\"Автопортрет\"
автор: Недялко Каранешев
техника: маслени бои върху платно
Фонд на ГХГ \"Недялко Каранешев\"
В последните дни на отминаващата 2020 г., чрез малка виртуална изложба в Горна Оряховица се почита 45-годишният юбилей на Галерията в града, заедно с личността на художника Недялко Каранешев, чието име носи тя.
В процеса на селектиране на информация се сблъскахме с оскъдните данни, останали запазени във времето. Благодарни сме за съдействието на колектива на Историческия музей в Горна Оряховица в лицето на Теменуга Йорданова, Александра Маринова, Златина Петракиева и Мая Иванова, спомогнали за събирането на историческата фактология, представяйки по-цялостно картината, изграждаща културното развитие на града ни. Значим принос за тази публикация е и изследването на Мирослава Георгиева – изкуствовед в Художествена галерия „Борис Денев“, Велико Търново, и на Мирела Костадинова, водеща рубриката „Другите лица на големите” към сайта „Епицентър”, трудове, посветени на художника Недялко Каранешев, разказва уредникът на Галерията д-р Деница Иванова-Александрова. Ето какво още казва д-р Иванова-Александрова:
Радостни сме, че тази последна за 2020 г. електронна изложба е създадена с помощта и подкрепата на съпричастно обвързани институции, което за пореден път свидетелства за важността на връзката между всеки един от нас!
Настоящият текст е разработен в два плана. От една страна е засегната историческата действителност около създаването на Галерията и от друга е представена кратка биографична информация за титуляра - художника Недялко Каранешев. За да се оценят правилно фактите около зараждането на тази институция в града ни, се възползваме от документални доказателства, датирани от 11 октомври 1968 г.
Художествена галерия „Недялко Каранешев”, като функционално здание, ситуирано на ул. "Патриарх Евтимий" 1А, както добре е известно днес, открива своята официална дейност на изложбени зали в края на 1975 г., но предисторията до достигането на този момент е богата и започва години по-рано. В запазен документ от средата на миналия век, адресиран до Българска академия на науките, Институт за изобразителни изкуства – София, от страна на нашия Градски съвет за изкуство и култура с председател Йордан Димитров четем: „В края на м. октомври 1959 г. по предложение на редакцията на сп. „Картинна галерия”, Градския комитет на ДКМС в Горна Оряховица се зае с основаването на първата в страната пионерска картинна галерия. Идеята беше възприета с ентусиазъм, защото ставаше дума за нещо съвършено ново в града ни. С тая задача тогавашното Бюро на ГК на ДКМС натовари секретаря Йордан Димитров. Започна събирането на репродукции от картини, принадлежащи към всички школи и направления от Ренесанса насам. Обикаляха се предприятия и учреждения с молба да се подарят на учредяващата се галерия оригиналните платна, които те притежаваха. За място бе определена една голяма и една по-малка зала в сградата на читалищното кино ”Напредък”. Наскоро пристигна и художникът Юли Минчев, комуто дължим най-много. Той донесе със себе си няколко платна от бележити български съвременни художници като нар. худ. проф. Ил. Петров, нар. худ. Стоян Венев, Ал Стаменов, Хр. Нейков, както и свои работи. Под негово непосредствено ръководство и лично участие стана подреждането на картините по епохи и стилове. Оформиха се няколко раздела: Западноевропейско изкуство, Руско и Съветско изкуство, Българско изкуство, оригинални творби на съвременни български художници, Пионерско самодейно изкуство. На 20 декември 1959 година стана тържественото откриване на художествената галерия”.
Този информативен фрагмент свидетелства за създаването на първата галерия в Горна Оряховица, която се възползва вече и от собствена материална фондова база в това число „оригинални творби живопис (маслени бои, акварел), графика (линорезба и др.) – 37 платна; застъпени са художници като Илия Петров, Стоян Венев, Александър Стаменов, Христо Нейков, Калина Тасева, Г. Пенчев, Г. Даскалов, Юли Минчев, Димитър Чоканов, Никола Дончев, Георги Динков”. Скулптурните произведения от своя страна наброяват 14 творби на автори като Кирил Попов, Христо Фицов и др.
