Един от треньорите в Детско-юношеската школа на „Локомотив” празнува днес половинвековен юбилей. Според Илия Пендов 50 години са достатъчни, за да правиш някакви равносметки. Но в никакъв случай не са достатъчни, за да мислиш, че всичко знаеш и няма какво да научиш. Точно обратното, смята той, независимо дали си треньор или работиш нещо друго – трябва да продължаваш да трупаш знания всеки ден, за да си винаги адекватен на това, което правиш.
Малко късно разбрах колко важно е образованието и ученето през целия живот. Работех това, което харесвам и мислех, че се справям. В един момент обаче си дадох сметка, че съм стигнал до своите граници и не мога да се надскоча. Дадох си сметка, че човек има някакъв лимит от знания, които е постигнал сам и за да продължи да се развива, трябва да се учи и от другите, разказва Илия. Така той записал „Педагогика на физическото възпитание” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Завършил е вече бакалавърската степен и в момента кара магистратура, като към основната си специалност е добавил и втора - работа с деца със специални образователни потребности.
Заедно с това кара курс за лиценз А в София, което ще му даде възможност да бъде старши треньор в професионалните групи. Вече има лиценз за кондиционен треньор в професионални отбори, а между другото такова обучение имат завършено само 30 треньори в България.
Всички обучения, курсове и лицензи съм си ги плащал аз, защото не искам да бъда зависим от никого. Зависимостта ти отнема от достойнството, а съм вече на 50 и си давам сметка, че да си достоен човек е много по-важно от всичко останало – това е равносметката на Пендов за рождения му ден.
Животът му е много разнообразен и се занимава с различни неща, но определено футболът е голямата страст. Иначе има куп председателски длъжности. Председател е на ПК „Солидарност 92” в Поликраище, председател е на Контролния съвет на ППК „Росица” и председател на УС на ФК „Росица” в родното му село.
В родния футболен клуб започнала треньорската му кариера преди повече от 20 години. Там постигнахме това, което си мечтая да се случи в „Локомотив” – да отгледаме поколения местни футболисти, които да играят за представителния отбор, разказва Пендов. И сега „Росица” е единственият отбор в областта, който разчита изцяло на местни кадри и няма наемници. В средата сме на Областна група юг, нямаме амбиции да печелим първенства и да правим подвизи. Целта ни е местните момчета да спортуват, обяснява президентът на футболния клуб в Поликраище.
Много ми се иска новото ръководство на „Локомотив” да осъществи мечтата на един град – в мъжкия отбор да играят предимно местни футболисти. За това обаче трябва да се намери формула как момчетата от Школата да израснат и да бъдат интегрирани в мъжкия футбол. Тази формула няма да дойде от привнесени треньори отвън, а от нас – от треньорите от Школата. Никой не милее за децата повече от нас, защото няма по-голяма радост от тази да седнеш на трибуните и да гледаш децата, с които си работил да играят при мъжете. Така че трябва да има повече взаимосвързаност в работата на Школата и на представителния отбор. И задължително трябва много търпение и много доверие, за да израснат местните момчета до професионалния футбол, обяснява футболното си верую Илия Пендов.
Той идва в Школата на „Локомотив” преди малко повече от десетина години, след като си тръгва Шейлата. За Школа по онова време всъщност е трудно да се говори, защото има само двама треньори – Васил Василев за юношите и Пендов за децата. Заедно тренират първокласници с шестокласници, можещи с неможещи. Пендов разделя децата на три възрастови групи и прави по три тренировки на ден, защото клубът няма средства за повече треньори. Малко след това става реорганизацията в детско-юношеския футбол и се създават първенствата на Футбол 5, 7, и 9 при децата. „Локомотив” има готови групи точно за тези възрасти и става водеща сила в тези първенства.
Преди няколко години един от професорите ми във ВТУ ми каза нещо, върху което и преди това се бях замислял. „Пендов, ти работиш с 11 на терена и още толкова на пейката, от тях няма всички да станат футболисти, повечето ще се откажат. Но има двама-трима, които имат талант и ти тях трябва да буташ. Дори и те да не го осъзнават, ти трябва да им помогнеш да разберат, че имат възможности и трябва да ги развиват. Дори да трябва да ги тикаш, не трябва да се отказваш от талантливите деца”. Опитвам се да правя точно това. Още повече, че в Горна Оряховица има страшно много талантливи малки футболисти, които обаче трябва да бъдат и побутвани понякога, споделя Пендов.
За 2,5 години от седем поредни набора – родени между 1996 и 2002 г., излязоха 25 деца, които бяха привлечени във водещите школи в страната. От отбора, който водех в елитната U19, има 7 момчета, които са титуляри в отбори от „В” група и малко им трябва да се интегрират в мъжкия отбор. Но трябва да има търпение и последователност. Всъщност в спорта нищо не можеш да постигнеш, ако няма последователност, смята треньорът.
Една от най-добрите оценки, които съм получавал, е, че в един материал преди много години Митко Николов, тогава спортен журналист, ме нарече откривател на надежди. За да откриеш таланта обаче, трябва да си готов да станеш приятел на децата, да заговориш на техния език, да ги накараш да ти се доверят. Ти също трябва да им се довериш и да им покажеш, че ги цениш и вярваш в тях. И в крайна сметка трябва да си много търпелив и да си готов да чакаш години, за да стигнеш до целта си, казва в заключение Илия Пендов.
Елена ВЕЛКОВА
