Неделя, 01 Авг 2021
            
Велико Търново Други

Млад историк тръгна по стъпките на Матей Преображенски

  21.07.2021 12:47
Млад историк тръгна по стъпките на Матей Преображенски

Отец Матей Преображенски остава известен в историческата памет на Търновския регион като активен книжовник и революционер. С тези две направления от иначе разнообразната му дейност са свързани и пещерите над манастирите „Свето Преображение“ и „Света Троица“, обитавани от необикновения монах в годините между 1868 и 1870-та. Скалното обиталище над манастира „Свето Преображение“ е известно до днес поради обстоятелството, че назад в годините преображенските монаси съхраняват жив спомена за своя някогашен събрат. Допълнителна историческа стойност на това своеобразно паметно място придава и обстоятелството, че през 1869 г. в пещерата се състои среща между Миткалото и Васил Левски.

Днес другата  пещера, в близост до манастира „Света Троица“, остава непозната за историческата наука.

Със задачата да внесе поне малко яснота по темата се заема Йордан Райков от Дебелец.

Райков току-що завърши „История“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Освен това той е младежки посланик на НАТО, член от Младежки екип „Европа“, част е и от ансамбъла „Търновска царица“.

Ето какво разказва Йордан Райков:

„От гледна точка на съвременността, историческата личност на отец Матей Преображенски остава не добре позната. Като че ли той е известен в националната ни памет само като сподвижник на Левски. От друга страна обаче, книжовната му дейност се оказва също не по-малко важна за българското Възраждане. За двете пещери съществуват различни податки, че в тях за известен период от време не само се е подвизавал отче Матея, но и е творил част от своите книги, провеждал е срещи и с революционери. И двете пещери се намират в търновския Дервент, като едната е в близост до Преображенския манастир, а другата над манастира „Света Троица”. За щастие, тези природни образувания, които същевременно са и самобитни исторически паметници, са достигнали до съвремието, но днес остават неизвестни на широката общественост.

Още в началото е добре да се каже, че отец Матей Преображенски е неразривно свързван с манастирите „Свето Преображение“ и „Света Троица“ край Велико Търново. Обстоятелството обаче, че назад в годините някои монаси от преображенското братство поддържат жив историческия спомен за отец Матей, прави пещерата над едноименния манастир по-известна.

(на снимката - Входът на Матеевата пещера над Преображенския манастир, заснет в края на месец май 2021 г.)

За разлика от нея, тази близо до обителта „Света Троица“ е напълно непозната днес, като единствените сведения за нея се черпят от мемоарите на Матееви последователи, писани в първите години на миналия век.

Анализът на отделни архивни и библиографски източници показва, че Матей Преображенски се оттегля в пещера веднъж между 1868 – 1869 г. и втори път – вероятно през 1870 г. Първото скално обиталище, което отец Матей използва за свое временно жилище, се намира над манастира „Св. Троица“. То за първи път е описано от отец Петко Франгов, който през 1909 г. със съжаление отбелязва, че пещерата е напълно съсипана. Тук е добре да се обърне внимание, че трябва да се прави разлика между това пребиваване на Миткалото в пещерата над манастира и самия му престой в обителта няколко години по-рано. След първото си „миткане“ из Света гора, Варна и Влашко през 1854 г., неизвестно защо, Матей Преображенски се заселва в манастира „Света Троица“. Относно това, Илия Пехливанов публикува спомените на монах Елисей. Те са записани в началото на ХХ в., а тогава старецът е на забележителните 104 години. Според монах Елисей, по време на престоя си в манастира, отец Матей има послушание като магер (готвач) да вари сладка супа от липови листа. За тази работа Миткалото получава 50 гроша манастирски пари, а спечелената сума инвестира в хартия и книги.

Към 1868 г. преображенският монах вече е нито магер в „Св. Троица“, нито живее редом с братството в обителта. Вероятна причина за това отецът да се уедини в пещерата е възникнал проблем с братството на Преображенския манастир, разположен от отсрещната страна на Дервенския проход. Очевидно революционната му дейност и честите пътувания не се харесват на неговите братя в Христа. Допълнително притеснение в преображенското братство внася и Матеевото желание за еднолична власт над монасите в условията на свободна България. С присъщия си нрав, отец Матей не остава длъжен на братята си и ги осмива чрез сатира, лепена собственоръчно по манастирските стени. Затова може да се предполага, че основание за оттеглянето и пребиваването на дивния скиталец в пещера над „Св. Троица“ се открива в неразбирателството с братята на същата обител, в която Моно приема монашество – манастирът „Свето Преображение Господне”. В тази връзка отец Матей едва ли става пещерен обитател поради влечение към исихазма. Не е изключено именно поради „низвержението“ на преображенското братство, Матей Преображенски да прекарва по-голяма част от живота си в трите години между 1868-ма, 1869-та и 1870-та в две пещери. Още повече, че по-късно до края на 1872 г. той е спътник на Левски из българските земи.

