Летището в Русе е на път да изпревари Горнооряховското и да възкръсне първо, въпреки че беше дадено на концесия едва преди няколко месеца. Двете летища са преки конкуренти в тази част на страната, но докато концесията в Горна Оряховица буксува вече пета година, в Русе нещата май ще се случат доста по-бързо.
В края на януари Общинският съвет в дунавския град даде местното летище, което е изоставено в последните 30 години, на консорциума „Еърпорт Русе” за 10 години. И почти веднага покрай летището нещо започна да се прави и да се случва. Буквално дни след решението на ОбС започна изграждане на ограда, ремонт на пътническия терминал, както и прочистването на пистата, пътеките за рулиране и пероните от треволяка и храсталаците, завладели изоставения аеропорт. И вече са налице и първите самолети, които ще излитат от Русе. Това са трите машини на звеното за противоградова защита, което в последните две години беше базирано на Летище Горна Оряховица.
Преместването всъщност не е никаква изненада. Все пак в консорциум „Еърпорт Русе” влиза „Стройпроект” ЕООД на Христо Крушарски. Фирмата е специализирана в производство на системи за противоградова защита и именно тя осъществи пилотния проект за въвеждане на самолетен способ за предпазване от градушки. Методът, на който българите бяха обучавани от аржентински специалисти, се оказа успешен. В България ще се реализира за трета година, а вече българите предават опита си на други европейски страни, проявили интерес.
В момента на летището в Русе е само един от трите самолета, другите минават техническо обслужване и ремонт, но скоро ще бъдат готови за полет. Принципът на работа ще е същият, както и когато самолетите излитаха от Горна Оряховица, и се покрива почти цяла Северна България.
Заедно с това русенското летище вече прави проекти за пътнически полети и очакванията са това да стане до две години. И докато в Русе са ентусиазирани, че летището им ще оживее, в Горна Оряховица като че ли нищо не се случва и надеждите, родени след концесионирането на петото международно летище в страната, бързо повяхнаха.
Елена ВЕЛКОВА
