За своята 50-та годишнина художникът Петър Крусев направи една от най-мащабните изложби, показвани в Художествена галерия „Недялко Каранешев”. Близо 200 платна, и то нарисувани в последните 4-5 години, са подредени в двете зали на Галерията.
Това е многопластова и разнолика изложба, какъвто е животът на Петър. За своите 50 години той е приемал много предизвикателства и е поемал в различни посоки, но винаги верен на своето изкуство.
„Живот в друго измерение” се казва изложбата. На него му се случило да бъде част от много и различни светове. Дизайнер, фотограф, учител – всичко това е част от Петър Крусев, за да може да бъде това, което най-много иска – художник, който има свобода да рисува това, което му идва отвътре и да се изразява така, както му харесва.
Аз съм това, което съм, благодарение на своите учители, на хората, с които съм работил и на своето семейство. Посвещавам изложбата си на тези, от които съм се учил. Защото, признавам, имам голям късмет с учителите, казва Петър.
Първият човек, който го открива за рисуването и му дава възможност да се развива, всъщност е майка му. Пенка Крусева била учител в новата тогава ДГ „Елена Грънчарова”, където взема и вечно рисуващия си малък син. Вярвайки в таланта му, тя му позволявала да рисува по цял ден.
Училище започнал в Гимназията. Но родителите му виждали, че момчето има страст, която трябва да се развива и го записали в кръжока на Борис Александров, който по това време създал уникалната си Керамична школа във Второ основно „Вичо Грънчаров”. Седем години – от 1 до 7 клас, всеки ден бил в ателието. От Борис Александров се научих да бъда упорит и постоянен. От него разбрах, че нещата се случват, ако всеки ден дълбаеш по малко и добавяш към уменията си, казва Петър.
След 7 клас влиза в Художествената паралелка на вече СОУ „Вичо Грънчаров” и смята това за голям късмет. По това време в училището идват много университетски преподаватели, а випускът е страшно силен. Между нас имаше конкуренция, а имахме насреща си страхотни творци. Ние искахме да научим много от тях, а те ни отвръщаха с голямо себераздаване. Имах късмет, че попаднах точно в такава среда, споделя Крусев. Години по-късно разбира, че процесът е двустранен. Прекрасно е когато има кой да дава, но трябва да има и някой, който иска да вземе.
От тогава е дълбоката му творческа връзка с Роза Абаджиева. Тя водела уроците по история на изкуството и оставила траен отпечатък в младия си ученик. После се събират и в ГоАрт – сдружението на горнооряховските художници. Роза и в училище си изглеждаше строга, но стана моята любима учителката. А може би защото аз съм бил изпълнителен, ме хареса. През цялото време ме е насърчавала и подкрепяла, понякога дори ръчкала да рисувам. Тя си е наш естествен лидер, защото никой не смее да откаже нещо на Роза. Тя е човекът, който ни държи сплотени, разказва Петър.
ГоАрт е вече на 16 години и ние сме заедно, защото ни обвързва не само изкуството, но и приятелството. В трудните години, когато бе създадено Сдружението, беше особено важно да има с кого да споделяш, кой да те мотивира. Благодарение на това наше обединение много от нас имаха стимул да творят и творческият живот в Горна Оряховица не западна, смята художникът.
Преди да стигне до ГоАрт обаче са годините във Факултета по изобразително изкуство на ВТУ. Там работи с някои от преподавателите, познати му от училище. Среща и нови хора, които са оставили отпечатък в развитието му.
Завършва в класа на проф. Александър Терзиев, който е основател на Факултета и един от най-важните ментори за Петър. Когато посветих своята изложба на учителите, имах до голяма степен пред вид него. Той щеше да направи 90 години тази година и беше голяма фигура, а колко хора се сещат за него сега. Болно ми е, че такива хора остават забравени. Ние, следващото поколение, сме тези, които трябва да пазим спомена и да поддържаме интереса към големите творци, които са ни учили. За съжаление цялото ни общество като че ли е така устроено. Кланяме се на хора, когато са на върха, а след това бързо ги забравяме, споделя Петър Крусев.
Проф. Терзиев, Стефан Щерев, Мотко Бумов, Георги Стойков, Тошко Дончев, Маринета Млячкова, проф. Хаджитанев, Йордан Йорданов, Христо Керин. Не в класация и не по време, но това са хората, които са оставили своя отпечатък върху художника Крусев и които той почита в своята изложба.
Много години по-късно той решава да върне жеста и да стане учител в своето училище. Тогава СУ „Вичо Грънчаров” прави опит да възстанови художествената паралелка. Искаше ми се и аз да дам нещо на следващото поколение. Мислех си, че може би аз ще запаля искрата у някое дете, обяснява Крусев. Тогава именно разбрал, че когато искаш да дадеш, трябва да има и кой да го вземе.
