Усещане за близко присъствие сбира между кориците си книгата „Пратеник на мъжки времена“, представена снощи в Общинската библиотека в Горна Оряховица. За първи път спомените за Григор Вачков са издадени по повод 80-а годишина от рождението му. 10 г. по-късно са преиздадени, за да не гасне паметта за един от най-обичаните български актьори.
Спомените в „Пратеник на мъжки времена“ споделят дъщеря му Мартина и съпругата Силвия Вачкови. В слово ги облича Юрий Дачев – водещ на седмичното тв предаване „Рецепта за култура“, което дава поле на по-различните гледни точки към културните факти. Той и Мартина Вачкова бяха в Горна Оряховица за среща с публиката, която ясно осъзнава мястото на Григор Вачков в историята на българските театър и кино. Срещата се проведе в рамките на тазгодишното „Фоайе на книгата с автограф 2024“ – инициатива на Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ във Велико Търново.
Точно с благодарност за съдействието главният библиотекар на горнооряховската Общинска библиотека Светла Гъркова откри срещата. Едно от нещата, с които се гордеем, е, че Горна Оряховица е четящ град. Чувствайте се у дома си, прикани тя и гости, и публика.
А публиката препълни читалнята на библиотеката.
За мен тази среща е вълнуваща, защото връзката ми с Горна Оряховица е много здрава - баща ми е оттук. Тук, в това читалище, е един от първите ми театрални спомени – постановка със Стоянка Мутафова, сподели Юрий Дачев. Той припомни, че за преиздаването на „Пратеник на мъжки времена“ помагат издателят Нейко Генчев и „Фабер“ .
Книгата нямаше как да бъде написана, ако Мартина и майка й Силвия Вачкова не бяха толкова откровени. Обиковено когато човек вече го няма този, който разказва, лесно се разнежва, доизмисля си прекрасни неща, отдалечавайки се от времето, в което е живял човекът, всичко става възрозово. Не, всичко, което разказаха те, беше осветено от обич и в същото време много живо, с много хумор, все едно този човек е някъде наблизо, за малко е излязъл. И ако това усещане по някакъв начин е останало между кориците на тази книга, то значи тримата сме направили нещо добро, сподели авторът.
В книгата има много интересни случки - около „На всеки кимометър“, около израстването на Григор Вачков като актьор, около обучението му в тогавашния ВИТИЗ, около справянето му с огромната слава и обич, която е срещал на всяка крачка. Има и тъга, но и много, много усмивки.
Често съм се питал защо, освен изключителния талант, защо толкова много е обичан Григор Вачков. Мисля си, защото е народен артист в душата си, в него можеш да се разпознаеш. Затова всички говореха за него като за човек, който е излязъл за малко от стаята, сподели Дачков.
Татко и днес е с нас. Той живя кратко, почина на 47 г. Но живя активно, живя раздаващо се. Много държеше на родното си село Трънчовица, което е на река Осъм. Католическо село, в което кръщаваха децата със странни имена. Баща ми дядо ми е искал да го кръсти Наполеон, а дядо ми се е казвал Бонифаций, но се е прекръстил, благодаря на Господ, със запазената си марка усмивката разказа Мартина Вачкова. Допълни, че самата тя е кръстена на баба си Мартина.
Много хубави разкази има в книгата – за дядо ми, за лелите ми, изобщо за това село. Но много ценно е, че, освен снимки, има откъси и дори факсимилета на негови писма и части от дневници като студент във ВИТИЗ. Ще видите почерка му, изказа му, как се е обръщал към мен, към майка ми. Може да видите писмото, което е написал до мен, когато съм се родила. Книгата е ценна, защото времето, в което живеем днес, е срамно. Време, в което жените, но и мъжете много хленчат. А баща ми никога не се оплакваше, въпреки тежката си болест, продължи с разказите Мартина Вачкова.
Разказа как Григор Вачков е живял на таван без отопление, как пристига в София само с дървен куфар, пълен с хляб, как на входа на ВИТИЗ е бил препратен към зоологическата градина заради различния му външен вид, за чутовната работа, която е положил, за да оправи дикцията си. Говореше с топлота, която само една дъщеря може да изпита към татко си.
Тази топлота стигна и до публиката в Общинската библиотека. Дълга опашка за автографи и снимки с Мартина Вачкова и Юрий Дачев се изви след официалната част.
А „Пратеник на мъжки времена“ бе отнесена в много горнооряховски домове, за да продължи споменът за Григор Вачков.
Биляна МИЛЧЕВА