По спомени и описание на съвременници, пещерата на отец Матей над манастира „Света Троица” е обзаведена с икона, дървен креват, керемидена печка, изработена от него, два стола и маса, забити направо в земята. Това своеобразно жилище на преображенския монах разполага и с кухня, ситуирана навътре в скалата. Интересно е да се спомене, че в пещерата отецът не разполага с чаши, а пие кафе направо от джезвето, след като то изстине. В тази връзка внимание заслужава едно местно предание от родното на отче Матея Ново село, в което се твърди, че дивният скиталец е притежавал бакърено кафениче и че същото днес е част от читалищната етнографска сбирка на селото.

(на снимката - Кафеничето, което местната народна памет в Ново село приписва на отец Матей Преображенски. Днес то е част от читалищната етнографска сбирка в селото)

Дали това в действителност е така и дали съхранената вещ реално е притежавана някога от монаха, в наши дни е много трудно да се докаже. Безспорно обаче наличието на подобно предание достатъчно говори за авторитета на отец Матей и желанието на новоселчани да съхранят по един или друг начин паметта за него. Отделно от това е добре да се каже още, че предвид липсата на сведения за активно занимание с революционна дейност по времето, когато пребивава в разглежданата пещера, отец Матей е възможно именно там да подготвя черновите на „Повести на изгубеното дете и Велисария, военоначалник на Юстиниана великаго“, „Защита на Православието нападнато от протестантските мисионери с разни брошури“, „Прикаски или нравоучителни примери за прочитание от всекиго, който желае своето поправление“ или неиздадената „Ирмология…“.

Скалното убежище на Матей Преображенски над манастира „Св. Троица“ определено се радва на историческа почит в първите десетилетия след Освобождението. За тази констатация говори фактът, че пещерата често е посещавана от Венета Ботева и търновския митрополит Антим (1901 – 1914). Някогашният Матеев спътник Петко Франгов също е чест посетител на пещерното обиталище, но към лятото на 1909 г. последният го заварва напълно съсипано.

Колкото до другата пещера, трябва да се каже, че тя е тясно свързана с революционната дейност на Миткалото и най-вече с дружбата му с Левски. Това второ пребиваване на отец Матей в пещера вероятно става през 1870 г. Този път обаче става въпрос за скално жилище, разположено в скалите, на трудно достъпен терен на около километър югозападно от Преображенския манастир. За разлика от предишното Матеево пещерно обиталище, това не е толкова голямо и е едва с „размерите на малка стая”. Важен момент е, че това ново жилище на дивния скиталец е обрисувано единствено от И. Пехливанов, който, предавайки спомените на Н. Каранешев, освен че описва обитаемото пещерно пространство, споменава и за няколкодневен престой на отец Матей и Левски там във връзка с революционната дейност.

Други интересни данни, които се откриват около втория Матеев престой в пещера, са тези за прислужника му – Болгар Никола. Последният е натоварен със задачата да се грижи за преображенската пещера, но най-вече да бъде сподвижник на отец Матей. За него не се знае нищо, освен това, че умира на 92-годишна възраст като инок, неизвестно кога в манастира „Св. Троица“.

Споменът за това пещерно жилище на отец Матей е поддържан от монасите в Преображенския манастир. Така през 70-те години на миналия век, при събирането на материал за книгата си „Преображения Матееви“ Илия Пехливанов посещава историческата пещера на Матей Преображенски, заедно с отец Силвестър. През 1987 г. севлиевският пещерен клуб „Витен“ поставя паметна плоча, доказваща историческата стойност на някогашното Матеево обиталище“.

През месец май 2021 г. по инициатива на Йордан Райков той, с водачеството на спелеолога, учител по география Евгени Коев и с участието на етнолога, уредник в Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Илия Вълев, посещава пещерата.

Споделя, че пътеката до пещерата е трудно откриваема. Макар теренът да е силно пресечен, то все пак е възможно да се прокара маркировка и мястото да стане част от туристическите маршрути в района, смята младият историк. И продължава разказа си:

„В края на месец май 2021 г., при специално организиран поход  до пещерата, се констатира, че това своеобразно паметно място, свързано със забележителната историческа личност, е оставено на естествения произвол, а достъпът до нея е изключително труден.

Отделно, тук е мястото да се вметне и друг регистриран факт, който заслужава внимание. В една друга пещера над Преображенския манастир сред множеството графити, отнасящи се към XIX в., се открива и надписът „Матея“.

(на снимката - Надпис с името „Матея” в една от пещерите близо до Преображенския манастир. Снимката е направена в края на месец май 2021 г.)

Дали става въпрос именно за дивния скиталец, дали той е живял и в тази изолирана пещера и дали може да се говори за трето Матеево обиталище засега остава неясно.

Двете исторически пещери край Велико Търново днес са сред малкото сигурни свидетелства за Матеевите живот и дела. Освен това, че подобна величава личност прекарва около три години от живота си в тях, те се оказват свързани с революционната и книжовната дейност на отец Матей. Макар и не дотам пълноценно, съвремието познава по-добре историческата пещера над Преображенския манастир. За щастие, до наши дни достига описание и на Матеевото обиталище над някогашния патриаршески манастир „Света Троица“. Липсата на задълбочени съвременни изследвания в тази насока, съчетана с историческия дълг към Матеевата личност, задължават продължаването на издирванията. Най-малкото, защото обществено непознатата фигура на дивния скиталец го заслужава“, казва Йордан Райков.


Ключови думи
Йордан Райков Матей Преображенски Преображенски манастир