Заетите в публичния сектор в Горна Оряховица са много повече от средното за страната и дори за областта. Това е лош знак за община, която претендира да бъде индустриалното сърце на региона. Особено след като тенденцията е хората, които чакат заплата от бюджета, да се увеличават.
Изследване на Института за пазарна икономика прави преглед на съотношението между заетите в частния и публичния сектор във всички общини в България. Това съотношение е измерител за икономическото развитие – колкото по-малко бизнес има в една община, толкова повече са заетите в публичния сектор. Има общини, в които частният сектор почти отсъства – като Трекляно (87%) и Бойница (91%), където работа се създава единствено от държавата и съответно общината. В 43 общини заетите в публичния сектор са над половината от работещите. Това са предимно общини в Северозапада, по границата със Сърбия, но ги има и в Североизтока.
Във Великотърновска област Златарица е с най-голям дял заети с доходи от бюджета. Публичният сектор създава 67,2% от работните места в общината. Сухиндол също е сред общините с над 50% заети в обществените институции – 54,4%. В Полски Тръмбеш 43,7% от работещите са в публичния сектор.
И веднага след тях е Горна Оряховица. 33,7% от работещите са в публичния сектор през 2021 г. Справката за четиригодишната тенденция от 2018 г. насам показва рязък скок по време на пандемията и съвсем леко намаление след това. През 2018 г. делът на заетите в публичния сектор е бил 31,8%, става 31,6% през 2019 г. и скача на 34,2% през 2020 г.
Според анализаторите това е разбираем процес, тъй като пандемията удари най-вече частния сектор, докато работните места в обществения останаха стабилни. „Възстановяването през 2021 г. пък е силно неравномерно, като по-слабо развитите региони на страната регистрират по-бавен икономически растеж, и оттам по-бавно възстановяване на частната заетост. Това от своя страна поставя под съмнение способността на редица по-малки общини да поддържат местните си икономики жизнеспособни в средносрочен план при положение, че във все повече от тях държавата се явява основен работодател“, се казва още в анализа.
Средният дял на публичния сектор в страната е 24%. Има общини като Марица, Родопи и Божурище, в които наетите в обществени институции са под 10%. С малък дял на наетите в публичния сектор са най-вече малки общини с много силно развита индустрия. В това число е например Лясковец, където заетите в публичния сектор през 2021 г. са били 10% от работещите. Но все пак и тук има ръст на заетите на държавни служби. През 2018 г. са били едва 7,7% от всички работещи в общината.
В големите икономически центрове – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора делът на публичния сектор е около 20% – малко под средния за страната 24%.
В общините Павликени, Стражица и Свищов той е близо до средната стойност. 25,8% от работещите в Павликени са в държавния сектор, в Стражица са 26,5%, а в Свищов – 27,1%. В община Велико Търново са 29,4%, а в община Елена – 31,5%.
В общо 205 български общини делът на заетите в публичния сектор се е увеличил в последните години. В Търновска област има примери както за увеличение, така и за настъпление на частния бизнес. В Лясковец през 2018 г. заетите в обществения сектор са били само 7,7%, в Златарица са били 62,6%. В Елена обаче делът на публичния сектор намалява от 36,6 на 31,5% за четири години.
Развитието на частния бизнес е лакмус за състоянието на икономиката. Изключение са общини като Раднево, които са силни икономически, въпреки високия дял заети в публичния сектор. Така че според този показател бизнесът не се чувства особено добре в Горна Оряховица. Като все пак да уточним, че в държавния сектор попадат структури като железницата, която, колкото и да е свита, все пак създава доста работни места в Горнооряховско.
