В празничната за Горна Оряховица седмица, Историческият музей и Общината реализират съвместна инициатива. Годината, в която се чества 150-та годишнина на града, е нетрадиционна предвид епидемията. Затова Музеят и Общината разказват и показват изминалите 15 десетилетия. Началото поставят със Свидетелството – приписката на поп Йонко Тревненски, указваща промяната в статута на селището:
СВИДЕТЕЛСТВОТО
Нашият град е един от малкото градове в голямата история на България, който има „свидетелство за раждане” – приписка, оставена от ръката на поп Йонко Тревненски, почитан горнооряховски духовник и внук на известния летописец на Трявна поп Йовчо. От нея узнаваме за голямата промяна в статута на селището през октомври 1870 г.: „…нашето село се прогласи за град…”. Факт, доста показателен за времето си и не загубил важността си през всичките години на това столетие и половина, изпълнено с природни и социални драми, разрушения и обрати, но и с неуморно съзидание. Предците ни в тяхното време и ние – в нашето, творим историята на града всеки ден. Но безспорно има личности, които поставят жалоните и събития, които обръщат времето, което после нас обръща. Чествайки тази забележителна годишнина – 150 години от обявяването на Горна Оряховица за град – да почетем хората и делата, превърнали хилядолетното селище в истински град, а не само дума с географско и административно значение!
ПРЕДИ ДА СЕ РОДИ ГРАДЪТ
Най-ранното неолитно селище на това късче земя, прегърнато от Камъка и опасано от Янтра, е още от средата на шестото хилядолетие пр. Хр. По времето на Римската империя, на 15 км в северна посока, възниква един от най-големите градове в провинция Долна Мизия – Никополис ад Иструм, построен през 111 година сл. Хр. от император Траян в чест на победата му над даките. За защита на главния път, водещ към този град, се строят множество крепости. Една от тях, вероятно създадена през ІІІ-ІV век, на 3 км западно от днешна Горна Оряховица, остава в историята с името Ряховец. Тя е „родителят” и „кръстникът” на бъдещия град. По време на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.) крепостта става важен отбранителен бастион на намиращата се само на 7 км столица Търново. Смята се също така, че именно тук са се секли монетите на Второто българско царство. Когато крепостта изгаря в пожарищата на размирното поробителско време, след 1444 г. започва заселването на територията на днешния град.
Материалите и снимките са подготвени от Исторически музей – Горна Оряховица
