На 4 март 2025 г. се навършват 48 години от земетресението, което причини огромни разрушения и взе стотици жертви както в Румъния, така и в България.
Един от най-засегнатите български градове е Свищов, където са разрушени два жилищни блока, а под руините остават затиснати десетки възрастни, деца и цели семейства.
В деня на трагедията, всяка година близки, граждани и местната власт почитат паметта на жертвите. Днес на местата, където някога са се намирали двете жилищни сгради, се издигат паметни плочи, които напомнят за едно от най-страшните бедствия, сполетели страната.
Вранчанското земетресение (наричано в България също и Свищовско земетресение) е в 21:20 ч. местно време на 4 март 1977 г.
Земетресението е с магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер, а епицентърът му е в Източните Карпати, окръг Вранча, Румъния, в тъй наречената земетръсна зона Вранча. Хипоцентърът се намира на дълбочина 94 km. Жертвите са над 1600 души, повечето от тях в Букурещ.
Земният трус е усетен в цяла България и нанася щети, най-вече в селищата край р. Дунав.
Най-силно е засегнат гр. Свищов, където са разрушени много промишлени и 355 жилищни сгради, а 463 са силно повредени. Съборени са 5 училища, 50 са силно повредени. Разрушени са 21 административни (вкл. тази до гарата) и търговски сгради, други 35 са повредени. При пристанище Свищов, в района на комбинат „Свилоза” не издържат стоманенобетонни конструкции. Засегната е църквата „Света Троица“, която е напълно възстановена едва през 2004 г.
След земетресението в България са набирани доброволци от цялата страна – студенти, младежи, специалисти, които наред със силите на тогавашната „Гражданска отбрана“ и военни, се включват в издирването на оцелели и жертви, както и в разчистването на останките. Под развалините в Свищов загиват над 130 души, ранени са над 140. Много от затрупаните са имали реален шанс да бъдат извадени живи, но загиват от нараняванията си и недостиг на въздух.
Паметни плочи на загиналите над 100 души са издигнати на площад „Велешана“, където се е намирало сринатото общежитие на химическия комбинат „Свилоза“, както и в близост до училището „Алеко Константинов“, където е бил разрушен жилищен блок.
