Не можеш да преминеш отвъд собствения си хоризонт, ако „стоиш зад дувара и чакаш събитията да отминат”, казва Ивайло Цвятков, цитирайки проф. Иво Христов. В своя живот 41-годишният горнооряховчанин е преминал отвъд много хоризонти, защото е опитвал. Той дирижира оркестъра на НВУ „Васил Левски“, композира, пише стихове, преподава в ЦПЛР – Горна Оряховица, прави докторантура по психология и на всичкото отгоре печели титли по таекуондо.
Бабата на Ивайло е сестра на един от най-магнетичните български художници – Димитър Казаков – Нерон. Така че вероятно интересът към изкуството му е генетично заложен. Първите му творчески опити са преди близо 35 години в СУ „Вичо Грънчаров“, където известно време се подвизава и като художник. Учи в паралелка с изобразително изкуство, докато една случайност не го насочва към музиката. Приятел на брат му завършвал и освобождавал място в училищния оркестър. Малкият Ивайло се оказал случайно на място и го хванали да направи проба с инстумента. Оказало се, че има слух и възпроизвежда добре метро-ритмични комбинации. И така станал част от оркестъра, без никога преди това да се е докосвал до тромпета, който му зачислили. По онова време диригент на оркестъра на „Вичо Грънчаров“ бил Христо Георгиев – Суворовеца, който след това стана известен и като един от най-атрактивните депутати на НДСВ, а първи учител на Ивайло е покойният Алексей Арнаудов. Впоследствие новият тромпетист се прехвърлил и в музикалната паралелка на училището, където се готвил за следващата си цел – музикално училище.
Бяха бедни времена и в семейство без съпруг и с двама сина, майка ми предпочете единият да се насочи към военно образование. В нашето семейство това бях аз, разказва Ивайло.
След 8 клас бил приет във вече несъществуващото Сержантско средно военно музикално училище „Маестро Георги Атанасов“ - София. Впоследствие се оказва, че е предпоследният випуск на ССВМУ. Завършва го през 2001, а на другата година училището е закрито.
След завършването го разпределят във Велико Търново - в оркестъра на Висше военно общовойсково училище „Васил Левски“, което скоро става Национален военен университет.
През 2002 г. го приемат във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където завършва специалността „Педагогика на обучението по музика”. В университета среща Дарина, с която създават семейство и скоро им се ражда дъщеря.
Завършва през 2006 г., а година преди това започва преподавателската си дейност в СОУ „Вичо Грънчаров”. По онова време диригент му е покойният майор Николай Косев, който позволявал на оркестрантите си в свободното си време да се занимават с творчески инициативи.
Всичкото си свободно време пък Ивайло използвал, за да обучава ученици във „Вичо Грънчаров”.
Казва, че това време е неговият първи Ренесанс. Открил, че харесва да обучава млади музиканти и да им помага да израстват. В училищния оркестър работел с Димитър Михнев, който също е възпитаник на Сержантското музикално училище. Изключителния му опит и познания ми дадоха безценни уроци, които ползвам и днес, споделя Ивайло за колегата. Двамата си поделят работата, като Цвятков отговаря за медните духови инструменти. Седем момчета и едно момиче от оркестъра, четири от които от медната секция, днес са инструменталисти във военни оркестри в цялата страна.
Имали са много участия в национални конкурси като индивидуални изпълнения, а също така и във фестивали, служебно-строеви мероприятия и концерти в София, Велинград, Добрич, Ловеч и въобще в цялата страна. През 2006 г., след къртовска подготовка, оркестърът и мажоретният състав на СУ „Вичо Грънчаров“ се явяват на международен конкурс в Бьозел, Германия. Оркестърът печели първо място в своя раздел, мажоретките вземат втора награда в своята група, а двете формации стават трети в комплексното класиране сред конкуренция на състави от Германия, Чехия и др.
Следват участия в Празника на младежта и спорта в побратимения квартал на Истанбул Бююкчекмедже в Турция, в гр. Кишкьорьош, Унгария и др.
Съвместната работа с Димитър Михнев ме обогати много, помогна ми да намеря пътя си като преподавател, психолог и диригент, казва Ивайло Цвятков за онези години.
За съжаление училищният оркестър на „Вичо Грънчаров“ се разпада. Ивайло не иска да говори за факторите, довели до това, както от страна на училището, така и от липсата на реална подкрепа от Общината. Но пък сътрудничеството с Димитър Михнев се повторило по-късно в Центъра за подкрепа на личностното развитие и с повече усилия ще доведе до възраждане на младежкия оркестър, вече като междуучилищен.
