Въпроса ще й стигне ли цял един живот, за да нарисува всички коне, които иска да нарисува, не спира да си задава Михаела Георгиева от Горна Оряховица. Конят – символ на Слънцето и посредник между Долната и Горната земя, е най-вярната муза на Михаела и неизменен образ в картините й. Почувства ли се изчерпана, Михаела отива в Конната база в Арбанаси, защото знае, че там всичко ще си дойде на мястото.
За пръв път се вгледала по-задълбочено в конете, когато била на 4-5-годишна възраст. Тогава често си ходела на село при баба и дядо. Там всеки ден, по едно и също време, по улицата съсед преминавал с кобилата си. Постепенно Михаела си дала сметка, че с все по-голямо нетърпение очаква да чуе потропването на копитата и да зърне животното.
Съседската кобила всъщност отприщила любопитството и любовта й към конете. Михаела не спирала да разпитва дядо си – с какво се хранят, къде спят, тъгуват ли... Дядото разбрал, че интересът на Михаела няма да се задоволи само с думи, и я завел в базата в Арбанаси.
Там Михаела Георгиева взела първия си урок по езда. Партньор в него била с Опал, а Михаела се почувствала като истинска принцеса от приказките.
Неслучайно наричат кучето най-добрия приятел на човека, а коня – най-верния. Той има силата и духа да ти надделее, но не би го направил, не би ти се противопоставил. Сякаш е пратен да закриля и подкрепя човека, споделя художничката.
Михаела Георгиева е завършила художествена паралелка в СОУ „Вичо Грънчаров“. Още тогава класният й ръководител Дочка Златева и учителката й по изобразително изкуство Пепа Димитрова усетили, че в момичето има талант. Не спирали да я подкрепят и да й повтарят, че пътят на изкуството е този, по който трябва да поеме. Пепа Димитрова й съдействала за първата самостоятелна изложба, която Михаела наредила едва 13-годишна в Галерията в Горна Оряховица. Главно действащо лице в картините й, разбира се, бил конят.
Михаела влязла да учи за учител по изобразително изкуство във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По-късно специализирала стенопис. По Програма „Еразъм“ пътувала за Литва, където още по-близо се запознала с мозайката, витража, степониса.
След студентството прекарала около 2 г. в Белгия. Там попада в среди, които се оказват ключови за популяризирането на творчеството й.
Всеки месец в района на на Антверпен, където живеела, се организирали пленери и изложби. Михаела се включва и така среща хора, които работят за холандското Сдружение „Paard Verzameld“. Сдружението се интересува от артисти, в чийто фокус са конете. Малко по-късно то разкрива едноименна галерия, а към днешна дата в тази галерия са изложени 9 творби на Михаела Георгиева.
Но това не е единствената чуждестранна галерия, в която експонира Михаела. Участвала е в няколко съвместни изложби в Белгия, като към момента има представени 4 нейни творби в град Дюфел, Антверпен „De loods“. Събира творческа опитност също във Франция и Люксембург. Не е за пропускане и фактът, че в Холандия посещава семинари и уроци при доц. Тинеке Ван Дер Велде от Кралската академия за изящни изкуства.
След завръщането й в България за известно време се откъсва от изкуството. Причината е прекрасна – създава семейство и става майка. Но когато синът й израства до възраст за детска градина, Михаела си дава сметка, че трябва да се върне към платното и боите.
С помощ от приятели започва да представя свои творби на различни места. Това продължава, докато горнооряховчанката преодолее страховете си и повярва сама на себе си, че е добра. В резултат от 2 г. на ул. „Стефан Стамболов“ 15 във Велико Търново е нейното ателие-галерия.
Съвсем, съвсем лесно е за откриване – намира се точно срещу култовия бар „Текила“.
Произведения на Михаела Георгиева са притежание на колекционери и любители на изкуството от Австрия, Белгия, Литва, Хон Конг, Румъния, Египет. България също, разбира се.
В момента работи върху две творби. Едната представя как Михаела вижда лилиите, а другата се сещате какво представя.
Конете са в центъра и на поредната самостоятелна изложба, която художничката подготвя. Тя ще бъде на разположение на публиката от 1 април до края на месеца в Библиотеката във Велико Търново. Официално откриване няма да има, за да бъдат спазени противоепидемичните мерки. Но това няма да попречи всеки, който види изложбата от близо 20 платна, да усети отношението на Михаела към конете.
Те помагат на човека да се докосне до природата и да си припомни истински важните неща. А това, особено в тежките времена, в които живеем, е много важно. Конят ни връща ориентира към същественото, към баланса в себе си, към душевната сила за развитие, когато всичко ни дърпа назад. Това е много важно – да вярваш, че хубавото идва към теб, споделя житейската си философия Михаела, която днес ще се качи до Конната база в Арбанаси за поредна среща с най-верния приятел на човека.
