България загуби един от синовете си много млад. Но това е съдбата на поколението, което наричаме комитетско. Ботев не е по-възрастен, Левски също, Бенковски и Караджата... Цялото това поколение, което направи България независима държава. Това е най-успешното българско поколение. И ако част от тях загубиха своя живот в борбата за свобода, Стамболов имаше възможността да продължи вече изграждането на държавността. Той олицетворяваше и пое у себе си всички онези идеи, които Левски, Ботев и съратниците им успяха да покажат на българската нация. На по-малко от 20 г. да те изберат за заместник на Апостола – повярвайте, не е случайно. Да издадеш единствената си стихосбирка с другия гений на поезията Христо Ботев също не е случайно. Това го могат и го получават от историята малцина. Така че той е олицетворението на това поколение и завърши тяхното дело, изграждайки българската държавност. Защото в следващото десетилетие и половина няма нещо, което да се е случило в тази държава и в което неговото име да не е замесено. Всичко, което в България наричали модерно, минава през него, неговата политическа воля и през политическата партия, която оглавява.
За мястото на политика, държавник и най-вече родолюбец Стефан Стамболов в българската история днес говори историкът от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Почетен гражданин на Велико Търново проф. Милко Палангурски. Това стана по време на официална церемония, с която във Велико Търново бе почетена 170-та годишнина от рождението на Стамболов. На церемонията живота и делото на Стамболов припомниха ученици от Старопрестолната гимназия по икономика „Д-р Петър Аладжов“, на почетен караул застанаха от НВУ „Васил Левски“, а отец Славчо отслужи заупокойна молитва. Венци и цветя бяха поднесени от името на кмета Даниел Панов и председателя на Общинския съвет Венцислав Спирдонов, както и от народния представител Димитър Николов, областния управител Ивайло Здравков, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, НВУ „Васил Левски“, Гвардейския отряд на ПГТ „Д-р Васил Берон“, представители на институции и граждани.
Ако в революцията Стамболов влиза с летящ старт, в политиката влиза бавно и постепенно израствайки сред онези видни дейци на нашето Възраждане като дядо Славейков, митрополит Климент, Драган Цанков, Петко Каравелов и т. н. За да бъде в един момент неоспоримият водач на нацията.
Стамболов не е икона. Защото е най-малкото каноничен. Той е човек понякога на крайностите, човек, готов на всичко в името на онова, което е предначертал. Така и загива – от ятаган, намазан с отрова, за да няма връщане назад. Това е единственият български политик, чието погребение е заплашено с динамит и на чийто гроб танцуват.
Но Стамболов винаги се връща. Минават години, стамболовщината умира, но Стамболов възкръсва през първото десетилетие на ХХ в., за да може България да се модернизира от неговите наследници. Умря, но възкръсва като упование след първите ни две национални катастрофи. Умря, но в края на тоталитарния режим най-четените книги бяха за биографията му, разпространявани понякога почти нелегално. Умря, но се връща и сега, когато трябва да потърсим окончателно нашия път към европейското ни развитие. Случайно или не, последната му статия във в. „Свобода“ завършва знаменателно – „Може да съм направил всичко, но начертах пътя на България с римски павета“. Пътят към онова, което наричаме съвременна, модерна, европейска България е начертан. Стамболов е един от малцината, които имат визия от първия до последния ден за това какво трябва да представлява България. Не ориенталска провинция, не източна деспотия, а държава, равностойна на другите народи, както казваше неговият Апостол. Мисля, че за 140 г., лека-полека част от нещата успяха да бъдат постигнати. Затова казвам, че се връща. И днес това, че сме тук, пред паметника, че българската армия е тук, показва едно – той е знаел какво ще се случи, опитал се е да го направи, направил е каквото трябва, от нас остава да го продължим, каза още проф. Палангурски.
