На 18 август 2024 година се навършиха 145 години от откриването на храм „Св. Архангел Михаил” в село Горско ново село, общ. Златарица. Негов архитект и строител е Уста (майстор) Георги Колев. По този повод ден по-рано в църковния двор се събраха жители, гости и потомци на малко известният, тих и скромен, но изключително даровит дюлгерин, за да се преклонят пред паметта му и отпразнуват годишнината от откриването на църковната обител в селото.
Пълен с миряни бе храмът, докато течеше литургията отслужена от отец Николай, а по-късно всички те се насладиха на курбана осветен от отчето. Осветена и открита бе и паметната плоча в чест на големия майстор от признателните му наследници.
А кой всъщност е Георги Колев? Името му стои редом до това на уста Колю Фичето, чийто калфа всъщност е бил. Именно от там в архитектурата и строежите му си личи и тревненската школа. Георги Колев е роден през 1843 г. в с. Добревци, Тревненско. През 1869 - 1870 година се заселва със семейството си в село Горско ново село. За неговия живот няма много богата писмена информация. През годините са правени проучвания и изследвания от отделни личности, но най-обстойното е това на неговия правнук Радослав Радков, който написва книга и създава любителски филм за делото му, но не само от спомени предавани в рода на каменоделеца, архитект, строител и резбар, а и от информация събирана повече от десетилетие от историческите музеи в населените места, за които има сведение, че е строил. „Майстор Георги Колев е голям архитект, строител, резбар, каменоделец. В своя живот е построил около 35 по придатки 40 църкви, 15 училища по предатки около 35, 4 камбанарии, 4 джамии, 3 моста, около 1300 къщи, резбовал е и изградил редица иконостаси, както и всичките владикови тронове в църквите, които е строил. През турско време е имал документ „тескере”, удостоверение за свободно движение в Османската империя, в което е било записано, че той трябва да бъде подпомаган от властите.”- споделя във филма си Радков. Има сведения, че след освобожддението е строил и редица обществени сгради и каменни мостове.
Първи майсторлъка му забелязва неговия баща, който също е бил строител. Още малък го изпраща да чиракува при прочутия строител Колю Фичето от Дряново и така дадената му от Бога дарба се развива до съвършенство. Това си личи и от факта, че твърде млад още 25-27 годишен е признат за майстор в дърворезбата и сградостроителството.
Интересен факт за майстора със златни ръце е, че макар и неграмотен (не е знаел четмо и писмо, не е ходил на училище) той сам е чертаел плановете за строеж, а вместо подпис е използвал собственоръчно направен от него дървен печат. При проектирането на Златаришката черква посипва с пясък земята, за да начертае къде ще легнат темелите, а от глина извайва контурите на храма. Негов почерк е, че сам дяла камъните, за да прилепват плътно и да издържат при земетресения, а стените гради леко скосени. „Уста Георги създава непреходни, успояли на бури и земетръси архитектурни паметници, които и по стил, както е случаят с осмостеннтата камбанария на черквата „Свети апостол Павел” в Горна Оряховица, проглеждат далече в бъдещето.” – пише Кирил Попов в статия за достойните българи в „Арх Арт форум” от 2011 година. Уста Георгги е изпработил иконостасите в храмовете в Златарица, Куцина, Полски Тръмбеш, Елена, Горско ново село и други. За майсторлъка му се разчуло надалеч и започнали да го търсят от Еленско, Търновско, Русенско, Търговищко, Горнооряховско, Сливенско, Карнобатско, за да издигне и там красиви храмове, които да са устойчиви и да пребъдат през вековете. Негово дело са храмовете „Св. Архангел Михаил” в Горско ново село, „Св. пророк Илия” в Драганово, купола на „Св. Никола” в Дряново, „Св. Петър и Павел” в Капиново ( тук е построил и училище), „Св. Николай” в Елена кв. Разпоповци, църквата в с.