Тази година се навършват 20 години, откакто един нов спорт влезе в Горна Оряховица. Днес може да се говори за горнооряховска школа по таекуондо, през която вече са минали няколко поколения спортисти. Марката „Хемус“ е позната в спортния свят не само в България, но и в Европа.
Началото е през 2003 г. и го поставя лясковчанинът Румен Димитров.
Той е възпитаник на тогавашния ТЕТ „М. В. Ломоносов“, а продължава образованието си в Националната спортна академия „Васил Левски” - София, където завършва с диплом за учител по физическо възпитание и треньор по таекуондо. Докато е студент тренира в каскадьорската група „Евдемония“ с координатор Емил Видев - преподавател по гимнастика във НСА. Снима в няколко американски продукции, сред които „Щатски тюлени 3“ с Дейзи Ланг, „За каузата“, "Делта форс“. Но вместо да продължи атрактивната, а и по-доходна каскадьорска професия, Румен решава да се върне у дома и да опита да разшири възможностите за спорт за децата в малкия град.
Започнал с малка група познати, с които преди това били тренирали различни бойни спортове. Били десетина души и ползвали физкултурния салон на ТЕТ „М. В. Ломоносов“, Горна Оряховица.
В Горна Оряховица и преди това е имало таекуондо, но севернокорейска версия. Аз бях първият, който започна да развива олимпийско таекуондо. Всъщност само един клуб в Разград развиваше също версията WT в Северна България. Беше трудно, защото нямаше традиции, нямаше популярност, започвахме от нулата, спомня си Румен Димитров.
Той бил принуден сам да си разработи методика, ползвайки опита на колеги от академията и по-стари клубове. В първите години продължил да работи с учителя си от НСА гранд-майстор Ким Хо,
който по онова време още е бил в България и водел националния отбор. Майстор Ким Хо е двукратен световен шампион, бил е инструктор в ливанската армия, много ерудиран във всяко отношение човек и с отличен педагогически подход. Той помогнал много и за методиката, и за организацията на клуба в началото. Направил първите технически изпити на състезателите на „Хемус“, помогнал и с екипировката, която по онова време се намирала трудно.
Първоначално нямах големи очаквания. За разлика от повечето други клубове аз не стъпих на някакви основи, а започнах от нулата. Нямаше от кого да се уча и сам трябваше да си създам методика. Не съм имал големи очаквания, но апетитът идва с яденето. Бях играещ треньор. Трупахме участия, дойдоха първите резултати и така се появи амбицията да направя нещо трайно и сериозно. Имаше трудни моменти. Но винаги съм поддържал контакти с колеги, учил съм се от техния опит и от многото семинари, двустранни срещи, тренировки, съвместни лагери. По този начин развивах своята методика, споделя Румен Димитров за първите си години в клуба.
Постепенно групата, тренираща в училището, се разраснала. През това време подготвили документи за създаване на клуб и през 2005 г. официалната регистрация била факт. За име на клуба Румен избрал старото название на Стара планина. Харесало му не само като географска принадлежност, но и като символ на сила. Клубът станал член на Българската таекуондо федерация и още през същата година участвал в първите официални състезания.
Прощъпулникът бил на турнир в Разград през 2005 г.
След него се заредили много турнири у нас, а и в чужбина, донесли много опит на треньора и състезателите.
Румен Димитров бил играещ треньор и продължил да се развива като състезател, освен че трупал треньорски опит. Като студент в НСА той защитава I дан – черен колан в таекуондо, а вече е V дан. Освен това има IV дан хапкидо (корейско айкидо) и III дан матаьоши кобудо (окинавски оръжия).
Междувременно тренировките се пренасят в спортен комплекс „Никола Петров“през 2005-2006 година. За таекуондото е отделен втория етаж на залата по акробатика и постепенно клубът организира своето място, набавяйки всичко необходимо с помощта на Община Горна Оряховица, спонсори и най-вече на родителите.