Тук подчертано припомняме, че настоящата тогава галерия все още не заема познатите днес пространства на ул. "Патриарх Евтимий" 1А. Пак позовавайки се на същия документ от 11 октомври 1968 г., четем:
”До този момент художествената галерия разполага с 51 оригинални творби, разположени в две зали на кино „Напредък”. Предстои проектирането и строежа на специална сграда за Градска художествена галерия, както и обогатяване на нейния фонд.”
Идеята за създаване на едно ново и по-голямо пространство, помещаващо адекватно увеличилата се през годините фондова наличност, намира реализация седем години по-късно. В предварителен разговор с инж. Йордан Минчев, заместник-председател през 1974 г., научаваме, че благодарение на Йордан Карастоянов, главен архитект на Общината по онова време, същата година се инициира основополагането на Градска художествена галерия. Мястото е избрано в центъра на Горна Оряховица, сградата е познатата тогава часовникова кула.
Старата часовникова кула - архив на Историческия музей в Горна Оряховица
В последствие емблематичното за града здание се реновира, часовникът бива свален, за да се поправи механизмът му с идеята той пак да бъде възстановен, но днес неговите запазили се чаркове са част от експозицията на Исторически музей, Горна Оряховица и разказват своя собствена история.
Механизъм от часовника на старата часовникова кула - снимка от архива на Историческия музей в Горна Оряховица
Проектът на арх. Йордан Карастоянов е завършен през 1975, годината, която бележи началото и на официално открилата се, добре позната днес Галерия, тогава все още безименна.
Титулът ”Недялко Каранешев” идва по предложение на Кирил Иринчев, дългогодишен уредник на ГХГ, за да се почете паметта на местния художник, чиято съдба е обвързана и с града ни.
"Портрет на Недялко Каранешев",
автор: Кирил Иринчев
техника: маслени бои върху платно
Фонд на ГХГ "Недялко Каранешев"
Недялко Каранешев (16 февруари 1876 – 10 март 1964) е роден в село Хотница, община Велико Търново, в семейството на Димитра и Константин Каранешеви. За баща му се знае, че е опълченец от III дивизия, който след Освобождението e учител и културен деец. Той участва в основаването на благотворителни дружества и читалища в селата Мекиш, Хотница, Поликраище, Куцина и др, загива в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Майка му, по думите на самия художник е „модистка на старобългарски шевици“ [1, 2].
Основното си образование Недялко Каранешев получава в с. Мекиш (дн. Обединение). Продължава да учи в V класно мъжко училище в Горна Оряховица и в Севлиевското класно училище. През 1895 г. е назначен като учител в с. Обчиларе (дн. Стрелец). Там той се изправя пред сериозно изпитание, когато избухва епидемия. Младият учител търси начин да спре разпространението ѝ, като забранява да се целуват иконите и починалите. Потърсил съвет от митрополит Климент, известен още като Васил Друмев, в тези напрегнати времена, Каранешев продължава да поддържа връзка с видния духовник на когото доверява и желанието да продължи обучението си по изобразително изкуство. Климент предлага да го изпрати в Русия, но Каранешев има различно виждане за бъдещето [1].
Митрополитът пише писмо до тогавашния министър на Народното просвещение Иван Вазов, с когото творецът се запознава лично през лятото на 1898 г., молбата на Васил Друмев е писателят да покровителства младия Каранешев. Препис от това писмо художникът пази като скъп спомен:
„Уважаеми господин Вазов, подателят на настоящето Недялко Константинов Каранешев от Горна Оряховица е свършил с успех учението си в нашите учебни заведения, при което е показал особена наклонност към рисуването. През всичкото време на своето няколкогодишно учителствуване у нас той с особен интерес е преподавал, та и доста сполучливо, рисуване на нашите деца. Сега тоя способен младеж, Недялко Константинов Каранешев, желае да постъпи в Рисувалното училище в София, за да се усъвършенствува още повече. Ний го препоръчваме на благосклонното внимание на господина Ивана Вазова, министър на народното просвещение, и молим да вземе той тоя способен младеж под своето високо покровителство, и да му оказва своето могуществено съдействие.
Търново, 8 август 1898 г.