Катунище Котелско, „Св. Архангел Михаил” в с.Мийковци, възстановява църквата и изгражда камбанарията в с.Кесарево, където е построил и две училища и околийско управление, храма „Св.св. Кирил и Методий” в с. Балканци, църквата в с.Владислав Търновско, „Св. Архангел Михаил” в с.Благоево Стражишко, църквата „Св.Богородица” в с.Благоево Разградско, „Св. Архангел Михаил” в с.Конак, храм „Рождество Христово” в Полски Тръмбеш, „Рождество Богородично” в с.Куцина, камбанарията към църквата „Св.Никола” и църквата „Св.Богородица” в Горна Оряховица, в Горна Оряховица строи и мост, камбанарията към храма „Св.Троица” също в Горна Оряховица, и възстановява храма „Св. Атанас” в същия град, който бил разрушен напълно, строи класно училище „Св. Кирил и Методий” в Златарица, камбанарията към старата църква в Златарица, а по-късно и новата църква „Св. Николай Мириклийски”, моста на Златаришката река, църквата в с. Сливовица, храмовете в с. Родина и в с. Драгижево, камбанарията в с. Добри дял към църквата „Успение Богородично”, в Омуртаг е строил църква, джамия и училище, в Попово е изградил класно училище и полицейско управление(сега музей), а към края на земния му път е помолен да построи джамия за бедните турци в Еленския балкан и той не отказва, отива и я изгражда.
Това са само малка част от храмовете и обществените сгради оставени за поколенията и излезли изпод ръцете на Уста Георги. За всичко, което е строил е давал гаранция. А в училищата освен сградите е изграждал и обзавеждането – чинове, мебели, маси, столове. Всичко построено и създадено от майстора ясно ни показва колко родолюбив и вярващ човек е бил той.
Именно тази му преданост към Бог, род и родина, отдадеността му към изграждането на храмове на духовността по нашите земи, огромният му талант и доброто му сърце подтикват г-жа Манка Билчева, която е вокален педагог на Александър Денев – далечен непряк наследник на майстора, да създаде песен на фолклорна основа за човека с голямо Ч – Георги Колев. Лично тя изпя пред нас публиката част от нея, след което дари по един екземпляр на храма „Св. Архангел Михаил” в лицето на отец Николай, на Читалище „Пробуждане 1902” в лицето на Димка Узунова, на наследниците в лицето на Роза Маринова, на Александър Денев и един екзепляр с Благодарствено писмо ще бъде предаден на Радослав Радков, без когото нямаше да знаем толкова много за Уста Георги. Тържеството бе организирано от жителите на селото в лицето на кмета Николинка Хаджиева, читалищния секретар Димка Узунова, Петя Димитрова, проф.Стефан Терзиев, полковник Михаил Карамаринов, Иван Илиев, Славка Ангелова, Борис Рахнев. По случай 145-тата годишнина на храма е обявена и дарителска кампания, в която са събрани над 3000 лв., които ще бъдат предадени на църковното настоятелство за извършване на укрепително ремонтни дейности и набавяне на необходими пособия за по нататъшното и нормално функциониране, увери кмета на селото г-жа Николинка Хаджиева. Тя също така благодари на всички дарители, на организаторите, на отец Николай за грижите за храма.
„Това е ден не само на съграждение, но и на духовно прераждане на селото и то само една година след освобождението 1879 година. Тогава през бурната 1878 година първостроителите кмета Станчо Кръстев и няколко будни хора от селото събират средства и организират началото на строежа. Историята винаги намира своите герои, проектант и строител на храма става Георги Колев Иванов – майстора.” – каза още кметицата и пожела делото Христово да пребъде през вековете.
След това трогателно слово дойде ред и на музикалната програма, в която участие взеха местния танцов състав към читалището, нароната певица Росица Стефанов, вокална група към НЧ „Пробуда – 1904” кв.Калтинец, гр. Горна Оряховица с корепетитор Мария Стоева и народния певец Александър Денев с вокален педагог Манка Билчева.
Снимки и текст Детелина Ненова