Беше трудно, но спънки не съм имал. Нямахме много спонсори, но имахме подкрепа. След регистрацията на клуба започнахме да получаваме субсидия от Българска Федерация по таекуондо и Общината. Всеки треньор ще каже, че никога не са му достатъчни средствата. Така е, но ние имаме възможността да тренираме в зала, за която няма наем и всичко ни е осигурено от Общината. Това е немалък стимул и възможност. Имам поглед върху клубовете в цяла България. Много малко, единици дори, имат осигурено отопление, вода, тренират без наем. В Горна Оряховица винаги е било така и това ни помогна. Трябваше да положа много усилия, за да популяризирам спорта, да привлека трениращи. След като се наложихме, имаме средно по 50-60 постоянно занимаващи се момчета и момичета. Родителите на децата помагат много, разказва още Румен Димитров.
През 2007 г. Станимир Николов от Лясковец е включен в националния отбор за кадети 12-14 г. и участва в Европейско първенство в дисциплина спаринг в Будапеща. Това първо участие на „Хемус“ в международно състезание не носи медал, но е безценен опит и самочувствие за младия клуб.
През 2009 на Европейското първенство по спаринг в столицата на Хърватска Загреб участва състезателят на „Хемус“ Славомир Славов от Горна Оряховица.
Две години по-късно отново има горнооряховчанин на Европейско. Първенството е в Тбилиси, Грузия, а сред националите е Теодор Николов от Горна Оряховица.
През 2012 г. Румен Димитров участва в голям международен съдийски семинар в Сърбия, където някои от най-големите майстори преподават все още малко познатата у нас дисциплина пумсе (форма). Новата за България дисциплина се развива само в 4-5 клуба, един от които става „Хемус“.
През първите години опит се трупа предимно в Сърбия, където се организират много международни турнири. През 2013 г. Румен Димитров е включен в националния отбор за Балканско първенство в Черна гора, където става трети е дисциплина форма пумсе.
След това състезатели на „Хемус“ са участвали във всички балкански първенства. Първите, които налагат името си в новата дисциплина, са Димитър Сейков, Йоана Йорданова, Соня Ненова, Ралица Чернева, Светозара Колева. По-късно се присъединяват Милица Петрова, Йордан Добрев, Кристиян Стефанов, дъщерята на Румен Димитров – Мартина.
Състезатели на горнооряховския клуб участват в Европейското първенство в Сърбия през 2015 г. и в Гърция през 2017 г., където Милица Петрова в тройка с още две състезателки от София завоюва бронзов медал.
През 2017 г. участват и на първото световно плажно в Родос, а на следващата година Румен и Милица завоюват сребърни медали от същото състезание.
Най-големият успех на клуба и лично за Румен Димитров е петото място от Световно първенство в Гоянг, Сеул, Южна Корея, което той постига в тройка мъже.
Съвсем накратко международната дейност на клуба е следната:
Участие в Европейски първенства в дисциплина спаринг възраст кадети - 2007, 2009 и 2011 г.
Европейски първенства по форма– 2015 - Белград, Сърбия, 2017 - Родос, Гърция, 2019 - Анталия, Турция, 2021 - Сейшал, Португалия.
Световни плажни първенства по пумсе - Родос, Гърция 2017, 2018.
Световно първенство по пумсе в Гоянг, Сеул, Корея.
Балкански първенства 2013 - Бар, Черна гора, 2015 - Белград, Сърбия, 2016 - Дупница, България, 2017 - Одрин, Турция, 2018 – Букурещ, Румъния, 2019 - Самоков, България.
Международни турнири в двете дисциплини в Сърбия, Турция, Хърватия, Австрия, Германия, Англия, България.
