Необичайната учебна година, заради пандемията, завърши онлайн – за първи път в родното образование. По този начин тя бе спасена и всички вкупом – ученици, учители и родители определиха онлайн обучението като по-малкото зло. Колко е било качествено, мненията са различни. Не можем да подминем и факта, че в някои от малките населени места реално то почти липсваше. Другото беше, далеч по-неприемливо, да се обяви годината за нулева. Тогава щяха да започнат обратните брожения как никой не си направи труда учениците да завършат, още повече, че при обявяването на извънредното положение вторият срок беше започнал. След набрания опит е време за изводи. Темата е актуална, защото и новата учебна година ще започне в условията на здравната криза. МОН разработваше и трите варианта – нормално, с физическо присъствие на учениците, онлайн или смесено. В четвъртък, 16 юли, Отрасловият съвет към образователното министерство реши все пак наесен децата реално да тръгнат на училище. И да бъдат в клас, сред своите съученици, като поемат всички отговорности, които имат в тази организирана среда. Особено е важно това за първокласниците, защото навлизат в нов етап от живота си. Това желаеха и учители, и родители.
Твърдението ми не почива на голи впечатления, а на разговорите ми с майки на бъдещи първолаци. Такова е мнението и на Людмила Райкова - начален учител в СУ „Емилиян Станев”, с почти 29 години стаж в него. Тя е възпитаник на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, специалност „Начална училищна педагогика” и под грижовните й ръце са минали 8 випуска. През изминалата учебна година тя преподава на втори клас и ще се радва искрено да види децата, вече третокласници, на 15 септември в класната стая. На базата на дългия си стаж и придобит вече опит с онлайн обучението, ето нейният разказ за това какво е да си ученик в началните класове и защо физическият контакт и реалното общуване са особено важни.
Предимствата и недостатъците
Това онлайн обучение спаси учебната година, но не е най-доброто, особено за малките ученици, твърди Людмила Райкова. Предимствата са, че децата до някаква степен се научиха на самостоятелност, да носят отговорност за действията си и последствията от тях. Съумяха сами да се справят донякъде с учебния материал, с поставените задачи. Застъпиха се преди всичко проектните дейности, които изискваха от учениците да прилагат в практическа обстановка знанията си по различни предмети. Нещо, за което министерството непрекъснато говори. Недостатъците обаче са повече.
Знанията в края на годината не са това, което трябва да имат
Това са малки деца, които не могат да бъдат оставени сами вкъщи. Те имат нужда от някой, който да е до тях, да ги подкрепя, насочва и да им помага. Те се разсейват лесно. А и навиците, които изградихме в училище, наполовина изчезнаха. Стават по-късно, сънени застават пред компютъра, или се разхождат по време на час, защото им се доходило до тоалетната, пиене на вода, хапване – всичко това ние осъзнаваме, че е едно отрицателно последствие от онлайн формата на обучение. Знанията, които имат в края на учебната година, не са това, което трябва да имат. Но, в крайна сметка, като всяко ново нещо то си има и положителните, и отрицателните страни. Иска ми се обаче да вярвам, че това не е просто облекчение, че учебната година както и да е мина, а децата имат и необходимите знания. Защото те получават документ за завършено образование на даден етап и това е важно, в края на краищата. И той декларира, че ги имат тези знания. Някъде подкрепата на родителите беше мечешка, на друго място децата трудно се справяха и имаха нужда от допълнителната им подкрепа. А и не всеки родител е длъжен да знае материала, който ние работим.
Онлайн обучението на първокласниците е дори вредно и не е за препоръчване, смята учителката
Това са деца, които излизат с навици, изградени в детската градина. В един момент те се намират в друга среда, училищната, която си има нови правила. Децата попадат в колектив, който все още не е изграден. А учителят тепърва трябва да изгради отношение на разбирателство и сътрудничество между тях. Важно е поведението, спазването на дисциплина, това, че има часове, редуването на труд и почивка. И как ще се случи онлайн всичко това?...Който и да е, не мисля, че може да се справи в такава обстановка. Убедена съм, че първокласниците трябва да започнат в нормална учебна среда, категорична е Людмила Райкова.
А и трепетите в първия учебен ден…Тези емоции никой не може да им ги даде. Първата среща с учителя, вълненията и преживяванията за децата са нещо много ценно. Ние сега ги лишихме от приключване на учебната година в среда, в която те са свикнали. Защото за тях краят на първи клас е празник. Тази година първолаците не получиха и своя Празник на буквите. А той също остава за цял живот. Обикновено е в края на март, репетициите кипяха, децата се бяха подготвили, но обявяването на извънредното положение обърка всичко. Колегите бяха поставени в ситуация, в която трябваше да измислят онлайн как да се случи този Празник на буквите и как децата да знаят, че трудът, който те бяха положили до тук, си е заслужавал. Но не е същото.
Важно е първолаците да бъдат в училище и заради самото обучение
Изписването на лулички и ченгелчета, връзката между елементите, за да се получи буква – всичко това учителят знае как и в каква доза да го подаде на децата. Родителите ще се опитат да го направят, но ще се получи разминаване. Някои ще го правят както навремето са ги обучавали, или ще има грешни стъпки. Потърпевши в тази ситуация ще са децата. Рано или късно те ще се върнат в училище и тогава учителят ще трябва да изправя пропуските, които неминуемо ще ги има.
