За кого ще викаш, ако играят отборите на България и Армения? Така понякога се шегуват приятели с Елиза Айрепетян – Щаракова, която като футболна съпруга е изкушена от спорта. И тя честно си отговаря, че такъв мач ще е мъка. Ако българите вкарат, ще жали за арменците. Ако те пък вкарат, ще й е мъчно за българите.
Сърцето на Елиза е поделено между България и Армения, но всъщност тя няма защо да избира между двете си родини, освен ако хипотетично те не се срещнат на футболния терен. Ако трябва да кажа къде съм повече в свои води, то това е в България, защото тук е домът, съпругът и детето, приятелите. Но в същото време съм горда, че съм арменка и никога няма да се отрека от корените си, казва младата жена. Затова тя не се отказва от арменския си паспорт, след като отпада възможността за двойно гражданство. Примирява се със статута на „постоянно пребиваващ чужденец” в България. Тук е вече 20 години, няма и следа от акцент в българския й, докато са й казвали, че вече говори родния си език с акцент. Но си поддържа и четенето, и писането на арменски и много съжалява, че дъщеря й не проявява особено желание да научи езика на майчиния си род.
Елиза е столичанка, родена е в Ереван. Пристигат със сестра си в България през 1994 г. на гости на баба си и една своя леля, които няколко години по-рано са се установили тук. В Армения по това време е размирно и решават децата да останат в България. Пък и на тях им харесало. Благодарение на Хопи Гарабедян, който по онова време е директор на Трето основно, Елиза започва направо в пети клас, въпреки че не знаела грам български. Първият срок била само слушател, но втория вече държала изпити. На следващата година се прехвърлила във „Вичо Грънчаров” заради музикалната паралелка, тъй като свирела на пиано от съвсем малка и искала да продължи.
В Ереван учила в езикова гимназия и чудесно се справяла с английски и руски, но тези езици не й помогнали много в Горна Оряховица. Било трудно с езика, особено с родовете. Арменският в това отношение е сходен с английския и няма родове. Отнасяла много подигравки от децата, но пък и много хора й помагали да преодолее езиковата бариера. Когато трябвало да учи стихотворение наизуст, молела учителката си да й отбелязва ударенията, за да знае как да произнася думите. В крайна сметка се справила и скоро вече нямало и следа от някакъв акцент.
След училище започнала веднага работа в магазините на роднините си. После се омъжила за Иван Щараков, син на известния лясковски вратар Димитър Щараков и самият той футболист. Живеят в Лясковец, а тя се занимава с дистрибуция на цигари. Дъщеря им Деа била в детската градина, когато сама се записала на балет и обявила, че не иска да пее и свири на пиано като майка си, а иска да танцува. Оказало се, че детето има талант и скоро започнало да участва в конкурси и да печели награди. Така в живота на Елиза се появила нова страст – балетът. От 5 години Деа работи в балет „Грация” със Соня Георгиева, а Елиза е непрекъснато с балерините. Поставила си е за цел да изгради общност покрай балета, защото смята, че заедно ще могат да направят повече за любимото занимание на децата си.
Да си чужденец е като нож с две остриета. Това, че се набиваш на очи и не можеш да останеш скрит, понякога помага, но и може да натежи. Все още някои говорят за мен като за Арменката, а не като за Елиза. Но като цяло хората са били добронамерени към мен. Смятам, че приятелите ми са ме приели заради мен самата, а не заради националността ми. В края на краищата това съм аз, не само, че не се срамувам, напротив – гордея се, че съм арменка. Това не ми пречи да чувствам България също като своя родина, разказва Елиза.
Има някои разминавания в националните характери, с които тя още не може да свикне. В Армения са изключително гостоприемни и сърдечни хора, но възпитанието е много по-строго и консервативно. Разголеността до порнография, пошлостта, желанието да покажеш всичко от себе си и до ден днешен ги няма в Армения. Когато преди десетина години се върнах в Ереван и бях облечена с дрехите, които се носят тук, там ме гледаха странно и неодобрително, разказва Елиза. Тя се опитва да намери баланса във възпитанието на своето дете, без да му забранява прекалено, но и без да позволява пълна безконтролност.
Мечтае да заведе скоро Деа в Ереван, за да види корените си по майчина линия. Засега обаче арменската връзка се поддържа най-вече с гостуванията на нейната майка. Тя е била известен журналист в Ереван, вече е пенсионер и в момента е истинско ходене по мъките, за да й осигурят поредната виза. Арменците могат да дойдат в България само с виза и за не повече от 3 месеца.
Когато майка й дойде на гости, Елиза се потапя във вкуса на детството. Задължително й носи лаваш – традиционния арменски хляб и подправки, които тук не се намират. Арменските пастърма и суджук са доста различни от българските точно заради подправките. Арменският шашлик, който е голям шиш с набучени парчета месо и зеленчуци, не може да стане същия в България, заради липсата на подправките за специалната марината. Майка й, като проводник на българо-арменското кулинарно общуване, пък се научила да прави баница – нещо, което в Армения нямат, и като се върне след посещение в България – черпи с баница приятелите си.
Не си представям да се върна за постоянно в Армения, въпреки че е много красиво и много я обичам. Искам да я покажа на Деа, за да я запозная с тази част от мен. В България е моят дом, но пък никога няма да скъсам и с Армения. Сега моите празници са двойни. На Нова година вдигам първата наздравица в 10 часа, когато в Армения вече е 12. Вчера отбелязах Деня на Независимостта на Армения, а днес е Денят на Независимостта на България. Това е богатство, разказва една горда арменка, чувстваща се добре както в Ереван, така и в Лясковец.
Елена ВЕЛКОВА
