Българският мед е на път да се превърне в бутикова стока. За това алармират Веселина и Георги Стамови, които от години се занимават с отглеждане на пчели. Семейството се сблъсква с поредица от спънки, които пречат и на техни колеги в сферата. Но още по-голямо притеснение за пчеларите е, че не си даваме сметка как сами режем клона, на който стоим.
Веселина и Георги служат за пример, опровергаващ всички онези, които твърдят, че младите хора не обичат да работят. Двамата го правят и то с голяма любов. Тя е родом от град Каспичан, Шуменско, а неговите корени са от село Сливовица, Великотърновско, но любовта ги събира в Горна Оряховица преди 17 години. Семейният живот ги завърта, грижата за двете им прекрасни дъщерички, Магдалена и Катерина, отнема напълно вниманието им и почти не остава време да мислят за онова, което се спотайва в сърцата им и чака да бъде освободено. Бяхме щастливи, всичко беше както го искахме – споделя Веселина – но нещо липсваше. Мечтата им зрее дълго време, докато един ден не решават, че са готови да направят първите крачки по осъществяването й. Искахме да гледаме някакви животинки, а аз съм четвърто поколение пчелар и просто беше невъзможно да избягам от гените си – споделя с усмивка младата жена. Така преди 6 години се решават и купуват къща в село Горско Ново село – стара, изискваща много ремонти, но с голям двор и място за кошери. Тогава слагат и първия такъв. Недълго след това откриват, че пчеларството за тях не е просто една осъществена мечта, а истинско призвание.
Към наши дни семейство Стамови имат вече почти 90 кошера и добиват различни видове мед – липа, акация, пролетен и есенен букет. Относно ранните медове като акация и пролетен букет например споделят, че добивът им е труден и изисква голямо внимание, тъй като пашата на пчелите тогава е бурна, но преминава бързо и ако не се следи, вероятността да се извади концентриран мед от тях е много малка. Това е причината и повечето пчелари не се заемат изобщо с тези видове. Преждевременното затопляне във времето последната година също обърка пчелите, тъй като цъфтежът започна по-рано, а те не бяха готови за паша, затова и сезонът свърши много рано – разказва Георги – но всеки млад рой е по-приспособен към новите атмосферни условия, просто се изисква време. Всички видове мед са полезни, изтъкват младите пчелари, като акациевият е дори препоръчван от лекари за диабетици. Не само медът от пчелите обаче е ценен –добива се прополис, клеева тинктура. Дори само въздухът в кошера е много полезен за човека, тъй като е по-чист от този в хирургична стая.
Пчелите изискват много грижи, признава семейство Стамови. И те като всички останали живи същества имат своите болести, застрашени са от вредители. В борбата с тях обаче двамата пчелари използват само природни продукти като етерични масла и оксалова киселина. Приемат съвети от по-опитни пчелари и прилагат стари изпитани методи, които изключват всякакви химикали. Това е и основната причина техният мед да е толкова добър – представлява 100% чист природен дар.
Според Веселина хубавият меден продукт изисква безкрайно много любов и старание. Пчеличките работнички имат нужда от грижи и внимание, за да се отблагодаряват щедро. Гледаме ги като свои дечица, споделя младата жена. Районът също е от огромно значение за качеството на меда и именно затова всъщност избират точно Горско Ново село. Околността изобилства от билки, тъй като селото е предбалканско към планинско и е обградено от гори. Липсата на много третирани земеделски земи също е от огромно значение, защото именно в тях се крие най-голямата заплаха за пчелите.
Въпреки мерака и любовта, трудно се оказва все пак за младото работливо семейство да развива мечтата си в мащаб. Като основни проблеми изтъква липсата на помощ от държавата, пръскането на земеделската продукция с отровни за пчелите химикали и ниската изкупна цена на меда. Пчелата, кацнала върху третиран с химически препарат цвят, остава на него и никога повече не се завръща в кошера. Никой обаче не регулира тези процеси, сякаш всички са забравили колко всъщност важни са малките медоносни насекоми, за да ни има и нас, хората. От аграрна държава сме стигнали до там да внасяме всичко от чужбина – заявява Георги – дори онова, което можем да си произведем. Някои хора предпочитат чуждестранния мед, защото е по-евтин, но не осъзнават, че в него няма нищо естествено и хранително. Младият пчелар споделя, че се интересува от развитието на сектора на Запад и прави извода, че хората там вече са осъзнали какво са на път да изгубят и са взели мерки да го предотвратят, докато ние тук все още само се ослушваме по въпроса.
На въпроса кои са минусите в пчеларството Георги заявява с усмивка: Жиленето – колкото и нежно да действаме, пчелите винаги намират за какво да се разсърдят. Съпругата му обаче добавя, че дори и то, макар болезнено, е полезно. Работата е особено тежка през горещите летни месеци, единодушни са и двамата. Вадили сме мед от 6 сутринта до 10 вечерта – разказва пчеларят – но никога не сме се замисляли да се откажем. Дори капнали от умора, те винаги са благодарни за свършената работа и прибрания мед.
Пчелите са изключително чувствителни на остри миризми, разлютяват се особено, когато времето ще се разваля, когато усещат някаква заплаха и когато започне пръскането на земеделската продукция, което, макар да е в съседното село, вятърът донася и ги дразни. От техния начин на пребиваване може да се почерпи толкова много мъдрост, само трябва да си дадем шанс да го изследваме. Една пчеличка живее средно около 40 дни през активен сезон и за това време работи безспирно за само една лъжичка мед. Дори зимата пчелите не почиват, нито спят – те стоят вкупом една до друга и трептят, за да се топлят. В кошера има ненарушим ред и дисциплина, цари демокрация, в която работническото мнозинство управлява. Всеки си има свои задължения и ако не ги върши правилно, бива изхвърлен или убит. Например, ако майката пчела, наричана още царица, не снася достатъчно яйца, пчелите я изгонват и заменят с нова. Друго доказателство за тяхната практичност е, че през зимния сезон търтеи в кошера няма. Тяхната единствена функция е да оплождат майката, а през този период роене не се осъществява, което означава, че търтеят единствено би консумирал храна, ако не бъде изгонен още края на август.
Пчелите не просто ни говорят, те крещят за това колко много грешим, категорични са Веселина и Георги. Популацията им на територията на България намалява ежегодно, както показват и статистиките. Държавата трябва да предприеме нещо, за да спаси сектора от пълно изчезване. Младите пчелари призовават всички ни истински да се замислим и да вземем мерки за опазване на пчелите – толкова малки и незначителни на пръв поглед, а с такова огромно значение за живота на Земята изобщо.
Мария ЛАЛОВА