Да си в първи клас – това е едно ново раждане
Тези емоции са важни както за първокласниците, така и за учителите. Винаги съм казвала, че началният учител се преражда през четири години. И всеки нов випуск си намира място в нашите сърца, споделя Людмила Райкова.
В първи клас се полагат основите. Четене, писане, събиране и изваждане до 20, събиране на кръгли десетици до 100, в края на първи клас се стига до цялостното ограмотяване. Всичко това е свързано и с много други умения. Имат и „Околен свят”, учат музика и изобразително изкуство – предмети, които не бива да ги подценяваме, защото са много важни в изграждането на учениците и за тяхното развитие като личности. Музиката, рисуването добавят една цветност в децата.
Работата, както и да изглежда проста и елементарна, спецификата си я знае всеки един учител. Аз също си мислех, че родителите на учениците във втори клас безпроблемно ще се справят с учебния материал, но се оказа, че не е така. И имат нужда от консултации, което си е съвсем нормално. Не съдя никой от тях, защото пък аз също не разбирам от техните професии. Но така родителите се убедиха, че обясненията, които ние даваме, не са толкова прости.
През тези месеци на онлайн обучение от вкъщи началната учителка се е сблъскала и с друг случай, който показва, че и то също си има изисквания за пространство, което не винаги е възможно. Единият от учениците й е от семейство с три деца на училищна възраст, а майката - учителка. И тъй като и при този вид обучение определено време учениците са в час, за всеки трябвало да има „класна стая”, кът, в който да се пази тишина. А на практика се случва друго. Преподаваш даден материал, разказва Людмила, и се от някъде се чува котето, кучето лае, мама се кара с някого. Тези шумове разсейват децата. Това, в училище, се стараем да го избягваме.
Разговорът ми с Людмила Райкова беше в началото на седмицата, когато още нищо не беше решено и тя искрено се надяваше МОН да се допита до учителите как да се проведе новата учебна година и да се съобрази с тяхното мнение. И с това на родителите. Защото е важно децата как се чувстват и каква е ползата за тях. „Тези колеги, с които съм общувала, споделят моето мнение, че учениците, особено малките, трябва да се върнат в клас, при спазване на мерките, които се изискват за дезинфекция, определена дистанция и т.н. Ясно е, че ще им липсват поздравите и прегръдките. Няма начален учител, който да каже, че не обича това гушкане с децата. Но ще намерим други начини да сме си взаимно полезни. Затова сме начални учители и го носим в себе си”, казва учителката.
Ползата от реалното присъствие в училище е и за родителите. Според Людмила Райкова всички, с които е говорила, го желаят, защото така училището е в помощ на самите тях. Не може хората да останат без работа, или по цял ден да си стоят вкъщи и да учат заедно с децата, да пишат домашни. Всичко това рефлектира върху семейството и върху неговата стабилност. Наистина, връщането в училище ще е полезно за всички, имаме нужда от това, категорична е тя.
Щом детските градини се справят, ще се справи и училището
В тази среда, не трябва да забравяме, че, да, знанията са важни, но е важна и психиката, която трябва да съхраним, допълва Людмила Райкова. Децата имат нужда от контакти със своите връстници, от смях, дори да е през маската. От забавления в училищна среда, от игри. Със сигурност ще се наложи да спазваме всички противоепидемични изисквания, но щом детските градини и ясли се справят, едни по-големи деца, каквито са от първи до четвърти клас, също ще могат. И то по-добре. Министерството на образованието хубаво предлага мерки за дистанция, но нека един от тях влезе в детската градина и да покаже на практика как на малко детенце можеш да обясниш да не те докосва, да го лишиш от ласката си…
След края на учебната година всички имаме нужда от глътка въздух
Много ми се искаше, след това тежко приключване на учебната година, да ни оставят спокойно да си изкараме лятото, защото всички ученици, учители, а и родители имаме нужда от глътка въздух. От едно освежаване и зареждане на батериите. Заради трудната и тежка ситуация, с която трябваше да се справим - къде по-добре, къде по-лошо. Генералният извод е, че се справихме. В началото беше непознато, сложно, но взаимно се напасвахме с родители и ученици и благодарение на усилената подкрепа на ръководството намерихме по-добрите варианти, вярва Людмила Райкова.
Ситуацията е динамична, но е хубаво родителите да са спокойни и да се насладят на тези летни месеци, да вземат най-красивото от това, което им предлага живота. И най-вече да вярват на учителите, отправя посланието си тя.
И още. Тъй като сега новините се въртят все около коронавируса, хората имат нужда от положителни новини. От това да се събудят с усмивка и да знаят, че ги чака вещо прекрасно през деня. Няма по-хубаво чувство от това, вярва началната учителка и го пожелава на всички. А наесен с трепет ще очаква в клас своите пораснали през лятото възпитаници. Разбира се, ако МОН не промени решението си.
Ана Райковска