Митрополит Климент“ [2].
Васил Друмев, заедно с горнооряховското поборническо-опълченско дружество „Шипка”, помагат за приемането на Каранешев през същата 1898 година в Държавното рисувателно училище в столицата. Там негови учители са Ян Мърквичка, проф. Антон Митов и проф. Никола Кожухаров.
След завършването си, през 1902 г., художникът заминава за Флоренция с финансовата подкрепа на своя тъст и баща си. Там е възпитаник на Джовани Фатори, педагог и участник в група, известна под наименованието Macchiaioli – кръг италиански художници, с творчески афинитет към пейзажа и жанровите сцени в духа на трептящото импресионистично петно. Във Флоренция, авторът усъвършенства уменията си на копист, черпи вдъхновение от творбите на Леонардо, Тициан, Рубенс
[1, 2].
След завръщането си в България Недялко Каранешев започва работа като учител, първоначално в Дряново, а след това в Габрово.
Недялко Каранешев като учител в Габрово
Заедно с художника-учител Стефан Ковачев организират множество изложби, както със свои произведения, така и с ученически творби. През 1912 г. Каранешев и Ковачев изработват бюста на известния участник в Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Продан Тишков – Чардафон. Паметникът се намира в Габрово, в квартал Борово [2].
Художникът реализира и изложба в Германия. Картините на Недялко Каранешев изобразяват основно сюжети от националноосвободителната война и българското Възраждане. За неговото творчество са характерни също пейзажната и портретна живопис, използваните материали са маслени бои върху платно и пресован картон. Една от майсторските му работи е портрет на Васил Априлов. Той е откупен от габровските индустриалци и подарен на Цар Фердинанд по случай откриването на жп. линията Габрово – Царева ливада през 1912 г. [2].
От 1909 г. до 1923 г. е преподавател в Априловската гимназия. В Габрово той и неговият дългогодишен колега и приятел Петър Кънчев започват подготвителни курсове за желаещите да посещават бъдещото Училище за приложни изкуства и занаяти, което се очаква да отвори врати в Търново.
През 1921 г., в писмо с дата 13 април, Каранешев пише до Министъра на народното просвещение: „На 2 февруари т. г. Търновската окръжна постоянна комисия с моето и на Търновския окръжен управител съдействие, откри един пробен занаятчийски курс в град Габрово за модернизиране на занаятите: резбарство; грънчарство; столарство; керамика и декоративно изкуство с бояджийство със скромната цел да се покаже най-нагледно пред обществото възможността при много малко средства да се постигнат добри резултати“ [1].
Интересът към курса е голям и сред желаещите да преминат обучението има майстори, калфи и дори ученици. Следва се стройна програма, при която заниманията започват в 7 часа сутрин и продължават до 9 часа вечер. В края на всеки нов урок ученикът трябва да изработи предмет. За съжаление сумата, отпусната от Постоянната комисия не е достатъчна, за да продължи провеждането му.
През 1923 г. Каранешев е назначен за лектор на учителските курсове при Окръжната учителска инспекция в Търново. Две години по-късно, Варненската търговска индустриална камара му възлага ръководството на курсове за майстори по художествено-декоративен стил. Такива курсове той води и в Горна Оряховица, Търговище, Нови Пазар. Написва публикуваната през 1927 г. книга, посветена на историята на Петропавловския манастир. Издава малки книжки за старобългарското изкуство, пише статии. Каранешев е автор и на стихотворения, които не са публикувани в книга. Старателно събира, записва и проучва факти от историята. Художникът чете лекции, статии и летописни бележки сред учениците си и обществеността, някои от тях са посветени на големите българи - Никола Войновски, Панайот Хитов, Васил Левски, Христо Ботев, Колю Фичето. Чувството му за памет и история не го напускат, както в творчеството, така и в житейските му търсения [1, 2].
