Братът на актьора Владимир Карамазов също е артист с много фенове. Само че неговата сцена е в кухнята, тъй като той е виртуоз в сладкарството. Шеф Иван Александров живее в Лондон, където има сладкарска работилница, прочута най-вече със своите сватбени торти. Българинът е правил торта за сватбата на принц Хари и Меган Маркъл. Получил е покана да участва в грандиозното събитие от Дебора Бонети – директор на Асоциацията на чуждестранните журналисти. Тортата за журналистите се смята за втората по значимост за кралската сватба и именно тя е поверена на Иван Александров.
Заедно с шеф Елица Божинова майсторът на сватбените торти започнал и едно друго начинание – да преподава наученото в кухнята. Двамата правят онлайн уроци, а тази година организирали и няколко курса на живо в България. Една от спирките на своеобразното кулинарно училище беше във Велико Търново. Темите, предложени от прочутите сладкари, са две – печене на блатове за торти и правене на сладкарски крем и приготвяне на френски макарони. Тъй като в уроците не могат да участват повече от 15 човека, а интересът към блатовете и кремовете бил много голям, направили във Велико Търново два курса. Използвали за база кухнята на Професионалната гимназия по туризъм, а се включили хора не само от региона, а от цялата страна.
Повечето от участниците в курса били професионални сладкари, които искат да повишат нивото си. Но имало и няколко, за които кулинарията е хоби и научаването на нови неща е просто удоволствие. Сред вторите е шефката на фирма „Феми” Милена Тончева, която има вкусно хоби - правене на всякакви сладки изкушения.
„Феми” е специализирана в производството на бельо и бански костюми, а отскоро и на фитнес екипировка. Тази година коронавирусът наложи и нови производства – на маски и бандани. Шеф Иван Александров също си тръгна с маска на „Феми” от линията с българска шевица. Да управляваш фабрика, дори и в по-леки времена от ковидните, си е стресово занятие. Един от начините да почива за Милена е правенето на торти и сладкиши.
Кулинарията всъщност е фамилна страст. И по бащина, и по майчина линия всички имат интерес към тайнствата в кухнята. Навремето майка й също се записала за сладкарски курс в София, въпреки че няма никаква професионална връзка със сладкарството. Много добър готвач бил и съпругът й, а синът им Александър също се справя перфектно в кухнята. Така че интересът към готварството и сладкарството е просто генетичен.
Милена е от експериментаторите в кухнята. Обича да вземе някоя идея и да я претвори по свой начин, променяйки и продукти, и технология. Като забележа някоя интересна рецепта през седмицата, нямам търпение да дойде събота и неделя, за да направя моята вариация. Това е моят начин за разтоварване и сваляне на стреса, казва Тончева. За да няма проблеми с вкусното си хоби, тя раздава почти всичко, което приготвя. Вкъщи се оставя само малко парче, колкото да се опита.
Милена обича експериментите, но казва, че френският макарон не търпи никакви вариации. Там творческа свобода имаш само при избора на крем. Забъркването и изпичането на прочутия сладкиш, който става все по-популярен и в България, е строго регламентирано и всяко, дори най-дребното, неспазване на пропорциите и технологията, може да доведе до провал.
По време на курса работили на групи и така видели на практика до какви резултати води и най-малкото отклонение от технологията. Всъщност курсът започва с теоретична част, в която се обяснява какво се прави и защо се прави точно по този начин. След това се преминава към практиката. Нашата група например сгреши с температурата, на която се загряват съставките. Допряхме термометъра до дъното на съда и това даде минимално отклонение, но то доведе до това, че черупките на нашите макарони станаха по-меки. Друга група пък добави манго за вкус, но без да съобрази да намали останалите компоненти и консистенцията на макарона стана течна. Въпреки че изглежда прост сладкиш – с малко съставки и без някакви сложни техники, макаронът е много капризен. Задължително е да си максимално прецизен със съставките, с температурата и с времето, обяснява Милена Тончева.
В курса за блатове и кремове също научила много нови неща. Изненадах се колко много нови продукти има на пазара, които облекчават сладкарите. Например вече се продават по отделно жълтъци и белтъци и то в естествено състояние, не сухи. Научих за тримолин – заместител на глюкозата в някои случаи. Използвахме много лиофилизирани плодове – изсушени на много ниска температура, вкусът на които после не се различават по нищо от този на пресните. Показаха ни нови оцветители, готови смески, с които се облекчава промишленото производство. За любители като мен, те нямат значение, но въпреки това е интересно да видиш как се развива сладкарската индустрия, споделя Милена.
Няма непреодолими трудности, когато обичаш това, което правиш. А да учиш нови неща, особено от големите майстори, е начин да усъвършенстваш себе си. Може и да ми е само хоби, но искам да се представя по най-добрия начин, обяснява Милена Тончева участието си в курса и с гордост показва двата сертификата, връчени й от шеф Иван Александров.
Елена ВЕЛКОВА