Преди 4 години Ивайло преживява втори Ренесанс и този път заслугата е на треньора в Клуба по таекуондо „Инвикта“ Стефан Купичков. На 37 години музикантът започва да тренира таекуондо и влага в тренировките всичко от себе си, както и във всяко друго занимание. Това било точно в най-големите ограничения на пандемията. Повечето възпитаници на Купичков рядко идвали в залата, така че той отделил особено внимание на новия си състезател. В резултат, още преди да е изминала година, Ивайло печели републиканска титла. Вече има и няколко златни медала от международни турнири.
Бях възхитен от непоколебимия му дух, от способностите му като педагог и психолог, от вярата и търпението в отстояване на крайния резултат, от абстрактното му и проницателно мислене, а и от автентичния му и закачлив хумор, смее се Ивайло.
Спортната кариера на музиканта всъщност се развила случайно. Дъщерята на Ивайло тренира таекуондо и има куп победи и медали на републиканско и международно ниво. В един момент обаче момичето било на път да се откаже. Баща й не искал тя да къса със спорта, но не искал и да я насилва. И за да я мотивира, решил да даде пример. Започнал да тренира и както вече стана ясно, бързо напреднал. След време в залата дошла и Дарина. Сега и тримата тренират и понякога това е единственото време от деня, в което цялото семейство е заедно.
Бях погълнат от тренировките и осъзнах някои свои физически и ментални дефицити. Мислех си, че съм стигнал до ръба на способностите си, но Стефан ми помогна да премина отвъд собствените си ограничения, споделя Ивайло за този период. Това надмогване на физиката и психиката той нарича свой втори Ренесанс и откриване на нов хоризонт в разбирането за живота.
Спортът не е само здраве, а и култура на мислене. Тренировките, състезанията, всички предизвикателства, които трябва да се преодолеят, правят тази хомогенна смес, която извисява духа, казва Ивайло. А всичко това му помогнало много, включително и за мануалната техника при дирижирането, с което се занимава в момента.
Защото междувременно кариерата му на тромпетист във военния оркестър го извела и до мястото на диригента.
Станало малко случайно, както доста важни събития в живота му. И се случило в родния му град, когато оркестърът бил поканен да свири на празника на СУ „Георги Измирлиев“. Така че Ивайло много добре помни, че дирижирал за първи път на 21 април 2023 г. в двора на Гимназията.
За другата му музикална страст – композирането, сега почти не остава време. Но с първия си марш „Младежки устрем“ е спечелил III награда от национален конкурс в Монтана. Тогава произведението му било изпълнено от Фестивален военен духов оркестър, съставен от оркестрантите на НВУ и на Втора тунджанска механизирана бригада под диригентството на майор Николай Косев и капитан Цветомир Василев. Наскоро, на концерт по повод деня на жената, в големия салон на НВУ „Васил Левски” беше изпълнена и друга негова композиция – „My love”, посветена на жена му Дарина. И то на фона на също така посветено на нея стихотворение от Ивайло.
Изключително съм благодарен на началника ми бригаден генерал Иван Маламов и екипа му за това, че се опитват във всички аспекти да популяризират, обогатяват и издигат реномето на нашата Алма матер, и ми предоставят свободата да развихря въображението си с помощта на колегите от военния духов оркестър, от които съм възхитен като професионалисти, казва сержант Цвятков за своята основна работа.
И тъй като след всяко постижение пред Ивайло се открива нов хоризонт, той вече върви към следващия – докторантура по Педагогика и възрастова психология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Всъщност работата с хора и наблюденията му върху техните реакции по време на тренировки, репетиции, състезания и изпити събудили интереса му към темата за стреса. Интересува се най-вече от това как човек реагира на стрес и как може да се наблюдава, регулира и редуцира стреса в реална среда. Натам са насочени и изследванията му и експериментите, които прави със своите студенти и ученици.
На фона на всички тези ангажименти сержант Цвятков сякаш умее да разтегля времето, за да вмъкне още нещо в графика. В момента Ивайло в свободното си време работи с млади музиканти в ЦПЛР, чийто директор е Димитър Михнев. Двамата отново сглобяват оркестър. Прави го съвсем безвъзмездно, но младежкият оркестър си е стара любов и той жертва за нея малкото си свободни минути.
Репетират усилено и на 24 май ще се представят по време на празничното шествие в Горна Оряховица. Идеята е не просто да се изсвири Химна на Кирил и Методий в Деня на буквите, а да се направи сериозен оркестър с добър репертоар. Искат да участват в повече градски културни събития и така да обогатят ритуалите и честванията на различни поводи. С малко помощ от страна на училищата и Община Горна Оряховица отново ще има младежки оркестър, с който да се гордее градът ни. Бих пожелал да се обърне още внимание и на спорта. Ние се конкурираме с клубове от цялата страна, които имат огромни финансови ресурси, допълва мечтите си Ивайло Цвятков.
Човек с много лица и много занимания. Но какво стои зад всичко това?! „Семейството ми и много, много работа.
За някои съществуването е простир, за мен е простор”, обяснява творецът в униформа.
Елена ВЕЛКОВА
--700.jpg)
