Курсант старшина Васил Александров завършва факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ на Националния военен университет „Васил Левски“ като първенец на специализация „Полева артилерия“. Той е първият военнослужещ в рода си, ако не се броят прадядовците му, които са се били на фронта.
„Не съжалявам за избора си, напротив. Гордея се, че завършвам Националния военен университет. Гордея се, че успях да се представя достойно и така защитих по най-добрия начин избора, който направих преди пет години. Особено пред самия себе си, защото тогава моите родители просто казаха – добре, каквото си решил, това ще бъде. И ме подкрепиха, за което съм им благодарен. В крайна сметка аз бях на 19 години. Мисля че беше съвсем навреме сам да взема решение за живота си“, категоричен е курсант старшина Васил Александров.
И признава, че влязъл във Военния университет с мисълта, че го чакат пет доста тежки и сложни години. „Не беше точно така. Трудностите се преодоляват, материалът се усвоява, нали с тази цел ставаме курсанти и студенти – да се преодоляваме. Имаше обаче едно нещо, което наистина ми беше трудно в началото - това, че трябваше да се съгласявам с абсолютно всички заповеди на по-старшите, без да имам право да мисля върху заповедта. Да приема, че част от моята бъдеща професия е това да изпълнявам и чак когато изпълня заповедта, ако е била грешна, чак тогава имам право да кажа какво мисля. Но в мига, в който преглътнах егото си, когато приех, че това е част от бъдещата ми професия, тя стана по-интересна за мен“, споделя курсант старшина Александров.
Не крие, че самият той, някой ден ще трябва да може да взима решения и издава заповеди и че те не винаги ще бъдат абсолютно правилните. Но казва, че петте години във Военния университет са го научили и на това – да чува и да приема различните мнения. „Примерът е част от нашето обучение и ние тук имахме възможност да взимаме и добри примери как да се държим с хората, и примери как да не се държим с тях. Няма лош пример. Ако си достатъчно готов, можеш да се научиш на добро от всичко, което ти се случва“, казва Васил Александров.
Когато избирал специалността си, той търсил повече екшън и открил тази динамика в специализацията „Полева артилерия“. Освен това видял, че има доста математика, а точната наука била неговата стихия в училище. „Артилерията е чудесна специалност и трудна специалност, но много ми хареса. Имаше от всичко, което исках – и динамика, и много стрелби, и достатъчно математика. Имаше и предизвикателства и, когато ме питат, същото ли е като във филмите, аз винаги отговарям, че романтиката на военните филми я няма в реалния живот на армията, но пък предизвикателствата са ежедневни. Като това например да си готов да тръгнеш накъдето ти кажат и когато ти кажат“, усмихва се курсант старшина Александров.
По информация на НВУ "Васил Левски"
