Интересен анализ може да се прави на база данните, които събира експерименталният проект с еко кътовете в Горна и Долна Оряховица. Изводът досега е, че хората трудно свикват да изхвърлят разделно и доста често предпочитат да си метнат боклука в чужд контейнер вместо делят хартии, пластмаси и стъкло. Но пък има и такива, които са се отнесли много съвестно към експеримента и показват, че може да има ефект от тази система. А щом те могат, значи всички можем, коментира зам. кметът Даниел Божанков.
В средата на май бяха монтирани четири клетки – три в Горна Оряховица и една в Долна Оряховица, в които бяха разположени различни контейнери – един за общите битови отпадъци, жълт за пластмаса и хартия и зелен за стъкло. Достъп до контейнерите чрез чип имаха само жителите на съответните блокове, включили се в експеримента. Кътовете бяха снабдени и с видеонаблюдение. Близо 500 души участват пилотния проект, сравнително пропорционално разпределени между четирите точки. Целта е да се установи количеството изхвърлян боклук от домакинствата и как разделното събиране ще се отрази на количеството отпадъци, които отиват на сметището. От това количество зависи и таксата смет, която плащат горнооряховчани.
Според събраните данни до тук живеещите на „П. Р. Славейков” 9 са отличници, които най-съвестно са изпълнили ангажимента си по разделното събиране. Те са успели да намалят изхвърления в общия контейнер отпадък с 30% и с долу горе толкова са увеличили разделените отпадъци в жълтия и зеления контейнер.
На улица „Осъм” има малко увеличение на разделените отпадъци. Така е и в Долна Оряховица. Най-слаби са резултатите в къта на „Славянска” 9. И тъй като се анализират и съседните контейнери, се появява съмнението дали хората от блока не си хвърлят боклука в съседните кофи. От къта на „Славейков” на едно обслужване се изхвърля 60 кг отпадък. От къта на „Славянка” – 20 кг, но от съседния контейнер – 87 кг. Вярно, че е имало проблем с вратата в един момент, но той бързо е оправен. Само че плановете са на „Славянка” да се обособят още два такива къта, така че ще стане по-трудна миграцията на боклук по улицата.
Експериментът с еко кътовете е повече за събиране на данни и информация. Стана ясно, че няма как този модел да служи като основа за новата такса смет, която трябва да е на количество. Простата причина е, че няма достатъчно място да се изградят такива кътове навсякъде. Но опитът да се стимулират хората за разделно събиране показва колко много още трябва да се работи в тази насока. И колко резерви има за намаляване на отпадъка, заминаващ на сметището.
В момента екип от общинска администрация работи по план-сметката за следващата година и готви предложение за новата такса смет. Вероятно ще бъдат вкарани в ОбС още следващия месец. Вече е категорично ясно, че ново отлагане в националното законодателство няма да има и от 1 януари такса смет не може да се плаща на база данъчна оценка, както е сега. По новия начин таксата ще е на жител, но все още има доста неща да се изчистят преди предложението да бъде внесено за обсъждане.
Общината продължава да проучва опита на тези, които вече са направили някакви стъпки в посока плащане на количество. Ще се закупи и софтуер, който в реално време следи всеки контейнер и всеки камион и може да предостави данни за изхвърляния боклук.
Усилията ще се насочат към намаляване количеството на отпадъка, който отива на депото. В момента Горнооряховска община произвежда 13 х. тона боклук и на всеки жител на общината се падат по 357 кг отпадъци. Ако 30% от тях се насочат към рециклиране, а не към сметището, и таксата смет съответно ще бъде по-ниска.
Елена ВЕЛКОВА
