На 9 март православната ни църква почита паметта на Св. Четиридесет мъченици. Те са 40-те римски войници от арменската кохорта в гр. Севастия Малка Армения (дн. гр. Сивас), принадлежаща към XII легион, наречен още Fulminata, които след жестоки мъчения загиват за своята вяра в Христа през 320 г. Те пострадали в Севастия Минор по време на гоненията на Лициний, започнали през 316 г.
Този ден е знаменателен за Велико Търново и старостоличани, защото го свързваме с великата победа на цар Иван Асен ІІ над Епирския деспот Теодор Комнин.
На 9 март 1230 г. при Клокотница, близо до Хасково, Теодор Комнин бил разгромен от българите и скитите (куманите). Бил пленен с мнозина от роднините му и висшите длъжностни лица, заедно с всичките им вещи.
Иван Асен II постъпва необичайно хуманно за онази епоха, като освобождава повечето от пленените войници „...и ги отпратил по селата и градовете им...“.
Голямата победа на българските войски е ознаменувана с възпоменателен надпис върху паметна мраморна колона, поставена в църквата Св. Четиридесет мъченици във Велико Търново, който един от най-успешните български владетели построява в столицата Велико Търново. Надписът гласи: „ В лето 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин. “
9 март е и народен празник, който съвпада с църковния Св. 40 мъченици. Известен е като Младенци и на този ден жените, особено бременните, не вършат женска работа. Рано сутринта те донасят прясна вода от реката или кладенеца и напръскват с нея къщата и двора.
Месят се обредни хлябове – младенци, боговица, квасеник, колачета и питки. Младенците се приготвят главно в Западна България. Те са четиридесет на брой и представляват кукли, нашарени с цев, като пъпките напомнят зърната на шарката. Младенците се намазват отгоре с мед и се раздават на всички деца в къщата, а които останат се раздават на съседските деца. Младите булки носят от тях на родителите си, на кръстника и на девера си.
Вярва се, че на този ден излизат змиите. Който убие змия, взема главата ѝ, слага в нея семки босилек и ги посажда. Този босилек се употребява като цяр. Ако с него се накичи мома, момците ще лудеят по нея и няма да я ловят магии.