Към уроците, за които е благодарен, Петър включва не само учителите си, но и хората, с които е работил през годините. А е пробвал много поприща. Завършил университета през 1998 г. и влязъл в казармата. Първата му работа след това била в издателство „Слово”. По онова време то било в Топ 3 на българските издателства. Никой днес не може да си представи, но тогава издадохме двете части на „Казанова” в 100-хиляден тираж, смее се Петър. Прави корици и илюстрации за издателството десетина години, макар и на хонорар.
Междувременно става дизайнер на ХИТ, които започват да развиват художествено осветление и интериор. Работи по интериорния дизайн на много офиси, заведения, административни сгради. Създава проекти и за външно ефектно осветление.
Срещата му с фотографа Пенчо Чуков му отворя нови два пътя. Първо той го привлякъл да работи за фирма „Боряна” в Дряново, където да отговаря за рекламния дизайн. Освен това го подтикнал да се занимава повече с фотография.
В продължение на 6 години пътувал всеки ден до Дряново, докато в един момент решил, че ще прави нещо свое и то ще е свързано с фотографията. Създали студио с колежка и се насочили към сватбената фотография, която преживявала истински бум по онова време. Проектът бил успешен доколкото имали страшно много работа и много клиенти. Оказало се обаче, че финансовият резултат е слаб. Дойде и ковидът, този бизнес замря и затворихме ателието, разказва Крусев.
В следващите години пробвали със съпругата си да развият малко магазинче за арт подаръци, но експериментът не се оказал успешен.
А и той получил предложение да се присъедини към екипа на една от най-големите рекламни и дизайнерски агенции в региона – „Полипрес” в Габрово. Хубавото е, че вече мога да работя онлайн и имам достатъчно време за своите неща, казва Петър.
В крайна сметка всичките тези смени на професии и местоработи имат за цел да осигурят семейството му, докато той се занимава с това, което истински обича – да рисува.
Дизайнът е хубаво нещо, но там не мога да бъда истински себе си. Все пак изпълнявам поръчка на клиент. Понякога поръчителите толкова много се месят, че накрая се получава нещо, в което няма нищо от мен. Но пък ми дава средства, с които мога да правя това, което си е истински мое – рисуването. Няма как в България да се издържаш от продажба на картини. И десет, и двайсет платна да продадеш – не можеш да осигуриш семейството си с това. Някои рисуват по поръчка и продават повече. Но това не е за мен. Предпочитам да работя много някъде другаде, но когато започна да рисувам, да правя това, което аз искам. Да се изразявам по моя си начин. И ако друг го хареса – супер, ако някой го купи – добре. Но не това е определящо. Важното е да имам свободата да правя своето изкуство, обяснява Петър.
И не пести благодарности за хората, които му позволяват да бъде себе си като художник, възлагайки му работа като дизайнер. С „Макс Марк” е от самото начало и дори е кръстник на магазина, сега работи и за рекламните визии на MAXX CENTRAL. ХИТ, „Агроблок”, „Виктория 05”, „Унипетрол” – това са все емблематични фирми за Горна Оряховица, с които работи и сега.
Можем да се похвалим, че и главата на нашия вестник е направен от Петър Крусев, а и ни е помагал за много наши проекти.
И може би в обратен ред, но стигаме до благодарността към семейството. Майка ми и баща ми винаги са били до мен и всичките им пари отиваха за моето рисуване. Никога не ми казаха, че трябва да почна да уча нещо по-практично, когато реших, че ще ставам художник, благодарен е Петър. А станал студент в трудните години. В първи курс ходил на лекции на стоп. На втората година обаче кризата станала още по-тежка и коли нямало да вървят между Горна Оряховица и Търново. И той си купил жп карта. Ходил всеки ден с влак – първо пеш до Горнооряховската гара, а после от търновската, пак пеш, до Факултета.
Съпругата му Цвети, която мнозина помнят от култовия през 90-те години дует „Амфибия”, също разбира какво е да си отдаден на изкуството. Така че и тя, и синът им търпят да ходят по картини вкъщи и че той или работи по някой фирмен проект, или върху своите картини в ателието.
Живот в друго измерение всъщност означава, че през цялото това време съм си живял в света на моето изкуство. Каквото и да съм правил, голямата ми любов си е рисуването. През всичките превратности и кризи съм преминал, защото съм можел да се оттегля в този свят и да рисувам това, което аз искам. Когато истински обичаш нещо, то не омръзва. Нямам намерение да спирам, имам нови идеи и нови проекти, споделя Петър Крусев от висотата на своя първи половин век.
Елена ВЕЛКОВА
Сн. личен архив
