Ретроспективна изложба на световно утвърдената в света на графиката и екслибриса художничка от Беларус Анна Тихонова – Йорданова показва Художествена галерия „Недялко Каранешев“. В Горна Оряховица тя гостува не само с графиките си, но и с акварели, които започнала да рисува едва в последните две години, по време на ковидната изолация. Така залата на Галерията е разделена на две – от една страна са монохромните графики, а от друга е пъстрия свят на акварела. Представени са 117 творби – 124 графики и 53 живописни платна. Повечето са правени в нейния „български“ период, но има и творби от по-ранните й години в родния Беларус.
Художничката гостува в Горна Оряховица по покана на уредника на Галерията д-р Деница Александрова. Познавали се задочно от Фейсбук. Деница Александрова първо я поканила да участва в тематични изложби за жената и виното, които са традиция в Галерията, а сега вече организира и голяма ретроспективна изложба.
За откриването на изложбата в салона на Галерията се събраха някои от най-утвърдените майстори на графиката в България. Повечето от тях са свързани по някакъв начин с Горна Оряховица, в която вече има утвърдена общност от графици – родени тук или избрали региона за свой дом.
Анна Тихонова е родена в столицата на Беларус Минск на 7 ноември 1977 г., така че докато подготвяше изложбата си в Горна Оряховица, успя да отпразнува рожден ден във Велико Търново. Възпитаник е на Беларуската държавна академия за изкуства, която завършва през 2002 г. със специалност графика. Автор е на научни изследвания за беларуския и европейския екслибрис. Има участия в над 50 изложби, биеналета, конкурс. Печелила е много награди. Била е ръководител на научния и изложбения отдел в Музея на модерното изкуство в Минск и куратор на експозицията с екслибриси. Член е на журито на Международния екслибрис конкурс във Варна. Член е на съюза на художниците, но и на Съюза на писателите, защото е и поет. Има издадени няколко стихосбирки, някои от които сама е илюстрирала.
Дошла в България заради съпруга си Юлиян Йорданов, който също е утвърден график. Това станало през 2013 г., но много преди това съдбата й дала някакъв „български“ знак. През 2000 г. получила по пощата книга - антология на беларуската поезия на български. Пратката била придружена с благодарствено писмо от издателите. Оказало се, че българско издателство е подбрало най-доброто от поезията на Беларус, предимно класиците, разбира се, но е включило и петима млади автори. Сред тях била Анна, по онова време още студентка в Академията по изкуства. За първи път тогава видях свое стихотворение в превод. Нямах представа, че един ден ще трябва да уча този език и на него ще говорят децата ми. Но съдбата може би е направила някакъв знак, смее се Анна.
Запознали се със съпруга си на Световен конгрес на екслибриса в Истанбул. Всъщност тя вече била писала за него, защото го била включила в своите проучвания за второто си образование като изкуствовед. В първите две години опитвали да поделят времето си между София и Минск, но в крайна сметка се установили в България и тук отглеждат двете си деца.
Не съм имала драмата на емигранта. Попаднах в свят, който познавам. В това отношение съм щастлив човек. И в Беларус, и в България има силна графична школа, така че средата ми беше същата. Познавах много от българските си колеги отпреди или поне познавах работата им, така че се чувствам на мястото си, казва Анна.
Тя всъщност е от семейство на художници. Баща й Виктор Тихонов, вече покойник, бил иконописец и живописец, а майка й е керамик. Така че е израсла между изкуство и било естествено да посегне към рисуването. Поезията дошла малко по-късно като още едно изразно средство. Когато открила екслибриса той бил като връзка между литературата и изобразителното изкуство. Вече пише рядко и все още не е пробвала на български, макар че всъщност се справя чудесно с езика.
В крайна сметка графиката и екслибриса я завладели. От завършването на академията преди 20 години не била хващала четка, отдадена на офорти, висок печат, дълбок печат и прочие графични техники. По време на ковидната изолация обаче изведнъж се обърнала към живописта. Когато децата не бяха на училище и трябваше да бъдем затворени в апартамента по цял ден бяха депресивни времена, а акварелът се оказа добра арт терапия за мен, разказва Анна. Вероятно ми е било нужно да вкарам малко цвят в живота, който изглеждаше толкова обезумял и сиво-чер, казва още художничката.
Първите акварели, които нарисувала, били да забавлява децата и били на охлювена тема. Малките искали домашен любимец, но тъй като Анна е алергична не получили куче или коте, а африкански охлюви. И тя започнала да рисува истории с охлюви. Може да се приеме като символ на бавното време, но си беше и забавление, казва Анна. Част от охлювените истории горнооряховчани ще могат да видят и в коледната изложба на Галерията.
Ковидът беше ужасно време за творците, но след пандемията не стана по-лесно, защото дойде война. Дано преминем през всичките тези кризи и се върнем към нормалния живот, в който има книги, изложби, пътувания, споделя тревогите си Анна.
Изложбата ще остане в Художествена галерия „Недялко Каранешев“ до 12 декември.
Елена ВЕЛКОВА
