Първи януари е повратен момент в природата, отбелязващ началото на новата слънчева година. Денят е голям зимен празник, наричан от народа ни Сурваки, Сурва, Суроздру. Познат е още като Василица, Васильовден, тъй като денят е посветен на християнския светец Василий. Той помага срещу магии, уроки, зли сили и душевни заболявания. Пречиства мислите и грешните желания, дава надежда при униние и отчаяние.
По традиция в навечерието на празника в тесен семеен кръг се прави втората кадена вечеря. Трапезата на самия ден Сурва е много богата и на нея се нареждат блажни ястия – варена свинска глава или пача от сварените крака и главата на прасето, заклано в навечерието на Коледа. Кокалите от прасето се нареждат на пода и по стар обичай всички ги прескачат за здраве. За празничната софра приготвят още варена кокошка, пуйка или петел. На трапезата се слагат и варено жито, орехи, лук, чесън, ошав и мед. Стопанките месят специален обреден хляб – прясна погача, нашарена отгоре с вилица, и в нея сребърна пара. Жената, която меси питата, отива да пипне с намазаните с тесто ръце плодните овошки в двора, за да завържат и дадат хубав плод. На Сурва по традиция стопанките задължително приготвят новогодишна баница, която в различните български краища е позната с различни названия. В Западна България в зависимост от плънката тя е зелник, булгурник, тутманик. В зелника се слага зеле, спанак или праз. Булгурникът се прави с булгур, пържи се с яйца и мас, слага се в тепсия и се пече под връшник. В баницата слагат „късмети“ – различни белези, дрянови клончета, а някъде и пара. Късметите наричат на всеки член от семейството, на Бога, на стоката, на лозето, на нивите.
Най-възрастният в семейството прекадява трапезата с палешника от ралото, а после вдига високо питата, разчупва я и дава по едно парче на всеки, като започва от най-старите в къщата. Вярва се, че в който се падне, ще бъде здрав и честит през годината. Съществува обичай стопанинът да откупува парата и да я слага в кесията си. Някъде я дават в църквата, за да им опростят греховете. Тавата с баницата се завърта три пъти и всеки взема парчето, което се е паднало пред него. Оставят парчета и за онези, които не могат да присъстват на трапезата, които са на път или на гурбет, наричат едно и за Св. Богородица. По късметите в парчето баница предсказват каква ще е годината. Стопанинът прекадява оборите и стоката в тях, след това всички могат да седнат около трапезата да се хранят.
На Сурваки като празник, поставящ началото на новата година, около трапезата се правят гадания и прогнози за времето и реколтата през годината, за здравето на членовете на семейството, за задомяване на младите. За добър знак се приема, ако някой кихне по време на новогодишната вечеря. Първият залък от баницата момите слагат през нощта под възглавницата си и когото сънуват – той ще бъде бъдещият им жених.
Най-разпространеният обичай на Нова година, познат в цялата българска етническа територия и очакван с радост от всички, е сурвакането. Според народните представи здраве и богата реколта може да се осигурят по магически път чрез докосване със свежо откъсната клонка през първия ден на годината. Сурвакането започва, когато мине „глуха доба“, що пропеят първи петли. Групи момченца, от 4- до 12-годишна възраст, тръгват да обикалят къщите. Наричат ги сурвакари, василари, мяучкари. Със зачервени бузки от студ, с шарени торбички на рамо, малчуганите притичват от къща на къща и от двор на двор. Всяко сурвакарче носи свежо откършена дрянова пръчка, която наричат сурвачка. В народните представи дрянът се приема за символ на здраве и дълъг живот, тъй като е жилаво дърво и цъфти най-рано.
Майките и бабите са превили дряновите пръчки на венчета, накичили са ги с червени вълнени конци, с едри снежнобели пукани царевици, със сребърни парички и сини мъниста. Закачат по тях и малки кравайчета. Момчетата започват сурвакането от най-възрастният мъж в къщата, сурвакат домашните животни и плодните дръвчета. Изречената благословия наричат блаженка, слава, сорвакия, молитва и представлява вербална магия, която трябва да подсигури здраве и изобилие през следващата година – изреченото слово трябва да се сбъдне. Накрая домакините даряват децата със специално приготвени кравайчета, с ошав и дребни монети. На места дряновите пъпки от сурвакниците се пускат в полозите на кокошките, за да се мътят пилета. А сурвачките хвърлят по течението на реката, „да тече животът като по вода“.
В Западна България през нощта срещу Сурваки играят новогодишните дружини от маскирани ергени и млади мъже, познати като кукери, джамали, бабугери, мечкаре, станчоре и други. Появата им съвпада с периода на т. нар. Некръстени дни. Такъв е и смисълът на този своеобразен мъжки карнавал – да предпази от злото, да пропъди демоните и злите сили надалече. Подготовката е дълга. Правят се специални маски и дрехи, различни съоръжения за вдигане на шум и врява – звънци, хлопатари, железа, тенджери, гайди, кавали и тъпани. Любими персонажи са младоженец, свещеник, кум и кума, свекър и свекърва, девер и зълва. С тази „сватба“ вървят циганин, мечкар и други, които отговарят за атракциите, докато „свещеникът“ извършва „венчавката“. Разиграва се истински комедиен театър, понякога има и живи мечки. Съвременни организирани форми, като фестивала „Сурвакане и кукери“ в Перник, поддържат този народен обичай.
Шествията имат просветителен характер. Преди да вземат участие 11-12 годишни момчета, бащите им ги водят при главатаря и наричат: „Войводо, давам ти това сурвакарче с пилешко сърце и заешки нозе, да го направиш с лъвско сърце и с орлови криле“.
Част от обредността включва и друг обичай ладуване - „пеене на пръстени“, който представлява момински женитбени пророкувания. Познат е и като топене на пръстените, надпяване на китки. Всяка мома пуска своя пръстен или китка, завързана с червен конец, пренощувала в бяло котле във Василева мълчана вода, под трендафилов храст на открито под звездите. Сутринта момите се събират в „честита къща“/в която има живи и здрави деца/ и едно момиченце – изтърсак в семейството с живи родители. Под формата на песен, то вади всяка китка и предрича за какъв момък ще се омъжи момата. Например, ако каже „свинска глава Васильова“ означава, че ще женихът ще е свинар, „цървул стяга, въз дол бяга“ – хайдутин ще е, „мокри гащи на върлина“ – за рибар ще се омъжи, тези и много други.
Първият ден на новата година преминава празнично. На мегдана се извива общоселско хоро, на което се залавят всички. По традиция годеници и младоженци гостуват на кумовете и им носят пита, варена кокошка и вино.
Васильовден се празнува и от именниците – Васил и Василка, които посрещат гостите с богата трапеза.
Теменуга Йорданова, етнолог
