С внимание подходи днес към учениците в СУ „Георги Измирлиев“ едно от водещите пера в съвременната българска литература. По покана на учителя по литература и помощник-директор Йорданка Кушева и със съдействието на народния представител Димитър Николов, в Гимназията гостува Виктория Бешлийска. Богатият език, несъмнената предварителна подготовка и безспорният талант спечелиха на Бешлийска обичта на публиката, която вече я нарежда сред любимите си автори. Досега това място Бешлийска печелеше с романите си „Глина“ и „Сърце“, а отскоро – и с „Нишка“.
За Викория Бешлийска пътят в света на писаното слово започва в математическата гимназия в Плевен. В годината, в която кандидатствала, гимназията обявиля паралелка със засилено изучаване на история и литература. Тъй като не се събрали достатъчно деца за цял клас, записалите се били приети да учат физика и информатика. Така Бешлийска, която искала да се отдаде на хуманитарните науки, се озовала в среда твърде далечна от тях. Имала обаче изключителния късмет да попадне на учител, който умеел да улавя таланта у всяко дете и да го вдъхновява да го следва. В резултат в XI клас Бешлийска изкарала пълна шестица на олимпиада по български, което й дало правото да влезе „Българска филология“ без приемен изпит в Софийския университет.
До онзи момент исках да следвам журналистика, но се замислих дали не трябва да се преориентирам. В решението ми помогна моята учителка. Каза ми, че журналистиката е занаят, а филологията е наука, с която ще се чувствам българка навсякъде. Само след два месеца разбрах, че съм на правилното място, учителката ми се оказа права, разказа на учениците Виктория Бешлийска.
Горе-долу тогава окончателно разбрала и друго – каква сила дава родният език. Усещането било най-ярко, докато работела с колеги от Германия.
Ние се конектвахме, организираха ни мийтинги… Нарекох езика, на който общувахме, ничий език, сподели Бешлийска.
Така се появява „По дирите на думите“ – блог с десетки хиляди последователи, който цели да запази и популяризира езиковото ни и културно богатство. В него Виктория Бешлийска събира думи, които са поизлезли от активна ежедневна употреба, но все така носят силен заряд.
Покрай блога все по-често започнали да я подканят да напише роман.
Никога не съм мечтала да съм популярна в социалните мрежи или другаде. Но немечтаната ми мечта се сбъдна – появи се дебютният ми роман „Глина“, разказа в СУ „Георги Измирлиев“ Виктория Бешлийска.
Към романа Бешлийска пристъпва с отговорност. Всъщност това бе и един от съветите, които тя даде на изкушените от писаното слово ученици – да проучват в дълбочина темата, по която искат да пишат, преди да застанат пред белия лист.
Музата идва, когато сте подготвени, вдъхновението е само миг, след който трябва да работите много. Творческият импулс е като приливна вълна, която, ако не е прокопан канал, ще ви залее и ще превърне всичко в блато. Когато пристъпите към писането, винаги знайте началото и края на историята. Защото, когато вървите в определена посока, когато знаете къде отивате, вероятността да се загубите е по-малка. Структурирайте мислите си и тогава ги облечете в думи, посъветва бъдещите си колеги Виктория Бешлийска.
Посъветва ги и друго – да не спират да учат българския език.
Родният език е езикът на нашата душа, той е най-лесният начин да споделим себе си и да правим изкуство. Пожелавам ви да имате ясното съзнание и бистрия ум да разберете колко важен е българският език. Овладейте волята на бавното говорене – внимателно подбирайте думите си, за да не сте в клишето – то отнема частица от вашата индивидуалност. Технологиите отнемат от вашата сетивност, променят усещането за истинност и неистинност. Затова всеки ден поне за малко ги оставяйте, сподели с учениците писателката.
Кой роман е написала най-трудно, кои са любимите й български автори, имат ли прототипи героите й – на въпроси като тези отговаря в продължение на повече от час Виктория Бешлийска. В края на срещата, която Йорданка Кушева бе именувала „Как силата на родния език може да се превърне в наша лична сила“, тя раздаде автографи и се снима с всяко дете, което поиска да запечата срещата си с нея. Специален автограф даде и върху книга, предоставена от Димитър Николов специално за библиотеката в Гимназията.
А от самата библиотека Виктория Бешлийска бе силно впечатлена. Още по-впечатлена бе от два ръкописа, направени от самите ученици на СУ „Георги Измирлиев” – препис на „История славянобългарски” на Паисий Хилендарски и „Неделника” на Софроний Врачански.
Виктория Бешлийска влезе и в своеобразната Алея на славата на СУ „Георги Измирлиев“. В Гимназията създадоха традицията вдъхновяващи личности, които й гостуват, да оставят собственоръчно написано послание към учениците.
Четете и пишете със сърце, написа Виктория Бешлийска.
Биляна МИЛЧЕВА
