Когато хазартът беше абсолютно незаконен и никой не си и помисляше за игрални зали в България, Горна Оряховица беше мястото, където лесно можеше да се задоволи комарджийския нагон. Вероятно защото е на кръстопът и на гарата се изсипваха всякакви елементи, но зарове се хвърляха по пейките на центъра. Скрити места (дотолкова скрити, че всички да ги знаят, но никой да не ги закача) за нелегални игри на карти имаше няколко в града и те бяха посещавани дори от видни обществени фигури. Затова и никой не се учуди, че след идването на демокрацията в Горна Оряховица се отвориха дузина големи (или поне сравнително големи) игрални салони с ротативки. Пък местата за покер продължиха да се посещават, дори се появиха нови. С огромен интерес се ползваха и търкащите се билетчета на Лотарията, когато се появиха години по-късно. В един момент къде на шега, къде с тревога, горнооряховчани казваха, че живеят в един малък Лас Вегас по български – с много ротативки, но без лъскавите хотели и шумните тълпи.
Хазартът се развиваше добре до пандемията, но вече няма как да се борим за славата на български Лас Вегас. Не че ограниченията удариха хазартната страст, просто се отвориха други ниши. Онлайн залаганията са хитът в последните години в света, в България, а дори и в малка Горна Оряховица. Защо трябва да дърпаш ръчката в някоя зала, след като можеш да залагаш и гониш късмета си където поискаш и по което време пожелаеш през телефона си?
Новите технологии, подпомогнати от пандемията, доведоха до упадък или поне до известна криза на конвенционалните игрални зали. Но все пак и те не се предават и дори напоследък като че ли има някакво развитие.
Точно преди пандемията хазартният бизнес в Горна Оряховица беше в пика си. Оставяме настрана лотарийните билети, които така и никой не осъзна като хазартна игра. В 30-хилядна Горна Оряховица работеха 10 игрални зали – две на Гарата и осем в града, и всички имаха доста работа. След две години на ограничения нещата са вече съвсем различни. В един момент залите бяха останали само шест. Едната тръгна след повече от година прекъсване. Очаква се да тръгне още една, която си смени оператора и е в ремонт. Другите две са като че ли окончателно затворени, но нищо чудно да се появят на пазара отново. Залата на „Панайот Цвикев” се дава под наем и вероятно ще се намери някой от бранша, който да я вземе. Вземането на разрешителни за отваряне на нова игрална зала е толкова тежък процес, че когато има свободно помещение със съответните документи, все ще се намери кой да го поиска. Все пак има достатъчно оператори в бранша, които искат да се разширяват, коментира един от собствениците на фирми в хазартния бизнес.
Местните фирми, развиващи хазартен бизнес, са три и това никак не е малко за мащабите на града. Но, наистина, преглеждайки регистъра на всички игрални зали, доста е пресилено да се каже, че Горна Оряховица е българският Лас Вегас. Очевидно има и по-хазартно настроени селища. Вземете само един 3-хиляден Завет, където има 3 действащи игрални зали. Той ни бие в пъти. При нас, и то в добрите години на бизнеса, една зала се е полагала на повече от 3000 души население.
В последните месеци все пак има раздвижване и в хазартния сектор. Отвори залата до Халите, която не работи доста време докато имаше ограничения заради ковида. Залата срещу Общината си намери нов оператор. Там се прави голям ремонт и скоро отново ще заработи. Покрай този ремонт попитахме как в България е уреден въпросът с рекламата на хазарта. Оказва се, че няма точен отговор. Не е ли прекалено цялата сграда да се превърне в рекламен носител? Няма такива ограничения. Пък и целият град е окичен с флагчетата на друг хазартен оператор, така че очевидно рекламата на никого не пречи.
Изминалите години бяха трудни за хазартния бизнес заради ограниченията, а новата година може да се окаже още по-трудна заради ценовите рекорди на горива и консумативи. Ако една зала досега е била отоплявана с 600 лева, вече са й нужни 2000 лева, а клиентите не са станали повече, дори напротив. Все пак е по-лесно, отколкото в една кръчма например. По-малко персонал е необходим, а има клиенти, които могат за един ден да оправдаят цял месец чакане.
Хората, зависими от хазарта, са общо взето едни и същи. Те се въртят между всички зали в града. Чакаме да дойде лятото, за да се върнат хората в града, казват работещи в залите. Смешното е, че и този бизнес разчита най-много на гастарбайтерите, които, връщайки се през лятото, стимулират и кръчмите, салоните за красота, магазините. Колкото и да не ни харесва, но съгражданите ни, потърсили препитания в Германия или Холандия, са най-големите външни инвеститори. На тях разчита бизнесът с услуги в Горна Оряховица. Може би и в цяла България, ако изключим София, е същото.
Елена ВЕЛКОВА
