Показно на политиците ни, които дори съдбата на България не успява да обедини, направиха тази вечер журналистите във Велико Търново. Някои от най-ярките пера, задаващи облика на гилдията през последните десетилетия, се събраха в навечерието на 24 май, за да покажат, че е напълно възможно човещината да измести конкуренцията. Колегите, които всеки ден се борят за доверието на публиката, вместо с информация, тази вечер я заситиха с изкуство.
„Думите, които (ни) събират“ бе наречена литературната вечер. Идеята за нея се роди в края на април от учителя по български език и литература в СУ „Георги Измирлиев” в Горна Оряховица Йорданка Кушева, която тогава гостува съвместно с уредника на горнооряховската галерия в Изложбените зали „Рафаел Михайлов” във Велико Търново. Пламъчето разпали дългогодишният репортер с ресор „Култура” в областния ежедневник „Борба” Сашка Александрова, която тази вечер събра на едно място 15 великотърновски журналисти.
Всъщност журналистите в залата бяха много повече, но Ана Минева, Елена Чамуркова, Габриела Игнатова, Марина Петрова, Мила Милчева, Милка Денева, Сашка Александрова, Светла Андреева, Анатоли Петров, Ангел Ганцаров, Денис Нуф, Иван Първанов, Иван Спирдонов, Мирослав Дечев и Михаил Михалев се представиха в светлина, не толкова популярна за обществеността – с техни книги в мерена и немерена реч.
Общо 60 издадени книги в почти всички литературни жанрове имат журналистите, които са представители на различни национални и регионални медии, на общински и държавни PR служби. Художествената литература, която те пишат, е политически трилъри, историческа документалистика, екшън фантастика, художествена биография, историография, поезия, есеистика, разкази и приказки. Част от книгите бяха подредени в изложба по време на литературното четене.
А четеното, водено от Таня Мишева, откри човекът, който още като ученик си води футболни дневници и публикува в националната преса. Вече над 30 г. Анатоли Петров – настоящ спортен репортер на вестник „Янтра ДНЕС”, управител на официалния сайт на Велико Търново и завеждащ връзките с обществеността на футболния „Етър”, е в журналистиката. Макар че не се определя като писател, Анатоли има зад гърба си 7 книги, плод на двете му големи страсти – футболът и руският бард Владимир Висоцки.
На първата е посветил „Те играха за „Етър” и двутомна „Енциклопедия на футбола”, написана в съавторство с колегата Петко Павлов. Книгата е памет, казва Петров, и избра да чете за символиката на цветовете в, разбира се, футбола и по-конкретно, разбира се, за виолетовия цвят.
За Иван Първанов нещата започнали още в детството, когато опитал да впечатли момиче със стихове. Дали му се е получило с момичето историята мълчи, но пък с поезията изобщо не станало. Преди 7-8 години, когато вече имал над 15 г. журналистически опит, Иван се връща към писателското изкуство, в съвсем различен жанр обаче – историческата документалистика. Първата му книга е „Кремъл – власт и смърт” и прави преглед на историята на политическите убийства в Русия през ХХ в. Следват още няколко книги, като самият Първанов определя като най-сполучлива своеобразната енциклопедия на българските паметници, в която събира информация за над 500 паметника в България, както и „Хайдути”. И тази вечер Иван затвърди, че голямата му любов е историята – той вече е доктор по история, а научният му труд е на тема „Хайдутството във фолклора и писмените източници XV – XVII в.”. За четенето Иван отново заложи на миналото – разказа за паметници на известни българи в чужбина.
Рязка смяна в стилистиката на вечерта направи Денис Нуф със своята изключителна поезия. Денис пропътува пътя от Разград до Велико Търново, за да застане до колегите си в специалното събитие.
И да позволи на публиката за пореден път да оцени защо негови стихове са публикувани в различни издания, защо е печелил редица награди и защо е превеждан на немски, испански и френски език. През 2019 г. излиза дебютната му книга „Коридори”, а през 2022 г. – „Разсейване от нищото”.
