя в точно този театър, струваше ми се твърде висока летва, затова, когато получих първото си предложение за еднократно участие в пиеса на импровизационен принцип, през ум не ми мина, че може да остана там и след нея, споделя Мария. Като професионална актриса в Хасковския драматичен театър до момента е играла в „Можеш ли да повярваш?“ с режисьор Елин Рахнев, „Любов в сеното“ с режисьор Теди Москов, и „Барут от хормони“ от Кристофър Дранг, с режисьор Иван Савов.  Благодарна е на всички свои преподаватели за старателната подготовка, както и на своите роднини и приятели за подкрепата, но освен на тях е благодарна и на един голям черен бръмбар, който сякаш се явява съдбовен за нейното бъдеще.

Историята с този бръмбар е забавна и на пръв поглед изглежда дори глуповата, но според Мария именно той й печели място в Хасковския драматичен театър. Въпросната случка се разиграва на Студентския театрален фестивал „Сцена на края на града“, гр. Хасково, който дава възможност на дипломиращите се студенти от всички актьорски вузове да покажат таланта си пред директори на театри от различни части на България. Мария и колегите й представят „Чушкаров и другите“, а самата тя играе Дуда Тривкович – всъщност любимата й роля до момента изобщо. Младата актриса споделя, че винаги когато изпълнявала този образ, задължително й се случвал някакъв глупав инцидент по време на представлението, от който трябвало да се измъква. Такова нещо като този случай обаче никога не била преживявала.

Излизам на сцената, а в престилката си нося шоколадови бонбони, с които трябва да подам за Бог да прости – разказва Мария – но забелязвам, че съм изпуснала един на пода и за да не го стъпче някой и да изцапа, решавам да го взема и да го изям. Момента обаче, в който поднасям бонбона към устата си, осъзнавам, че това е всъщност огромен черен бръмбар. Младата актриса има фобия от всякакви насекоми, но тогава вместо да обезумее от страх, някак, сама не знае как, успява да се окопити и да изиграе така случката, сякаш е част от сценария.

Първоначално се разпищях – признава с усмивка Мария – но бързо осъзнах къде се намирам и замаскирах положението чрез импровизация. След приключване на постановката приема поздравления от колеги, както и от проф. Капон, за бързата реакция и силната игра въпреки първично изпитания ужас. Дали това е причината директорът на Хасковския драматичен театър да бъде впечатлен от играта й, младата актриса не знае, но предполага, че може би този страшен бръмбар е бил всъщност нейният късмет.

За Мария Банкова театърът е смисъл на живот. Наред с удовлетворението, което носи обаче, той взема времето й с близките и част от душата й. Играта ме измъква от всички несгоди на ежедневието, споделя младата актриса. Когато е на сцена, тя забравя истинската си същност, своите несигурности и страхове, и се потапя изцяло в театралния си образ. Копнее за онзи момент, когато стъпи на сцената и сякаш цялото напрежение отпреди това се изпарява – превръща се в абсолютно различен човек и се потапя се в една напълно нова реалност, за чийто край не иска дори да помисля. На сцената няма „изморен съм, болен съм, боли ме нещо, имам проблеми вкъщи,“ – казва младата актриса – проф. Капон съветваше всички ни да оставим чувствата си на закачалката и да излезем на сцената чисти.

Професията на актьора, колкото и забавна и приятна да изглежда отстрани, е всъщност изключително отговорна, защото зад всяко представление се крие много труд и огромна подготовка. Винаги се старая да изляза на сцената с някакви мисия – дали да предам послание, да поуча или да порицая, споделя Мария. Работата на актьора е да накара публиката да се замисли над проблема, разгърнат в пиесата, защото дори зад на пръв поглед комедийните постановки се крие дълбок смисъл, достъпен за всеки, който пожелае да достигне до него.

Театърът изисква пълно отдаване, безкраен труд и някои лишения, но според младата актриса плодовете на удовлетворението, с които после възнаграждава своите упорити актьори, са по-сладки от всичко на този свят. Мария призовава всички млади творци и любители на изкуството да не се отказват от него, защото именно то е спасението от невежеството и заблудата на света, който всички несъзнателно градим ден след ден.

Мария ЛАЛОВА