Месец март на 1925 година е паметен за Горна Оряховица с две много важни за историята на града събития. На 26 март градът става първата панаирна столица на България, а три дни по-късно Горна Оряховица отново е в новините с национално значимо събитие – освещава се Аерогара Горна Оряховица.
29 март 1925 г. се превръща в празник за всички граждани. След църковния ритуал за освещаването голямо слово за значението на летището произнася директорът на въздухоплаването Пеню Попкръстев – един от първите летци, участвали в Балканската война, родом от Сухиндол. Реч държи и кметът Стефан Обрешков. След официалната част два самолета, долетели от базата в Божурище, правят демонстрации за радост на събралото се множество.
Летището възниква „благодарение“ на Първата световна война. Още тогава германското военно командване създава аеродрум за нуждите на своята авиация в землището на Горна Оряховица. Чак до 1948 г. летището се използва предимно като военно.
Първият пряк сблъсък на горнооряховчани с авиацията е през 1916 година, когато край града се разбива германски военен цепелин. През 1919 година, когато голяма стачка блокира железницата, пощенската служба е възложена на авиацията и Горна Оряховица е една от точките на въздушната поща. Три години по-късно, през 1922 г., Министерството на железниците, пощите и телеграфите се преобразува в Дирекция Въздухоплаване. За първи директор е назначен Асен Агов – един от пионерите на българската авиация и герой от Първата световна война. Агов е роден на 7 юли 1890 г. в с. Долна Оряховица и има голяма роля за изграждане на Горнооряховското летище.
На 1 януари 1926 година на територията на аеропорта е открита метеорологична станция. Това е четвъртата по ред метеорологична станция към Дирекцията по въздухоплаване. През 1931 година започва строителството на първото приемно здание на аерогара Горна Оряховица. На 17 май 1938 г. с телеграма до кмета на Горна Оряховица цар Борис III честити откриването на военното летище в града. Това става възможно, след като падат клаузите на Ньойския договор и започва създаването на първите военни летища в България.
На Горнооряховското летище е базиран Четвърти армейски смесен военен орляк, като по-късно преминава в армейски въздушен полк с пет ята. По същото време на аеродрума е доставена тежкотоварна грейдерна техника и започва подравняването на полосата. В годините на Втората световна война на летището е разположен Четвърти разузнавателен орляк, включващ в състава си две ята. През юни 1940 се базират и останалите две структури на въздушните войски – ПВО и въздушна предупредителна служба.
На 24 април 1948 г. е открита третата гражданска въздушна линия в страната и това е София – Горна Оряховица. Първите две линии са от столицата до Бургас и Варна, открити през лятото на 1947 г. През 1962 г. е създаден авиоотряд за обслужване на самолетите от селскостопанската авиация в Северна България. По-късно отрядът предоставя услуги за селскостопанска защита от въздуха и в чужбина.
През втората половина на XX век Горна Оряховица става център на парашутния спорт. През 1971 г. Летището е домакин на Републиканското първенство по парашутизъм. През 1973 г. е изградена нова бетонова писта, а през 1978 г. се открива новата сграда на аерогарата с административна част, пътнически терминал и нов перон. Започват изпълненията на каргополети до Централна и Западна Европа, бившия Съветски съюз, Африка и Близкия изток.
С Решение 88 от 22 февруари 1995 г. на Министерския съвет Летище Горна Оряховица е обявено за международно (петото в страната с международен статут) и към него е разкрит граничен контролно пропускателен пункт. Най-новата история на Летище – Горна Оряховица започва през 2016 г., когато е отдадено на концесия.
Текст и снимки - Исторически музей Горна Оряховица
