На първи януари, още в първите часове на празника, млади сурвакари посещават стопаните и чрез отмерени удари със сурвачката по гърба изричат благопожелания за здраве, благоденствие и сполука. Вярва се, че сурвачката носи магическа сила и прави пожеланията по-реални. Дряновата пръчка, оформена като сурвачка, обаче има магическо действие само в един ден от годината, през другите дни тя е обикновена вършина. Дрянът има много твърда и жилава дървесина, от която се правят духови музикални инструменти. От всички дървета той напъпва най-рано, още по времето на зимното слънцестоене, когато денят спира да намалява и започва да расте. Макар че по нашите земи тогава започва зимата, фактически от този момент започва новият цикъл на Слънцето и на възраждащата се природа. По тази причина старите цивилизовани народи (месопотамци, египтяни, иранци, кавказци, гърци, римляни) са посрещали деня на зимното слънцестоене като свой най-голям празник, известен като „празник на възраждащото се Слънце“. Някои от тези народи са започвали новата си година от този ден. Този празник като начало на годината се е тачил и от старите българи, които са го наричали Коледа, чиято семантична основа „кол“ има ирански произход и значи „срок от време, година, начало на годината“ (Коледа - индоиранско понятие, означаващо "година, начало на година). След дълго колебание в IV-ти век християнските богослови приемат, че Исус Христос е роден в деня на възраждащото се Слънце. От тогава християните празнуват този ден като Рождество Христово.
Дряновата сурвачка (сурукница, сурвакница, сурвакия), в Централна България се украсява с плодове, пуканки, кравайчета, шарени вълнени конци. Задължително е сурвачката да е дрянова пръчка, защото това дърво се отличава с по-особените си качества от останалите видове дървета, а нейните клонки да се привържат така, че тя да добие формата на единично или двойно кирилско “Ф”, а най-отгоре да остане снопче от връхни клончета. Най-силни и разностранни са чудодейните качества на българската новогодишна сурвачка: сурвакат се хора и животни с наричане да бъдат здрави и честити; пъпките на сурвачката се наричат с различни благопожелания и се поставят в новогодишна семейна баница, известна като баница с късмети. Жените мият косите си с вода, в която са потопени пъпки от сурвачката. Накрая сурвачката се хвърля в река, за да има повече дъждове и всичко да върви леко като по вода.
Произходът на обичая сурвакане е спорен. Няма данни кой народ - траки, славяни или прабългари са го използвали и предали на съвременните българи. Със сигурност обаче той не е славянски, тъй като е напълно непознат сред големите славянски народи, близки или далечни. Името на обичая (сурвакане), името на магическата пръчка (сурвачка, сурвакница, сурукница), както и виковете, които придружават магическото действие сурвакане (Сурва, сурва година!) са дали основание на мнозина да свържат този обичай с прабългарите, имайки пред вид името на древноиранския и индоарийски бог на Слънцето Сурья.
Днес е и Васильовден, ден на свети Василий. Този светец, един от тримата най-големи богослови (отци) на християнската църква, е роден в град Кесария (Кападокия, Мала Азия) и е станал архиепископ в родния си град. Празниците Сурваки и Васильовден нямат отношение един към друг, освен простото съвпадение на датите.
Имен ден имат всички носещи имената Васил, Василка, Василена, Веселина, Веселин.
