Лиричната опера в четири действия „Кармен“ от Жорж Бизе ще представи на тазгодишния фестивал „Сцена на вековете“ Държавна опера – Русе. Либретото е на Анри Мейак и Луи Алеви по едноименната новела на Проспер Мериме, а спектакълът е насрочен за 21 ч. на 25 юли, събота. Диригент ще бъде Сунай Муратов, режисьор е Кристиян Михайлеску, хормайстор – Стелияна Димитрова-Хернани.
През 1874 г. Жорж Бизе избира за сюжет за своята нова опера нашумялата по това време новела „Кармен“ на френския писател Проспер Мериме (1803–1870). Либретото съставят Анри Мейак (1831–1897) и Луи Алеви (1834–1908) - опитни либретисти, автори на много от текстовете на оперетите на Жак Офенбах. Либретото дължи успеха си на своята релефна и ярка театрална драматургия, която е най-добрата основа за създаване на оперно произведение.
Много елементи от новелата на Мериме са изменени. Двете главни действащи лица са съществено видоизменени. Дон Хозе (Борис Луков) в новелата е мрачно вглъбен романтичен герой, а в операта е представен като наивен селски младеж, превърнал се в жертва на фаталната си любов към неустоимата Кармен (Петя Цонева). Нейният образ въплъщава завладяващата женската красота, любовната чувственост и непокорния свободолюбив дух на желаната, но силна и недостъпна жена. Героят от новелата Ескамилио (Александър Крунев) е изграден като контрастно-героичен образ и покоряващо бляскав в противопоставянето си с Дон Хозе. За разлика от новелата, образът на Микаела (Галина Стоянова) е също така разширен и противопоставен на Кармен. В музиката и в либретото на операта изпъкват романтичните фигури на циганите-контрабандисти, чувства се напрегнатата атмосфера на испанската корида, завладяват безгрижността и веселието в кръчмата, до сълзи вълнува и затрогва любовта на героите.
Странно е, че световната премиера, състояла се на 3 март 1875 г. в Париж, претърпява провал. Още на генералната репетиция в залата на „Опера комик“ присъстват музиканти и критици, които дават отрицателна оценка. „Колко вярно, но колко неприлично е всичко!“ — отбелязва критиката за „Кармен“, а Бизе е обвинен в безнравственост. На 23 октомври през същата година, пет месеца след смъртта на автора ѝ, „Кармен“ е представена във Виена с изключителен успех. Оттогава тя не слиза от сцените на оперните театри в цял свят.
Българската премиера е дело на Оперната дружба в София на 9 март 1912 г. Диригент е русенецът Тодор Хаджиев, а режисьор – Драгомир Казаков.
В Русе за първи път „Кармен“ е изнесена на 16 януари 1958 г. Диригент е Ромео Райчев, а постановъчният екип е от Букурещ – режисьор Йон Рънзеску, художници са Теодор Суручану и Лидия Йованеску, а хореограф е Асен Манолов.
„Кармен“ е изключително популярна и обичана опера и е една от най-често поставяните в България. Тази постановка на Русенската опера с успех е събирала хилядните аплаузи по време на гастролите на русенските артисти в Испания, Франция, Австрия, Германия и Швейцария.
За спектакъла, изнесен през 1883 г. в Париж и преминал с изключителен успех, приятелят на Бизе, композиторът Ернест Гиро (1837–1892), създава нова редакция на „Кармен“, като заменя говорните диалози с речитативи и брилянтно инкрустира в действието ефектна балетна музика. Тази редакция на „Кармен“ представя и Русенската опера на българската публика и на публиката на „Сцена на вековете“ във Велико Търново.
Петя Цонева е родена в Русе. Още като млада певица дебютира в ролите на Маддалена, Сузуки и Фенена, които с успех изпълнява на много оперни сцени по време на гастролите на оперната компания „Евростейдж“ в Холандия, Белгия, Швейцария, Франция и Португалия.
През 2002 г. Петя Цонева дебютира в ролята на Амнерис в оперния театър във Велс, Австрия с трупата на „Верди Опера“. В следващите няколко творчески сезона певицата усилено обогатява своя репертоар с централни мецосопранови роли, които с успех представя в Австрия, Германия, Испания, Португалия и в САЩ.