Едновременно с това започва активно да популяризира, чрез страниците на вестник „Занаятчийска дума“ идеята за Академия, в която се преподават и изучават народни занаяти: „Днес, в старопрестолния царски град Търново, в живописната Света гора, на местността „Боруна“ се издига високо величествената сграда, художествена занаятчийска академия. Това грамадно здание, което вече е покрито, представлява огнище на просвета и възпитание на бъдещия наш занаятчия“
Изискванията, които трябва да покрие едно такова висше учебно заведение, са високи. В него нямат място учители чиновници, а само учители творци и идеалисти. Някои занаяти трябва да бъдат застъпени с временни, други с постоянни курсове, смята художникът. Въпреки голямото желание и предприетите действия, идеята за училището е изоставена в последния заключителен етап от реализацията си [1].
Каранешев е особено отдаден на идеята за съхранение са автентичните, самобитни и типично български образци в архитектурата, интериора и изкуството.
Открива първата частна художествена галерия извън София – първоначално в Горна Оряховица, а след това подрежда картини в дома си на ул. „Читалищна“ № 10 в старата столица [1, 2].
Недялко Каранешев сред картини в частната му галерия във Велико Търново
Освен възрожденски архитектурни шедьоври, рисува и манастирите край Велико Търново и Габрово, също и тези в Арбанаси.
"Констанцалиевата къща"
автор: Недялко Каранешев
техника: маслени бои върху платно
Занимава се с резба. В новооткритата галерия излага картините си, сред които преобладават интериори и екстериори от къщи, които бавно изчезват и се рушат. Основна тема в творчеството му е българския стил, образци на който са паметниците на архитектурата от цялата страна. Целта му е да запази, доколкото е възможно, чрез картините си националното и самобитно народно творчество, което бива разрушавано и заличавано: „Рисувах къщата на Климент в Шумен – една скромна дървена двуетажна паянтова постройка, която събориха, вместо да бъде запазена за сега, защото беше тип на стара българска архитектура. Обградена беше с високи зидове и големи порти, със сачак, като в Арбанашките къщи. Типично българско чардаче по протежение на къщата откъм двора.“ [1].
Разрушаването на архитектурни образци без мисъл да бъдат съхранени е проблем във всеки един край на България. Особено актуален е в Търново, „изоставено от лоши управници в миналото“, защото е град, в който трябва да се знае историята на всяко едно здание. Много постройки са изчезнали в следствие на човешка намеса или природните условия без опит да бъдат запазени за поколенията, пише художникът в спомените си. „Ако не познаваме миналото си, прекарваме живота си в дивашко или полудивашко състояние.“ Градът се нуждае от хора, които с отговорност и постоянство могат да допринесат за опазване на материалното и нематериално наследство. Такава цел си поставя и създаденото от него дружество „Дом за изкуство и просвета“, в което членуват местни интелектуалци и общественици [1].
За своята дългогодишна обществена работа и по повод 80-та му годишнина, през 1956 г. Недялко Каранешев е удостоен с орден „Кирил и Методий” I-ва степен. Година по-късно, отново по случай юбилея му, полският скулптор Ст. Грабовски със свои студенти прави гипсова глава на Каранешев, която днес се намира в Националния музей на образованието в Габрово [2].
Днес картини на Недялко Каранешев са притежание на частни колекции и галерии както в България, така и в Италия, в това число и галериите „Недялко Каранешев”, Горна Оряховица и „Борис Денев“, Велико Търново също помещават част от наследство на твореца.
Електронни източници:
[1] Художествена галерия „Борис Денев“ във Велико Търново / Недялко Каранешев
https://gallery-borisdenev.weebly.com/10451050105710501059105610471054104210541044105710501048-105810591056-1042-104310401051104510561048107110581040.html?fbclid=IwAR10F-7HCFz9MVIITD_Eupn-GkFpfrDfDJz4cDUUvis8Ne0zbJhIzZ0yElc
[2] Той е един от най-добрите кописти на Леонардо да Винчи, Рубенс и Тициан
Мирела Костадинова: Митрополит Климент и Иван Вазов помагат на младия художник Недялко Каранешев
http://epicenter.bg/article/Mirela-Kostadinova--Hudozhnikat-Nedyalko-Karaneshev-e-ot-nay-dobrite-kopisti-na-Leonardo-Da-Vinchi--Rube/234975/11/105?fbclid=IwAR3Or8jGElaUmvl6E2c8iAnv77cDH3PWxJzS_F20iVY9h7lnJ55pg5yk4JE
