Песента, танцът, общността, която създаваме – това е нещо, което е част от нас и без което не можем. То е като наркотик. Дори и да искаш да спреш – не можеш. Дори да се отскубнеш и да не дойдеш на репетиция – чувстваш се гузен, виновен и сам.
Това е общото в разказа на петима от доайените на Фолклорен ансамбъл „Сидер войвода“ към НЧ „Напредък 1869“, който ще отпразнува 70 години с голям концерт на 15 юли.
Представяме ви пет кратки истории на хора, чийто живот е минал във ФА „Сидер войвода“. Четири жени и един мъж. Кризата за мъже, отдадени на самодейност, се усеща особено чувствително в последните години. Но това е при младите, тези, които вече са се хванали на хорото, трудно се откъсват.
Ако има нещо, което може да послужи като реклама на заниманието с народна музика и танци е, че и петимата – независимо дали пеят, танцуват или свирят, изглеждат доста по-млади от възрастта си и доста по-свежи от връстниците си.
Янка Анчева
50 ГОДИНИ ПЕСЕН ЗА АНСАМБЪЛА
Янка Анчева е на 76 години и е живата история на ФА „Сидер войвода“. Дошла, когато съставът бил съвсем млад – само на 20 години. Тогава тя била на 27, а годината била 1973. За половин век е прекъсвала веднъж за няколко години, когато с мъжа си се преместили в Драганово. Били лоши времена, транспортът бил труден и тя спряла да ходи на репетиции. Но песента била винаги с нея и желанието да се върне победило. Скоро го направила отново и така до днес. Понякога се шегува с диригента Георги Петров, че иска да спре. Той е категоричен, че докато той ръководи състава, и тя ще пее. После Янка закача колегите, че ще пее до възрастта на Стоянка Мутафова. Има време, смеят се те, но всъщност наистина не си представят хора на ансамбъла без Янка.
Тя въобще не отговаря на годините си и като фигура, и като дух. А цял живот е работила тежка работа. Била е … шлосер. Но пък пее от малка. Родена е в Добруджа и носи любовта към родните добруджански песни и до днес. Омъжила се в Горна Оряховица и тук е минала голяма част от живота й. Но още си пее нейните добруджански песни.
Още мога и не ми тежи, въпреки че иска и физически сили пеенето, а и гастролите. Шегувам се с колегите докога ще пея, но истината е, че не мога да си представя да спра, казва Янка Анчева.
Христо Чолаков
ПЕСЕНТА НА КАВАЛА СРЕЩНАЛА ХРИСТО С ЛЮБОВТА
Кавалджията на ансамбъла Христо Чолаков се присъединил към „Сидер войвода“ на 1 май 2000 г. Тогава бил на 21 г. – тъкмо завършил музикална педагогика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Само за един месец трябвало да научи целия репертоар на ансамбъла. Времето било кратко, защото предстояло турне в Белгия. Ще запомни това турне с трепетните вълнения на дебютант.
Но животът му на музикант в ансамбъла му донесъл и още по-големи вълнения. Тук Христо срещнал голямата си любов. Биляна била танцьорка. Двамата създали семейство, а техният наследник Мишо върви по стъпките на баща си и също свири на кавал и пиано.
44-годишният днес Христо се срещнал с народната музика в най-ранните си детски години. Бил второкласник, когато започнал да свири в „Гусларче“. Трима учители са дали своя принос за неговото можене с кавала – Георги Няголов, Михаил Парашкевов и Борис Петков. Когато започнал да свири в оркестъра на „Сидера“, диригент му бил Илиян Маринов, който също оставил отпечатък върху младия тогава музикант.
Днес Христо се опитва да върне това, което е получил от своите учители, на своите ученици. Преподавал е известно време във ВТУ, сега в СУ „Вичо Грънчаров“, дава и уроци на тези, които искат да овладеят инструмента.