Вместо да сбъдне детската си мечта да бъде учител, един от най-зрелите участници тази вечер – Милка Денева, става журналист. Малко случайно – колегата й Веселин Долчинков, който правел вестника на „Червена звезда” в Дебелец, напуснал и тя си казала защо пък не? После преминава в ресора селско стопанство, но най-колоритните материали на Милка Денева са свързани с лова и риболова. С друг колега – Момчил Йончев, подготвят книга за един от основоположниците на здравната система след Освобождението д-р Димитър Моллов, издава и „Ние, ловците”, в която събира авджийски истории. Знае още хиляди, на този етап обаче намерението й е да си остане в журналистиката.
На 6 книги е автор доайенът на спортната журналистика в региона Ангел Ганцаров, сред които и първата и единствена засега „История на великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, както и единствената в страната книга за женски футбол „Болярките”, излязла в началото на 2023 г.
Но тази вечер Ангел позагърби спортната си страст и избра да разкаже за началото на журналистиката във Велико Търново.
В журналистическата гилдия Ана Минева влиза веднага след като завършва „Българска филология” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. От 2015 г. досега Ана е главен редактор на сайта times.bg, кореспондент е на няколко национални медии, PR на МБАЛ „Св. Иван Рилски” в Горна Оряховица и на издателство „Атеа”. Ана експериментира с рими и в проза, смята, че човек трябва да е подготвен много добре, за да има правото да се определи като професионален автор на текстове, да има какво да каже на публиката и да владее занаятчийски словото. Не смята себе си за такъв и е критична към съвременните автори.
На провокацията заложи Михаил Михалев, чието представяне бе повече от интересно. Мишо е само на 16 г., когато става водещ в радио „Фаворит”. Бил е PR, бил е телевизионер, бил и още е вестникар – общо взето няма отърване от него през последните 20-ина години. Казва си го самият той. И не му стига това, ами и с политика се захванал, като към днешна дата е общински съветник във Велико Търново, със самоирония признава още Мишо.
Той е автор на първия художествен роман за Тодор Живков, а вече работи върху първата политическа книга-игра в света, в която всеки ще има право да избира от коя партия да бъде и как да сечели изборите за Народно събрание.
Мила Милчева е една от първите, влязла в екипа на създадения през 1998 г. в. „Янтра ДНЕС”, като в продължение на 15 г. е и негов главен редактор. В момента съвместява работата си като координатор в Изложбени зали „Рафаел Михайлов” и редактор в сайта „Болярски новини”. Мила е първата жена, приета за член на УС на Сдружение „Велико Търново – историческа и духовна столица на България”, член е на „Ротари”. Автор е на книгата „Мисия адвокат”, посветена на най-възрастния действащ адвокат в Европа Йордан Минчев, редактор е на 2 от книгите на Катя Митова-Ганева и на сборниците „Приказки в шевици” на Елисавета Йорданова. Свободното си време Мила посвещава на бродирането на бижута с шевица, но тази вечер остави и тях на заден план, за да припомни отново за Йордан Минчев.
Колеги, събрахме се и сме страхотни, не скри щастието си Мила Милчева.
От радио „Фаворит” започва кариерата на Мирослав Дечев, който от 2007 г. е репортер и водещ в тв „Видеосат”. През 2022 г. успешно защитава докторска степен, а от 2023 г. е главен асистент в Институт по роботика към БАН. Носител на редица награди, има издадени 3 книги – „10 г. телевизия”, „Сребърен дъжд” и „Модерни и дръзки”. За колегите си Миро избра стихове.
За Сашка Александорав пътуването в света на литературата започнало още в училище с поетичен конкурс.