Международни семинари в таекуондо - Хърватия с GM Dang - 9 дан; Сърбия - Ки ту Данг - 9 дан; България - Ки Ту данг, Сим пан - 9 дан; Англия - GM Ik Pil Kang - 9 dan taekwondo;
Международни семинари в Хапкидо - Букурещ, Румъния, Горна Оряховица, България с GM Jang Hee Chang- 7 dan.
Семинари по шорин рю карате, суйкендо, Матаьоши кобудо с GM Tadashi Yamashita - 10 Dan; кьоши Левон Пакосян - 7 дан карате и суйкендо, Пловдив, България.
Черни пояси през годините: Станимир Николов, Стефан Купичков, Димитър Иванов, Димитър Сейков,
Соня Ненова, Ралица Чернева, Даниел Стоянов, Йоана Йорданова, Милица Петрова, Светлозара Колева, Светла Александрова, Йордан Добрев, Кристиян Пенков, Мартин Марков, Габриел Йорданов, Кристиян Стефанов, Мартина Димитрова, Тодор Мънгов, Тодор Владимиров, Румен Димитров.
Преди няколко години клубът направи проект за реконструкция на залата за тренировки и той беше одобрен, но така и не беше финансиран. Мечтата за по-модерна зала обаче ще се сбъдне тази година, след като приключи голямата реконструкция на залата по акробатика по проект на Община Горна Оряховица, финансиран от Министерството на спорта. До края на годината клубовете по спортна акробатика и таекуондо трябва да влязат в напълно обновена сграда. Всички те се надяват, че по-добрите условия ще привлекат и повече деца.
Винаги съм препоръчвал на родителите да запишат детето си на някакъв спорт. Защото спортът не само развива тялото, но и възпитава. Аз, разбира се, застъпвам ползата от бойните спортове. Още когато основах клуба знаех, че го правя, за да предам философията на таекуондо, не само техниката.
В миналото, когато са се формирали бойните системи, те са били изучавани в затворени общества. Заедно с уменията да се борави с ръцете, меча и другите оръжия са се изучавали поезия, калиграфия, музика и т.н. В древна Япония самураите са били елитът на обществото, а кодексът на честта бушидо е модел за подражание векове наред.
В Корея, откъдето идва таекуондо, хуараните са били алтернативата на японските самураи. Били са изкусни майстори на меча и бойните изкуства и са имали свой морален кодекс както бушидо. В него имало пет основни принципа, сред които опазване честта на владетеля, честта на семейството, доблест, взискателност към начина на живот и към себе си. Задали са модел за подражание с почтеност, постоянство, непоколебим дух, защита на по-слабите, уважение към семейството. Този кодекс на поведение е създаден преди векове, но е актуален и през новото хилядолетие. Особено в наши дни, когато все повече родители изпитват затруднения с възпитанието на децата си.
В нашето общество все по-малко се говори за морални ценности и това ни изправя пред голям проблем. Бойните изкуства са средство за възпитание на тези ценности. Бих напомнил на родителите една мъдрост от нашата Библия. „Не щадете пръчката за детето си“, се казва в Светото писание. Разбира се, че не става въпрос за насилие над детето, а за това, че от него трябва да искаме, а не само да даваме.
Ние поставяме детето в центъра на света с неговите права, но не го учим на задълженията му. Това е грешка. Обръщам се към родителите: Искайте от децата, поставяйте им задачи, които да изпълняват. Все повече деца са презадоволени, те нямат мечти, нямат стремежи за развитие. Възрастните трябва да са по-взискателни. Те трябва да наказват, когато е необходимо и да поощряват, когато детето заслужава. Чрез малки задачи, които ще изпълняват в дома или в спортната зала, децата ще станат самостоятелни, ще изграждат навици чрез опит. Всички искаме децата ни да бъдат способни, образовани, физически здрави, да бъдат единни, да защитават по-слабите, да се борят за щастието си. Спортът учи на това. Ние сме длъжни да предадем това знание. Затова не щадете пръчката за детето си, споделя Румен Димитров своята философия за възпитанието.
Елена ВЕЛКОВА