Атанаска и Петя Игнатови
БОЛЕСТ, ПРЕДАВАНА ПО НАСЛЕДСТВО
Ние сме едно голямо семейство. Знаем си всичко, отгледали сме си децата заедно, оженихме доста двойки и сега техните деца гледаме, разказва Атанаска Игнатова, която също е от тръгналите с „Гусларче“ и преминали в „Сидер войвода“. Присъединила се към ансамбъла през 1996 г. Няколко години по-късно довела и дъщеря си Петя. Двете и досега са част от „Сидера“ – Атанаска като певица, а Петя като танцьорка.
Атанаска има музикално образование и то не какво да е, а класическо – учила е за оперна певица. Голямата й любов обаче е народната музика. В крайна сметка животът така решил, че станала начален учител, а всичкото останало време посветила на хора на „Сидер войвода“. Най-лесно станало, когато Петя започнала да танцува в ансамбъла. Така покрай репетициите на двете отраснала и малката й дъщеря Таня.
Понякога съм чувала зад гърба си „Е ти ли си най-голямата певица?! Не могат ли веднъж без теб?“. Но дори и да съм оставала вкъщи в такива моменти, съм се чувствала гузна и виновна, че съм предала ансамбъла, споделя Атанаска.
За мен е като наркотик. Мислила съм да спра, особено когато усетя болки в краката и умора. Но не мога. След ден - два пак съм на репетиции, на участия, с носията и с танците. Не съм пропускала турне с ансамбъла. Това са най-хубавите ми спомени, разказва и Петя Игнатова. В тези турнета виждам нашия фолклор отстрани. Колко ни харесват хората – костюмите, танците, ние сме винаги сред най-атрактивните участници във всеки един фестивал, разказва Петя.
Тя е на 34 години, също е учител и има близо 20 години в ансамбъла. Танцува обаче още от 1 клас и макар да казва, че вече усеща умората от непрестанното натоварване, не си представя живота по друг начин. Дори да не мога да играя, ще остана като певица, смее се Петя. Но всъщност никак не се шегува.
Мартина Нешкова
БИХ ИСКАЛА И АЗ ДА ЗАРАЗЯВАМ С ЛЮБОВТА КЪМ ФОЛКЛОРА, КАКТО СА МЕ ЗАРАЗИЛИ В МОЕТО ДЕТСТВО
Мартина Нешкова е още един учител в тази поредица. Тя е на 37 години, от които 30 заемат заниманията й с фолклор. И тя започва с танците в „Гусларче“ и когато била в 10-ти клас, заедно с още няколко момичета и момчета, е привлечена в големия ансамбъл. Две години редувала участия и в двата ансамбъла, докато в крайна сметка, след завършване на училище, останала само в „Сидера“. Прекъсвала е на два пъти за по година-две, около раждането на децата си. Но веднага е подновявала репетиции. Днес голямата й дъщеря върви по нейния път, но се чувства раздвоена – танцува в детския състав „Приключенци“ в НЧ „Напредък“ и пее народни песни при Аспарух Костов в Гимназията. Кое ще победи – танците или песните, ще видим. Самата Мартина се смее, че би искала самата тя да има талант и за пеене. Все пак с танците се приключва по-бързо и после ще е добре да остане като певица в ансамбъла.
Докато ме държат краката, ще танцувам. После колегите са обещали да ме научат да пея, смее се Марта. Съвсем сериозно добавя, че това нещо е в кръвта и не можеш да му избягаш. Дали е от дядо й – учител по химия, но и голям акордеонист, но тя го има. И явно го е предала на дъщеря си. Имала съм упреци от хора, че отделям повече време на танците. Но мисля че съм постигнала своето – все пак танците са влезли в живота ми преди тях, казва Мартина.
Нека сме здрави, да сме заедно дълго време и да си запазим фолклора, казват петимата. И обясняват каква е разликата между един ансамбъл като ФА „Сидер войвода“ и популярните напоследък клубове за хора. С малко думи казано разликата е, че всички в ансамбъла са самодейци дотолкова, доколкото не им се плаща. Но иначе работят съвсем професионално, макар и без пари, своята любима работа.
Елена ВЕЛКОВА
--135.jpg)
