Сряда, 02 Апр 2025
            
Горна Оряховица Други

Сватбата не е задължителна, но си струва да се изживее

  30.03.2025 08:41
Сватбата не е задължителна, но си струва да се изживее

Сватбеният ден е мечта на повечето дами още от деца – красива бяла рокля, много цветя, музика и любов. Относно последните тенденции и утвърдените сватбени традиции в нашия край разговаряме с Марияна Дамянова, която е лице на бранда „Приятелка на булката“.

Десетгодишният й опит в сферата доказва, че тенденцията от преди десетина години хората да заживяват заедно и да създават семейство без да сключват граждански брак постепенно отпада. Това твърдение подкрепят и данните от извършена справка на узаконените бракове, регистрирани в Община Горна Оряховица – за 2024 година те са 113, а за изминалите три месеца от 2025 вече 19 двойки са си казали официално заветното „да“. Най-значителен ръст в желаещите да изживеят магията на сватбата се забелязва през последните години, като съществуват и не малко примери за двойки с деца, които след десетки години съвместен живот решават, че искат да преминат през сватбения ритуал. На база тези факти, може да се твърди, че в наши дни бракосъчетанието отново набира популярност, а неговото отпразнуване също се предпочита от младоженците. За региона ни са характерни по-бюджетни, лишени от излишна кичозност и екстравагантност сватби.

В годините назад празничната декорация не е била нещо задължително сред горнооряхвчани, като дори официалната маса на младоженците не се е отличавала с нещо специално. Тогава е било прието самото бракосъчетание да се извършва в Ритуална зала, след което сватбарите да се отправят към мястото, където да празнуват. Повечето сватби са били изключително големи – от по 200-300 човека и най-често тържествата са се провеждали в семпли зали на ресторанти или столове за хранене към предприятия. Сватбите днес са с по-малка численост, варират между 40 до 70-80 човека. Установена е и практиката ритуалът по бракосъчетание да се осъществява пред изнесен олтар в заведението, където ще бъде и самото празненство. Съвременните сватбени локации разполагат с подходящо място за церемонията, което изключва необходимостта от посещение на Ритуална зала преди тържеството. Друга съвременна характеристика е, че  последните години сватбите са 99% вечерни за разлика от преди около две десетилетия, когато са били основно дневни.

Забелязва се съвременна тенденция в облеклото на младоженците – постепенно изчезва пищността особено в роклите на булките, като дори цветът им невинаги е искрящо и изчистено бял. Дамите залагат на по-семпли, удобни, но все пак елегантни рокли. Прибраните в кок или плитка коси също вече не са актуални, предпочитат се разпуснати къдрици. На булото, което преди е било задължителна част от булчинския тоалет, също вече не се придава такава значимост – повечето пъти бива заменено от друг вид аксесоар.

Използват се много аксесоари за създаване на празничната атмосфера – свещници, подложни чинии, вази с цветя, чаши в определени цветове. Златните, медните и черните прибори като допълнение към сватбената маса също вече не са тема табу.  Залага се много на светлинните ефекти – лампички, лазери, свещи, огледала, дори стъклени призми. При флористиката също се отчита тенденция за използване на повече зеленина, като се предпочита комбинации от естествени, сухи и изкуствени цветя, а гипсофилата придобива роля на основно цвете в аранжировката, не само като допълнение, както до сега.

Някои традиционни български обичаи, сметнати за отживелица, изчезват от сватбите и биват заменени с чуждите модели за протичане на сватбения ден. Например някои булки предпочитат да се появят директно на церемонията без предварително да бъдат откупени или откраднати от бащината къща. Последните години обаче модата на родното се завръща с пълна сила и на почти всяка сватба присъстват танцьори от някой фолклорен състав, които да изнесат представление, или пък да се включат при надиграването с кумовете.  Освен това днес все още може да се види жив петел на сватбеното празненство в ръцете на така нареченият заложник/келеш, водещ хорото с бъклица и петел – обичай, който е бил задължителен преди десетилетия. Гостите на съвременните младоженци все още се даряват, макар и не с пешкир (кърпа) или престилка, както преди, а с внимателно подбрани символични подаръчета. Съхранени и утвърдени през годините в нашия регион са булчинското хоро и една традиция, останала още от фолклора ни – посрещането на младоженците с пита, сол, мед и вино от родителите на жениха, което символизира приветстването на младото семейство от новия им дом. Тендециозен е и фактът, че днес повечето двойки предпочитат с формалното узаконяване на връзката си да встъпят и в църковен брак.

Забелязват се и нови традиции, които правят сватбите още по-цветни и забавни. Ритането на менче с вода, в която плуват бял и червен цвят, съответно за момче и момиче, в ресторанта е нещо от последните години – преди това се е случвало на излизане от бащиния дом на булката. Първият танц на младоженците като семейство също е важен и задължителен, като напоследък те залагат на хореографии под музикален съпровод, различен от традиционния блус. Доверяват се на професионалисти да им изготвят предварително танц, който да научат, за да зашеметят и изненадат своите гости. Игрите са също нещо, което присъства в повечето сватби – включват предизвикателства, наказания с пиене, събуване на обувки, танцуване, бягане. Преди акцентът е бил върху младоженците като главни участници, докато напоследък те се организират за гостите, за да участват и те дейно в празненството. Хвърлянето на букета също се разнообразява с нови интерпретации на обичайното. Букетът, например, вместо да бъде хвърлен от булката, бива заключен в клетка, а на всички неомъжени дами се раздават ключета, от които само едно отключва катинара й. Друга разновидност е букетът да бъде вързан с множество панделки, чийто краища хващат неомъжените жени, а булката започва да реже разбъркано лентите, докато само една не остане като връзка между него и бъдещата младоженка.

Заснемането на целия сватбен ден от ранни зори до късна нощ е нещо, което възниква последните години. Наемат се специалисти фотографи за целта, които обръщат огромно внимание на детайлите по време на събитието – нещо, което преди изобщо не е било практика. Правят се клипове със забавни моменти от сватбения ден на булката и младоженеца поотделно преди самата церемония. Идеята на тези сватбени филми е всъщност младоженците все пак да имат възможността реално да присъстват на своя специален ден, тъй като повечето споделят, че от еуфория и притеснение дори не усещат кога е минало времето, кой е присъствал, нито какво се е случило. Все по-модерни стават също предсватбените и следсватбените фотосесии. Популярни са и така наречените „мараоке клипове“, които представляват смислово навързан клип от различни кадри на пеещите сватбарите по предварително избрана и научена от всички песен, като в него се включват и самите младоженци, кумовете, а дори и персонала на заведението, в което се състои празненството.

Сватбите не са това, което са били в годините назад. Не са вече просто едно отбелязване и официализиране на връзката, а незабравимо преживяване, подготвено с голямо внимание и любов към детайла. Фокусът пада върху емоциите и посланията, които носи в себе си събитието. Младоженците, решили да отпразнуват своето встъпване в семейния живот, не трябва да се притесняват – казва Марияна – сватба може да се организира и с по-скромен бюджет, но при всеки случай си заслужава да се изживее.

Мария ЛАЛОВА


Ключови думи
Сватбен сезон 2025 г. Сватбени тенденции и традиции