Трябва да спрем да мразим себе си.
Заявява го чрез новата си книга „Българските контрареволюции и краят на идеологиите“ политикът, политолог, журналист, народен представител от ГЕРБ-СДС Тома Биков. Книгата бе представена снощи в Регионалната библиотека във Велико Търново, а малко по-рано през деня Биков се срещна със студенти от Философския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Срещите бяха осъществени със съдействието на народния представител Димитър Николов – зам.-председател на парламентарната комисия „Култура и медии“. На срещата във ВТУ присъства и областният управител Ивайло Здравков.
В книгата Тома Биков опитва да разгледа историята отвъд причинно-следствените връзки.
Погледната от перспективата на настоящето, историята изглежда доста подредена и доста логично случила се. В нейния процес случайностите, грешките, са неща, които се случват по-скоро често, отколкото рядко. Погледът в книгата сравнява не комунизма с национализма и либерализма, а по-скоро следосвобожденския период с първите години след 9 септември с първите години след 10 ноември. Вижда се, че случилото се е почти едно и също като тенденция. В обществото се проявяват едни и същи инстинкти. За много кратко време се сменят идеологическата доктрина, политическият ред, икономическият ред, геополитическата ориентация. И това се случва в рамките на 2-3 г. като инстинкт за оцеляване на българското общество. Впрочем българското общество много бързо се отказва от определена идея и преминава в следващата, защото никой не е вярвал в предишната доктрина. Защото тя не е била автентична. Революцията не е начало, а е край на една система. Система, стигнала до революция, означава, че се е провалила и това е нейният разпад, който винаги е достатъчно зрелищен, за да бъде запомнен. А контрареволюцията е точно обратното – тя е началото, тя започва да изгражда пейзаж, да утвърждава нови социални статуси, нов икономически ред, нови политически и обществени отношения. Революцията е мигът, в който тази сграда се срутва. И въпросът е защо ние винаги стигаме до революция, риторично попита Биков.
И трите ни революции – след Освобождението, след 9 септември 1944 г. и след 10 ноември 1989 г., са външноположени и се утвърждават със средства, които се имитират. Поради тази причина сме развили силна линия на подражание в нашето общество, без да е подплатена с истинска идеологическа същност. Твърдя, че идеологиите са изчерпани като потенциал. Две от тях практически не съществуват – социализмът и национализмът като идеологии, които да доминират на държавно ниво, и единствената действаща държавна идеология е либерализмът. Въпросът е обаче доколко тази идеология е все още жива, доколко нейното очарование продължава да бъде за голяма група от хора.През последните месеци виждаме атака срещу либерализма като държавна идеология в самия център на либералната западна цивилизация Вашингтон. И тази атака според мен се приема с известно облекчение и спокойствие от доста хора не само в САЩ.
По думите на Биков се появяват две алтернативи, които са отговор на загниването на идеологическите начала.
Първата е технологичната утопия. Голяма част от средната класа ще бъде декласирана заради изкуствения интелект. Това означава, че гръбнакът на либералната демокрация ще бъде счупен. Така престижни ще бъдат тези, които дават задачите на изкуствения интелект, и онези, без които не можем – хората на ръчния труд, на ниско квалифицирания труд. За мен това носи революционен потенциал да обърне света с главата надолу, смята Тома Биков.
Втората алтернатива е културната. Изразява се в налагането на алтернативни идентичности, във възраждането на етнически и религиозни идентичности също. Западът е в криза на идентичност и това е част от проблема му. Той все по-малко очарова други култури, които искат да се преобразят и да станат като него. Така че можем да се окажем не просто в някакъв етап от развитие, а в края на цяла епоха, разви тезата си Биков.
Повече от час продължи срещата с Тома Биков. Защо не либералите и не глобализацията ще унищожат националните държави, а технологичните развития, социалните мрежи, които практически премахват границите и налагат тенденцията градът да е по-важен от държавата, защо като общество трябва да се мислим и като регион, не само като държава и най-вече защо трябва да спрем да мразим себе си бе част от темите, които коментира Тома Биков. В края на срещата той дълго раздава автографи на читатели, които искат да разберат неговия поглед към историята в пълната й цялост.
Биляна МИЛЧЕВА