Самата Сашка обаче приема за свое истинско начало срещата си с проф. Мария Спасова във ВТУ. Две години по-късно се появява първата й стихосбирка „Пъстро сърце”, после „Врата през дъжда” с илюстрации на Марина Теофилова, „Неволно”, „Дъщерите на Кай” в съавторство с Марина Петрова, „Надежда за още” с редактор Маргарита Петкова. През 2017 г. „Абагар” издаде книгата й с есета „Раждането на щастливата жена”, песни по нейни текстове са в репертоарите на дует „Ритон”, Ваня Костова, Вероника. Но големият жест на Сашка тази вечер бе към нейната майка, на която посвети стих.
3 романа има вече са излезли изпод перото на Елена Чамуркова - „Обществена поръчка”, „Изнудвачът” и „Заговорът”, в ръкопис е готов и четвъртият. „Обществена поръчка” печели наградата „Култура” на Община Велико Търново в категория „Дебют”.
Но не тази и останалите награди, които е печелила Чамуркова, я открояват сред съвременните автори, а ярката й и последователна гражданска позиция. И още – не се взима насериозно, но се отнася сериозно към всичките си ангажименти.
Респект за колегите, благодаря, че съпреживяваме тази щуротия и че показахме, че можем да се обединяваме, въпреки конкуренцията помежду ни, в типичния си стил каза Елена.
В литературното четене се включи и Иван Спирдонов. Негови са книгите „Дефицитът от ключово знание за реиндустриализацията на икономиката на знанието”, „Сатанизъм Unlimited - Самоунищожението на бялата раса” и „Трансхуманизмът - Програмираната еволюция на Homo sapiens”.
Въпреки сериозните и актуални теми, които засяга в тях, Спирдонов предпочете да се представи с, по думите му, памфлетче. Памфлетче, което изкара още усмивки сред публиката.
На половин книга всъщност е автор кореспондентът на БТА Марина Петрова.
Нейната половина от „Дъщерите на Кай” е резултат от предизвикателство, отправено й в началото на хилядолетието от Сашка Александрова. Днес Марина се спря на неща, писани в пандемичните години от случайно пробудилата се в нея муза. Когато всеки ден обработваш думи, е почти невъзможно да пишеш поезия. Затова и Марина не е особено продуктивна като поет, но пък тази й страна не е лишена от импулсивност.
И лек горнооряховски нюанс имаше вечерта. През 1987 г. Светла Андреева постъпва във в. „Устрем”. В литературата дебютира през 1984 г. със сборника разкази „Телевизор и канарче”. През 2000 г. издава още един сборник – „От дявола родени”, а по-късно и „Автобус за рая” и „Краят на апокалипсиса”. Автор е на кратките романи „Козите на Джим”, „Хляб за грешници” и „Добри, красиви, зли”. Печата в периодични издания, а днес смело потопи гостите в криминалния жанр.
Оптимистична и уверена в реалния живот, Габриела Игнатова крие, често и от себе си, чупливост на поет.
За нея с журналистиката всичко започва през 1996 г. и радио „Велико Търново”, има опит като телевизионен водещ и репортер във в. „Янтра ДНЕС”. От 2010 г. се занимава с връзки с обществеността, което не пречи в работните й тефтери все така да се намират нахвърляни строфи. Най-съкровените й текстове никога не са виждали бял свят, но преди няколко години събира няколко насърчителни стихчета, които издава под името „Амулет – ободрителни думи за сутрин, одобрителни думи за вечер”. По време на изолацията заради коронавируса, Габриела постави началото на проекта „Дивеа – фабрика за приказки”. Произведенията на „Дивеа” по текстове на Габи звучат с популярния глас на дублиращия артист Венцислава Велчева, която също е от школата на радио „Велико Търново”.
Едва ли имаше по-подходящ завършек на вечерта от оптимизма на Габриела Игнатова. И от думите на Мила Милчева, че всички замесени в това приключение едва ли все още си дават сметка какво точно се случи тази вечер във Велико Търново.
Биляна МИЛЧЕВА