От 2006 г. Петя Цонева е в солистичния състав на Държавна опера - Русе и активно участва във всички големи продукции, като изпълнява ролите на Кармен, Амнерис, Азучена, Сантуца, Улрика („Бал с маски“), Прециозила („Силата на съдбата“), Керубино, Берта, Княз Орловски („Прилепът“), Никлаус („Хофманови разкази“), Ернестина („Странното недоразумение“ – в първото изпълнение в България на шедьовъра на Росини) и още много други. Певицата включва в репертоара си и кантатно-ораториални творби, сред които са реквиемите на Моцарт и Верди, „Стабат матер“ от Перголези и Росини, кантатата „Александър Невски“ от Прокофиев и други.
Петя Цонева е търсен партньор и е гостувала във всички български оперни театри, гастролирала е в почти всички европейски държави и в 45 от Американските щати.
Борис Луков е потомствен оперен артист. Роден е през 1987 г. След успешното си дипломиране е солист на Държавна опера - Варна (2013-2017). На оперната сцена Борис Луков се превъплащава в ролите на Туриду в операта „Селска чест” на Пиетро Маскани, Полионе в операта „Норма” на Винченцо Белини, с които участва в Оперния фестивал „Дионисия” на гръцкия остров Корфу.
През март 2017 г. Борис Луков прави своя дебют в ролята на Марио Каварадоси в операта „Тоска” от Джакомо Пучини на сцената на Държавния театър за опера и балет в Красноярск.
В репертоара му са още ролите на Алфред Жермон от „Травиата”, Измаел от „Набуко”, Макдъф от „Макбет”, Касио от „Отело” на Джузепе Верди както и на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай” на Пучини.
Борис Луков участва в редица международни концерти. Гостувал е в залите на Берлинска Филхармония, зала „Рахманинов“ (Московската консерватория), зала „Бетовен“ (Болшой театър), Симфони спейс (Бродуей, Ню Йорк), както и в Зала „България” – София.
Галина Стоянова е родена във Варна. В годините певицата специализира в редица майсторски класове и така се докосва до изкуството на водещите български и италиански оперни артисти със световна слава Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Маргарита Лилова, Лучана Д'Интино, Роберто Скандиуцци. Голямо признание за нея и за нейните вокални и артистични достойнства е поканата от Пласидо Доминго за участие в конкурса за млади оперни певци „Operalia“ след предварителна селекция на певци от цял свят.
Галина Стоянова дебютира като Донна Анна на сцената на Софийската опера. Гастролира на фестивали в Испания, Италия, Швейцария и САЩ. Превъплащава се в образите на любими свои героини, сред които са Донна Анна, Донна Елвира, Графиня Розина, Мими, Бътерфлай, Тоска, Недда, Одабела, Елизабета, Леонора, Амелия, Дездемона, Аида.
Александър Крунев е един от най-изявените български оперни певци.
Репертоарът на най-популярния и обичан от българската публика баритон включва главните роли от оперите„Севилският бръснар“, „Любовен еликсир“, „Лучия ди Ламермур“ и „Дон Паскуале“от Доницети; „Набуко“, „Ернани“, „Риголето“, „Трубадур“, „Бал с маски“, „Дон Карлос“, „Аида“, „Отело“ и „Макбет“ от Джузепе Верди; „Манон Леско“, „Бохеми“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“и „Турандот“от Пучини; „Княз Игор“ от Бородин; „Кармен“от Бизе; „Евгений Онегин“ от Чайковски; „Селска чест“ от Леонкавало и „Палячи“ от Маскани; „Лакме“ от Лео Делиб и още много други. Някои от ролите, в които известният баритон се е превъплъщавал с недостижимо майсторство в десетки постановки, надминават стотици изпълнения.
Със своето авторитетно и достойно присъствие баритонът Александър Крунев е допринесъл за издигането на нивото на всички големи оперни театри в България. Неговата артистична дейност се простира и в чужбина. Той е гост-изпълнител в най-реномираните оперни театри в Италия, Германия, Франция, Холандия, Белгия, Англия, Дания, Испания, Полша, Румъния, Македония, Република Корея, Япония и други.
Александър Кренив е бил предпочитан партньор на световни оперни знаменитости като Гена Димитрова, Александрина Милчева, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Калуди Калудов, Бойко Цветанов, Салваторе Физикела и много други.
Като дългогодишен солист на Държавна опера - Русе Александър Крунев е удостоен със „Златна лира“ – най-престижната награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци за приноса му в издигането на достиженията на българската музикална култура.
