На 16 април се навършват 142 години от приемането на Търновската конституция – основен закон на младото княжество България. За предхождащите събития, ярките словесни двубои и противопоставянето на идеи и личности в Събранието ценни свидетелства оставя Григор Начович на страниците на в. „Марица”.
Най-сериозните словесни двубои между „умерените” и „буйните” представители в Събранието започват със съставянето на комисия, която да разгледа отделните членове на Органическия устав и на 21 март да представи Рапорт.
В дописка от 22 март специалният пратеник съобщава: „Народний Събор захвана разискването на проекта за Органически устав и днес одобри 35 члена с някои изменения. Административното разделение е на окръзи, околии и общини, последните с самоуправление. Князът ще има на година 600,000 франка. Столицата на княжеството ще е София, но коронясването на княза ще става в Търново”. Сред важните решения, взети на 26 и 27 март остават запазване на църковното единство и забраната на робството.
На 27 март депутатите отхвърлят предложението на Комисията за съставянето на Сенат, който да споделя законодателната власт със събрание от свободно избрани народни представители: „Тукашните наши буйни отхвърлиха не само сената, но и държавния съвет, като учреждения безполезни, даже и вредителни за нашето отечество”. Консервативните убеждения на формиралата се група добре образовани депутати от земите на Източна Румелия, ясно проличават в критичната статия от 6 април, насочена към несъстоятелните и недалновидни според Начович аргументи на опозицията. Той изтъква предимствата на сената: „Както го предлагаше умерената партия. Сената щеше да прегледва втори път законите, след като излязат от ръцете на камарата….и тъй подобрени законите щяха да се подават на Княза за утвърждение”.
Изготвеният Рапорт на комисията върху Органическия устав с право е определян от историка Петко Ст. Петков, като „българският проект”. За законотворческата инициатива Григор Начович акцентира в своята публицистика: „Принципите които са приети в обнародвания рапорт на тази комисия принадлежат на дванадесетте упоменати лица…Опозицията в комисията се състояла….от Хр. Стоянова, Помянова и Др. Цанкова”. Последвалите дебати и отричането на проекта се концентрират около Петко Каравелов, Петко Славейков и тяхното обкръжение. Много често опонентите излизат от темата и влизат в безсмислени спорове и неетични изказвания, в които ясно прозират лични вражди и заявки за политическа кариера. Въпреки това редица конструктивни предложения, свързани с общинското самоуправление, отмяната на робството, свободата на печата и сдруженията са приети от всички депутати и заложени в Търновската конституция. Замяната на термина „Органически устав” с „Конституция на българското княжество”, предложена от Драган Цанков, също е част от отхвърления проект на образованите юристи и интелектуалци.
За отхвърления „български проект” за конституция от мнозинството Григор Начович прави следните обобщения: „Членовете на комисията през всичкото това време не си отвориха устата; види се, те не възприеха да се борят с такива противници. Рапорта падна в народното събрание не след разисквания но просто чрез интригите на една коалиция, но народа и потомството ще ги съди” и по-късно: „Нашите буйни обаче са твърде много буйни за да можат да съдят зряло върху предмети от такава важност”.
За социалния състав, политическата ориентация и мотивация на народните представители в Учредителното Народно събрание в Търново оценката на Григор Начович в същата статия гласи: „Народния събор се съставлява от едно голямо число благоразумни хора които имат практика в живота, които отбират доброто и обичат отечеството си…..Втората част…се съставлява от хора които малко отбират от общи работи, които следват ония които най-много викат…..които не могат да търпят по-учени и по-благоразумни хора….които са се хвърлили в обятията на нездравия, но на лъжливия на убийствения либерализъм. Главата на тази партия се съставлява от Г-на Цанкова, Г-на Каравелова и нейният оратор е Г-н Славейков”.
В дописка от 10 април Начович съобщава, че Народното събрание е приключило с гласоподаването върху българската конституция.
Последното известие от Търново за читателите на в. „Марица” е от 16 април: „Днес Учредителното събрание ще се затвори от Н. С. Княза Дондукова-Корсакова. Утре вторник, ще стане отварянето на Народний събор за избирането на Българский княз”. В заключителната част на заседанията, за спомен от Освобождението, Съборът решава „да въздигне в Търново една църква посветена на Св. Александър Невский и памятници на Шипченский проход и Звениград”.
На 16 април 1879 г. 211 народни представители полагат своите подписи под основополагащия закон на младото княжество България – Търновската конституция.
Автор: доц. д-р Светла Атанасова, главен уредник в отдел „История на България XV-XIX в.” на Регионалния исторически музей във Велико Търново/ https://museumvt.com/bg/#firstPage
Сн. РИМ - Велико Търново
