Щом има такива хора, България ще я бъде. Да, знам, звучи като клише, но си е точно така. Този млад човек върна вярата ми в бъдещето на страната ни.
Думите са на директора на Дневния център за деца и младежи с увреждания „Сърчице“ в Горски Сеновец Бистра Ботева и се отнасят за член на екипа на охраната в „Кауфланд“ във Велико Търново. Ботева знае само първото му име – Ясен, но ще помни винаги сторената й добрина.
В петък надвечер Бистра Ботева влиза да пазарува в хипермаркета. Покупките трябвало да бъдат за помен на неин близък. Залисана, Ботева не разбрала кога е изчезнало портмонето й. На касата се оказало, че няма с какво да плати.
Явно съм изглеждала много притеснена. Ясен дойде при мен, опита да ме успокои – посъветва ме да се обърна към Полицията, каза, че камерите сигурно са снимали извършителя. Изобщо беше много внимателен, колежката му също. Съжалявам, че не попитах за името й, тя също бе много съпричастна. За капак обаче Ясен извади 100 лв. и ми ги даде. Просто ей така – без да ме знае коя съм, каква съм, ще му ги върна ли... Каза ми – и тук вече съвсем ме втрещи, че ще му ги върна, когато мога. А пък ако не мога – да не се притеснявам. Едва го накарах да ми даде номера си, за да му върна парите. Още в събота го направих. Искам да благодаря на този млад мъж от цялото си сърце. В замяна ще предам доброто нататък, разказа Бистра Ботева.
