Сряда, 22 Сеп 2021
            
Горна Оряховица Светски

Раздвоена между България и Норвегия, Ирена Димитрова избира да вземе най-доброто от двете

  29.08.2021 10:50
Раздвоена между България и Норвегия, Ирена Димитрова избира да вземе най-доброто от двете

След 11 години странствания между България и Норвегия, горнооряховчанката Ирена Димитрова вече има гражданство и в двете държави. Получаването на норвежки паспорт е хубава, но и тъжна новина за нея. Сигурно щеше да е по-добре да видя земята на фиордите само като турист, но тук успях да осигуря семейството си. Получих това, което не можах да постигна в България. Тъжно е, но пък целият този опит ме обогатява, казва Ирена при последното си прибиране у дома в Горна Оряховица.

Не забравяй какво е България, поръчал много близък човек, отивайки си от рак. С този спомен тя се опитва да изгради живот между две много различни култури в двата края на Европа.

В момента прави това, което харесва – рисува и работи с деца. За да стигне до тук обаче, е минала през много трудности и е работила много, понякога на ръба на силите си. По подобен начин всъщност се случват нещата и в държавата, която е избрала за свой нов дом. Норвежците са живели много бедно допреди няколко десетилетия. Сега са сред държавите с най-висок стандарт в Европа и в света. И са се потрудили доста за това.

Ирена е завършила изобразително изкуство във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” със специалност „Живопис” в класа на проф. Терзиев. Започва работа първо в училището на Гарата, а после почти 10 години преподава в СУ „Георги Измирлиев”, където към рисуването добавя и английски в началния курс. Започва дори да учи английска филология. Междувременно рисува и е един от създателите на сдружението на горнооряховските художници ГоАрт. Но това се случва в трудните години на поредната криза. Несигурността и постоянните финансови проблеми я карат да се замисли за други възможности.

Преди 11 години приятел й предложил работа като чистачка в норвежки хотел. По онова време много учители работеха през лятото по морето, а немалко вземаха по година неплатен отпуск и се включваха в армията от гастарбайтери в Западна Европа. На нея отпуск не й дали, но тя била вече решила и напуснала училище.

И така започнала северната й одисея.

Класически норвежки пейзаж от Halden

По онова време рестрикциите срещу българи и румънци са сериозни и те могат да пребивават в Норвегия само за времето на трудовия си договор, нито ден повече. Започва работа в едно малко село на 2 часа от Ставангер, където има осигурена работа за 9 месеца. След това се прибира в България за известно време и на следващата година заминава пак. Така за по няколко месеца в годината се изтъркалят почти 7 години. През това време работи наистина много здраво. В туристическия бизнес на Норвегия изискванията към работниците са високи. Ирена е била какво ли не – чистачка, готвачка, камериерка, рецепционист, накрая стига до мениджър на хотел.

Преди 4 години, донякъде и заради здравословни проблеми, дошли от претоварването, си казала „Стига”. Купила си дори билет за връщане, но междувременно някой й казал, че в едно частно училище си търсят учител по рисуване. Обадила се на директорката и в една голяма буря правили интервю. Не след дълго се оказала с нова работа и в ново приключение.

Слонският парк пред училището в Moos. Районът някога е бил промишлен. Старите тухлени сгради са запазени, но допълнени с нови материали и технологии.

Училището всъщност не е едно, а са три, но под обща шапка. Собствениците са музиканти и са създали училища за изкуствата в три градчета в южната част на Норвегия. Първоначално се е наблягало най-много на музиката. Всяко дете си има инструмент и голямата гордост на училищата са двата годишни концерта, които се правят за Коледа и в края на учебната година.

В последните години обаче все повече внимание се обръща и на визуалните изкуства, а Ирена се оказва точното колелце в добре сработения механизъм на училищата. За нея не е леко, защото пътува всеки ден между трите селища с ферибот и автобус. Работният ден е дълъг, тъй като след училище всеки ден има някакъв уъркшоп или някаква друга форма на извънкласни занимания. Има всичко на всичко един свободен ден в седмицата, в който се опитва да рисува. И въпреки това вече успя да направи своята първа самостоятелна изложба в местна галерия.

Не е лесно. Тук се подхожда строго индивидуално към всяко дете. Всеки ден трябва да имаш план какво ще правиш и това подробно се описва в училищната документация. Децата с проблеми или с увреждания не се делят, а се интегрират към другите. Има много ресурсни учители, които участват в този процес. Отнема ми много време, но съм щастлива, като ги виждам, че все повече им се рисува. Обичам работата си. Това и фактът, че съм осигурена по начин, който в България не мога да имам, ме удовлетворява, казва Ирена.

