В празничната за Горна Оряховица седмица, Историческият музей и Общината реализират съвместна инициатива. Годината, в която се чества 150-та годишнина на града, е нетрадиционна предвид епидемията. Затова Музеят и Общината разказват и показват изминалите 15 десетилетия.
Началото бе поставено със Свидетелството – приписката на поп Йонко Тревненски, указваща промяната в статута на селището (виж тук https://regnews.net/news/15904884982516/150-godini-grad-gorna-oryahovitsa-savmestna-initsiativa-na-istoricheskiya-muzey-i-obshtinata-chast-) и продължи с пътя, по който поема градът (https://regnews.net/news/15905641752473/150-godini-grad-gorna-oryahovitsa-savmestna-initsiativa-na-istoricheskiya-muzey-i-obshtinata-i-chast-). Днес е ред на бурния икономически подем, който Горна Оряховица изживява след Освобождението.
НОВИЯТ ГРАД
След Освобождението градът изживява бурния икономически подем и още в първите две десетилетия се превръща в значим транспортен, административен, културен и стопански център. Бързо се променя ориенталският му облик и се поставят основите на държавните и местни институции.
През 1899 г. се открива Гара Горна Оряховица-Калтинец – централната по ЖП трасето София-Варна и за няколко години забутаното околийско градче става важен транспортен възел по линиите София – Варна и Русе – Търново. Последиците са: бързо модернизиране и индустриализация, чужди капитали и европейската ориентация на града, на границата на двата века. Отварят врати 2 содолимонадени, 2 циглени, 5 тютюневи, 1 спиртна, 1 бонбонена и 1 бирена фабрика, а през 1912 г. е построена най-голямата за времето си Захарна фабрика на Балканския полуостров. През 1922 г. градът достига своя „звезден миг”, когато тук отваря палатите си Първият мострен панаир в България, прераснал в международен от 1925 до 1932 г. В него участват фирми от цяла Европа и САЩ, най-известните сред които (Круп, Сименс, Филипс, Форд, Фиат и др.) уреждат постоянни представителни павилиони, където излагат новостите на своето производство. За световната слава на Горна Оряховица през този период допринасят и двама от най-известните горнооряховчани – първият българин световен шампион по класическа борба Никола Петров (1873-1925) и банкерът и министър в седем правителства Атанас Буров (1875-1954).
През 1925 г. започва своята дейност Аеропристанището (Летището), което прави града един от стратегическите транспортни центрове в България. Но това са и много драматични времена – приближават три войни и две национални катастрофи, през 1913 г. Горна Оряховица е в епицентъра на опустошително земетресение, последвано от незапомнен ураган. Разрушенията и загубите са неописуеми. Преживели разрухата, както и опустошението на Втората световна война, горнооряховчани възраждат своя град - като феникс от пепелищата.
Материалът и снимките са подготвени от Исторически музей - Горна Оряховица