Как са успели норвежците е труден въпрос и за нея, въпреки годините, прекарани в страната и многото завързани приятелства.

Тук има страхотно уважение към традициите. На всеки празник обличат народни носии, които са много красиви, но и много скъпи. Правят го не защото е мода или задължение, а защото за тях е гордост. Всъщност са живели в бедност до не толкова отдавна. И сега се спазва традицията на Коледа да се приготвя трапеза такава, каквато е била в бедните години – свинско, овче, специални кюфтета и два вида наденица, печено сладко зеле, каша от ряпа и моркови, варени картофи.

Собственичката на училището със сина си в традиционни носии на националния празник 17 май.

Като цяло сблъсъкът с местната кухня не бил лесен за Ирена. В Сирдал, където започнала работа първо, имат едно традиционно ястие кумле – шилешко или овче, плуващо в мазнина. В началото беше стресиращо за мен, но сега дори ми харесва. Както и ракията от картофи – беше ми неприятна, но установих, че с времето свикваш и дори започваш да харесваш различните вкусове. Норвежците обичат и пазят автентичното, радват му се и го ценят. Не са само носиите и храната. Ръчно правеното стъкло например е много популярно. На мен в началото ми се виждаха малко грознички тези чаши, но и с тях свикнах. Дори съм си купила една и започвам да я чувствам близка и симпатична в грозотата й, смее се Ирена.

Бързата промяна в страната започва с откриването на нефта в Северно море. Нефтеният бизнес е национализиран и с умно управление норвежците бързо се превръщат в една от най-богатите страни. Разбира се, не е достатъчно само да имаш нефт, нито национализацията му. Иначе Венецуела нямаше да е сред най-бедните държави в света. Няколко поколения в Норвегия са направили правилните крачки, за да живеят добре децата им. За съжаление нашето поколение, и това на родителите ни, не успя да ги направи в България, казва художничката.

Норвегия е много социална държава и няма очебийна разлика между социалните групи. Не че няма много богати и няма бедни. Но богатите изглеждат обикновено, а бедните получават от държавата достатъчно, за да не живеят в мизерия. Има един баланс между пазарното и конкурентно мислене и гарантираната възможност за достоен живот. Човешките права са защитени и неприкосновени. Според някои дори се стига до крайности. Много е актуално момичетата да се обучават в мъжки професии, а мъжете са страшно желани за учители в детската градина. Другата тънка разлика между норвежкия и българския характер е, че северняците не се оплакват и нямат склонност да мрънкат и да живеят във вечно недоволство.

Хората всъщност са различни, така както навсякъде, и не можеш да генерализираш с някакви обобщения за националния характер. Някои много са ми помагали, други са ми показвали, че съм чужда. Като цяло отношението към бежанците е по-добро отколкото към икономическите имигранти от Източна Европа, разказва горнооряховчанката.

Току що Ирена е показала на приятелки как се прави баница. Тя вече е в печката, а докато я чакат, боядисват великденските яйца.

До преди ковид кризата тя си идвала поне два пъти годишно в България. Пандемията тотално обърнала света и на норвежците. Това лято Ирена си дойде за първи път след почти две години прекъсване заради проблемите с пътуването. В Норвегия няма прошка за карантината. Идваш ли отвън, подлежиш на 10-дневна карантина и то не у вас, а в специален хотел. Ако след 3 дни покажеш отрицателен тест, можеш да си доизкараш карантината вкъщи. Но сериозното отношение към мерките не изключва и голяма гъвкавост, която да позволи що годе нормален живот. Особено за децата, като целта е да останат в клас, въпреки ограниченията. Дистанционно са учили само два месеца в началото на кризата, след това са намерени различни начини децата да ходят на училище. Затваря се на парче, изолират ги по малки групи, правят се всякакви комбинации, само за да има училище, обяснява Ирена.

Тя не прави далечни планове за себе си. Има работа, която харесва, заплащане, което я удовлетворява. Продължава да се чувства раздвоена между двата края на Европа, но предпочита да гледа на това приключение като трупане на опит и обогатяване. Има много какво да покажем и на какво да научим децата, но това е тиха битка. И макар да е много трудно понякога, всъщност ми харесва, защото обичам работата си, споделя Ирена Димитрова, която отново е сред своите ученици. В Норвегия лятото е кратко, учебната година вече започна, както и поредната страница от северната история на една горнооряховчанка.

Кадри от Fredrikstad, където Ирена живее в момента. Има крепост и много красиви жилищни сгради от 17 век. Градчето е обавено за най-красивия ваканционен обект в Северна Европа.

Елена ВЕЛКОВА


Ключови думи
Ирена Димитрова Норвегия
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати